Защо Исус беше преследван и убит: знанието, което разкри фалшивия бог на този свят, и истинската му същност

От всички фигури, които са оставили следа в човешката история, Исус е може би най-изопачаваната, най-присвояваната, най-преиначаваната. В продължение на две хилядолетия институции, империи, религии и властови структури са се опитвали да го превърнат в символ на покорство, смирение и подчинение. Но в сенките на забранените текстове, в гностическите ръкописи, в дуалистичните учения на богомилите и катарите, се появява един различен образ — Исус като носител на знание, като разрушител на илюзията, като пратеник на истинския Бог, който е дошъл да разобличи фалшивия бог на този свят. Този Исус не е бил убит заради „греховете на човечеството“, а защото е застрашавал самата структура на властта, която управлява света. Той е бил преследван, защото е говорил истини, които не е трябвало да бъдат чути. Той е бил убит, защото е разкривал тайни, които не е трябвало да бъдат разкрити.

Според гностическата традиция светът, в който живеем, не е създаден от върховния Бог, а от Демиурга — същество, което е родено от невежество и което в своята арогантност се е провъзгласило за единствен бог. Този Демиург е владетелят на материята, на времето, на законите, които управляват физическата реалност. Той е богът на този свят, но не и истинският Бог. Той е създателят на формата, но не и на съзнанието. Той е архитектът на света, но не и източникът на светлината. Исус, според гностиците, е дошъл именно за да разкрие тази измама. Той е дошъл да покаже, че богът, който изисква страх, подчинение, жертви и поклонение, не е истинският Бог. Той е дошъл да разруши илюзията, че човекът е отделен от божественото. Той е дошъл да пробуди човечеството от съня, в който е било държано от Архонтите — силите, които поддържат матрицата на света.

Това знание е било опасно. Опасно за религиозните власти, които са изградили своята власт върху страха. Опасно за политическите структури, които са управлявали чрез подчинение. Опасно за самата система, която е съществувала благодарение на невежеството. Исус е говорил за вътрешното царство, което не е от този свят. Той е казвал, че истината е вътре в човека, а не в храмовете. Той е казвал, че Бог е дух, а не закон. Той е казвал, че човекът е светлина, а не грях. Той е казвал, че спасението идва чрез познание, а не чрез ритуали. Това е било неприемливо за онези, които са управлявали чрез догма.

Гностиците са виждали в Исус не жертва, а учител. Не посредник, а огледало. Не основател на религия, а разрушител на религиозната илюзия. Те са вярвали, че Исус е дошъл от Плеромата — царството на истинския Бог — за да внесе искра в света на сенките. Той е говорил в притчи, защото истината не може да бъде казана директно. Той е лекувал, защото е възстановявал връзката между човека и вътрешната светлина. Той е изгонвал демони, защото е разрушавал програмите на фалшивия дух, които държат съзнанието в плен. Той е предизвиквал властите, защото е знаел, че те служат на Демиурга, а не на истинския Бог.

Исус е бил преследван, защото е говорил за свобода. Не политическа свобода, а духовна. Свобода от страха. Свобода от догмата. Свобода от илюзията. Той е казвал, че човекът не се нуждае от посредници, че истинският Бог не живее в храмове, че ритуалите са празни, ако не водят към вътрешно пробуждане. Той е казвал, че човекът е син на светлината, а не роб на закона. Това е било заплаха за религиозните водачи, които са изградили своята власт върху идеята, че само те могат да водят към Бога. Това е било заплаха за политическите сили, които са управлявали чрез страх. Това е било заплаха за самата структура на света, която е съществувала благодарение на невежеството.

Разпятието, според гностическата традиция, не е било акт на изкупление, а акт на разобличение. То е било демонстрация на това, че светът на Демиурга унищожава всичко, което не може да контролира. Исус е бил убит не защото Бог го е изисквал, а защото властите са го изисквали. Той е бил убит не за да удовлетвори някакъв небесен закон, а за да бъде заглушено знанието, което е носел. Но това знание не е могло да бъде унищожено. То е оцеляло в гностическите текстове, в тайните традиции, в ученията на богомилите, които са виждали в Исус не жертва, а пробудител. Богомилите са казвали, че Исус е дошъл да разкрие фалшивия бог на този свят — Сатанаил — и да покаже пътя към истинския Бог, който е отвъд материята. Те са вярвали, че Исус е донесъл знание, което освобождава душата от цикъла на прераждане. Те са вярвали, че той е показал как да се премине през Архонтите след смъртта, без да бъдеш прехванат. Те са вярвали, че той е разкрил истината, която е била скривана от началото на света.

Кой е бил всъщност Исус? В гностическата визия той не е просто човек, нито просто пророк. Той е пратеник на светлината, който е дошъл в света на сенките, за да разкрие истината. Той е огледало, което показва на човека неговата собствена божествена природа. Той е мост между света на материята и света на духа. Той е разрушител на илюзията, а не основател на институции. Той е пробуждане, а не догма. Той е светлина, която не може да бъде угасена.

И днес, когато все повече хора усещат, че светът е по-дълбок, отколкото изглежда, образът на Исус като носител на знание започва отново да се издига. Той не е символ на подчинение, а на свобода. Не е символ на страх, а на пробуждане. Не е символ на жертва, а на истина. И когато човек започне да се пита: „Кой е истинският Бог?“, „Кой управлява този свят?“, „Какво е истината?“, тогава Исус се завръща — не като фигура от религията, а като искра в съзнанието.