Старият свят: Загубената епоха на гиганти, магия и великото изчистване

Митологична хроника от изгубените времена

В древни времена, много преди човешките царства да се издигнат и паднат, преди първите книги да бъдат написани и преди паметта да бъде разделена на история и легенда, съществувал свят, който днес наричаме Старият свят. Това бил свят на колосални мащаби, на хармония между съществата, на магия, която течала като кръв през вените на Земята. Свят, в който всичко било по-голямо, по-силно, по-живо.

Това бил свят, в който реалността била гъвкава, а законите на природата – различни. Там, където днес има пустини, някога имало градини. Там, където има лед, някога имало тропически гори. Там, където има руини, някога се извисявали дворци от светлина.

И в този свят живеели същества, които днес наричаме митични.

Епохата на колосите: когато Земята дишала магия

В Стария свят всичко било огромно. Дърветата се извисявали като планини, с корони, които покривали цели градове. Плодовете растели до размери, които днес бихме нарекли фантастични – тикви колкото къщи, ябълки като бъчви, гроздове, които можели да нахранят цяло село.

Животните били по-големи, по-силни, по-древни. Конете били високи като кули, вълците – като митични зверове, а птиците – с размах на крилата, който закривал слънцето.

Но най-впечатляващи били хората.

Те били високи – понякога над три или четири метра. С издължени черепи, силни тела и умове, които можели да общуват без думи. Те владеели магията така, както днес владеем езика. Можели да лекуват с докосване, да движат предмети с мисъл, да разговарят с природата.

Това били първите хора – децата на светлината.

Тартария: империята на магията и звездните династии

Сред най-великите цивилизации на Стария свят била Тартария – огромна империя, простираща се от океан до океан. Нейните градове били изградени от бял камък, кристал и метал, който днес не съществува. Куполите ѝ блестели като звезди, а обсерваториите ѝ били насочени към небето, откъдето древните жреци черпели знание.

Тартарските династии владеели магията на елементите. Те можели да призовават вятъра, да укротяват бурите, да лекуват земята. Техните храмове били построени върху енергийни линии, които свързвали света с небесата.

Те били пазители на знанието.

И това знание било опасно за онези, които искали да властват чрез страх.

Началото на падението: войните на сенките

Но както във всяка легенда, светлината не останала сама. От дълбините на света се надигнали сили, които не търсели хармония, а контрол. Те не можели да създават, но можели да разрушават. Не можели да лекуват, но можели да заразяват. Не можели да вдъхновяват, но можели да манипулират.

Започнали войни – не просто битки за земя, а битки за самата душа на света.

Градове били изпепелени.

Магически същества били преследвани.

Храмове били разрушени.

Знанието било скрито или унищожено.

Това било началото на великото падение.

Калният потоп и огненият дъжд: краят на Стария свят

След векове на войни настъпил катаклизъм. Небето се разцепило. Огнени метеори паднали върху земята. Планини се сринали. Морета се надигнали. Земната ос се изместила.

Калният потоп заличил цели цивилизации.

Гори били погребани под земята.

Дворци били затрупани под пластове пръст.

Същества били унищожени или принудени да се скрият.

Това било великото изчистване – моментът, в който Старият свят изчезнал завинаги.

Преследването на магическите същества

Оцелелите същества – елфи, феи, русалки, дракони – били преследвани от новите народи, които не разбирали магията. Те били залавяни, убивани, експериментирани. Някои избягали в паралелни светове. Други станали невидими за човешкото око. Трети се трансформирали, за да оцелеят.

Но всички те оставили следи – в легендите, в символите, в сънищата.

Гигантите на Тартария: последните колоси

Гигантите били последните пазители на Стария свят. Те били високи, силни, мъдри. Те строели храмове, мостове, дворци. Те пазели знанието. Но след катаклизма били преследвани. Някои били убити. Други се скрили. Трети се превърнали в камък.

Тяхната архитектура останала – огромни врати, колосални стълбища, масивни блокове, които днес не можем да обясним.

Изчезването и забравата

След великото изчистване започнала нова епоха – епохата на малките хора.

Епохата на забравата.

Историята била пренаписана.

Магията била наречена измислица.

Съществата били превърнати в приказки.

Гигантите – в легенди.

Драконите – в митове.

Елфите – в фантазия.

Но истината никога не изчезнала. Тя просто се скрила.

Завесата на забравата и надеждата за завръщане

Днес, когато се разхождаме покрай огромни сгради, необясними арки, стари снимки, може би виждаме следите на един изгубен свят. Свят, в който високите по ръст хора живеели в хармония с гигантски създания, строели невероятни градове и владеели магията на съзнанието.

Някои хора усещат това.

В сънищата си.

В спомените си.

В копнежите си.

Може би магията не е изчезнала.

Може би тя чака.

Може би тя се връща.