Истинският Бог от Плеромата: забравената светлина, изгубеното царство и какво се намира отвъд света на Демиурга

В най-дълбоките пластове на древната духовност, в ученията, които са били забранени, изгорени и изтрити от историята, се среща една концепция, която е толкова величествена, че дори самият език едва успява да я побере. Това е Плеромата — царството на пълнотата, на светлината, на истинския Бог. За гностиците Плеромата не е място, не е пространство, не е измерение. Тя е състояние на съществуване, което е отвъд материята, отвъд времето, отвъд формата. Тя е източникът на всичко, което е истинско, но не и на света, който познаваме. Защото светът, според тях, не е създаден от истинския Бог, а от Демиурга — същество, което е отделено от Плеромата и което е изградило материалната вселена като отражение, но не като истина.

Истинският Бог, този от Плеромата, не е богът на религиите, не е богът на законите, не е богът на наказанията. Той не е богът, който изисква жертви, поклонение, страх. Той не е богът, който създава светове, за да ги управлява. Той не е богът, който се гневи, ревнува или наказва. Всички тези характеристики принадлежат на Демиурга — самозваният владетел на материята. Истинският Бог е отвъд всичко това. Той е чисто съзнание, чиста светлина, чисто битие. Той не създава чрез ръце, а чрез излъчване. Той не управлява чрез закони, а чрез присъствие. Той не изисква, а излъчва. Той не съди, а съществува. Той не е отделен от нищо, защото всичко истинско е част от него.

Плеромата е описвана като пълнота — не просто изобилие, а съвършена завършеност. В нея няма липса, няма разделение, няма противопоставяне. Там няма тъмнина, защото тъмнината е отсъствие, а в Плеромата няма отсъствие. Там няма време, защото времето е движение от едно състояние към друго, а в Плеромата няма промяна — тя е вечна, неподвижна, съвършена. Там няма пространство, защото пространството е разделение, а в Плеромата няма разделение. Там няма материя, защото материята е ограничение, а Плеромата е безгранична. Там няма смърт, защото смъртта е характеристика на света на Демиурга, а Плеромата е отвъд смъртта.

Какво има в Плеромата? Гностиците казват, че там има Еони — проявления на божествената пълнота, аспекти на истинския Бог, които не са отделни същества, а излъчвания на неговата природа. София — Божествената Мъдрост — е един от тези Еони. Тя е тази, която в своя стремеж да познае източника си, се отделя и създава Демиурга. Това отделяне е първото отклонение, първата сянка, първото движение, което води до създаването на света на материята. Но Плеромата остава непокътната. Тя е домът на истинския Бог, който не се намесва в света на Демиурга, не защото не може, а защото неговата природа е отвъд намесата. Той не управлява, защото няма нужда да управлява. Той не създава закони, защото няма нужда от закони. Той не наказва, защото няма какво да наказва. Той е чисто битие, което излъчва светлина, и тази светлина е истинската природа на душата.

Душата, според гностиците, произлиза от Плеромата. Тя е искра от истинския Бог, която е попаднала в света на Демиурга. Тя е светлина, затворена в материя. Тя е вечност, затворена във време. Тя е безкрайност, затворена в пространство. Тя е съвършенство, затворено в несъвършенство. Тя е спомен за Плеромата, който е бил покрит от слоеве забрава. И тази забрава е най-големият капан на света. Докато душата забравя своя произход, тя остава в плен на материята. Докато вярва, че светът е истински, тя не може да се върне в Плеромата. Докато се идентифицира с тялото, тя остава под властта на Архонтите.

Архонтите са пазачите на света на Демиурга. Те не са демони в религиозния смисъл, а енергийни структури, които поддържат илюзията. Те управляват времето, емоциите, желанията, страховете. Те създават програми в ума, които карат човека да се идентифицира с материята. Те са тези, които прехващат душата след смъртта и я връщат обратно в цикъла на прераждане. Те са пазачите на капана. Но те нямат власт над пробудената душа. Пробудената душа разпознава тяхната природа и преминава отвъд тях, към Плеромата.

Исус, според гностическата традиция, е дошъл именно от Плеромата. Той не е бил създаден от Демиурга. Той не е бил част от света на материята. Той е бил пратеник на истинския Бог, който е дошъл да внесе светлина в света на сенките. Той е говорил за вътрешното царство, което е отвъд този свят. Той е казвал, че истината ще освободи човека, защото истината е споменът за Плеромата. Той е казвал, че човекът е светлина, защото душата му произлиза от светлината. Той е казвал, че Бог е дух, защото истинският Бог е отвъд материята. Той е казвал, че царството Божие е вътре в нас, защото Плеромата е вътрешна реалност, а не външно място.

Исус е бил преследван, защото е разкривал истината за света. Той е казвал, че богът на този свят е лъжец. Той е казвал, че законът е капан. Той е казвал, че ритуалите са празни. Той е казвал, че човекът не се нуждае от посредници. Той е казвал, че истинският Бог не е богът на Стария завет. Това е било неприемливо за властите. Това е било опасно за системата. И затова той е бил убит. Но неговата смърт не е била поражение. Тя е била разобличение. Тя е показала, че светът на Демиурга унищожава всичко, което не може да контролира. Но тя е показала и нещо друго — че светлината не може да бъде унищожена.

Плеромата е истинският дом на душата. Тя е мястото, където няма страх, няма болка, няма разделение. Тя е състояние на съзнание, в което душата си спомня своя произход. Тя е завръщане към източника. Тя е пробуждане. И когато човек започне да усеща, че светът е илюзия, че материята е временна, че истината е вътре в него, тогава той започва да се приближава към Плеромата. Тогава той започва да разкъсва веригите на Демиурга. Тогава той започва да се освобождава от Архонтите. Тогава той започва да се връща към истинския Бог.

И истинският Бог не го съди. Не го наказва. Не го изпитва. Той го приема. Защото душата винаги е била част от него. И завръщането е просто спомен — спомен за светлината, която никога не е напускала човека, но е била покрита от сенките на света.