Как магията бе превърната в мит: преследването на древните създания, жриците, лечителите и светлината

В най-древните времена светът е бил наситен с магия. Не онази магия, която днес виждаме във филмите, а истинската — дълбоката, природната, свързваща човека с невидимото, с енергиите, с духовете, с природата, с космоса. Светът е бил жив по начин, който днес трудно можем да си представим. Драконите са били символи на мъдрост и сила, пазители на знание, а не чудовища. Еднорозите са били същества на чистота и лечение, а не измислени животни. Русалките са били пазителки на водите, а не зли изкусителки. Феите са били духове на природата, а не детски фантазии. Елфите са били древни същества на светлината, а не измислени герои от книги. Жриците са били лечителки, пазителки на знанието, а не вещици. Магията е била естествена част от живота, а не забранена дума.

Но с времето всичко това се променя. Светът се затваря. Завесата пада. Магията започва да изчезва — не защото е нереална, а защото е преследвана. Древните създания започват да бъдат демонизирани. Драконите, които някога са били символи на мъдрост, са превърнати в чудовища, които отвличат принцеси. Рицарите, които някога са били защитници на народа, са превърнати в убийци на дракони. Пещерите, които някога са били свещени места, са превърнати в „леговища на злото“. Русалките, които са били пазителки на водите, са превърнати в опасни създания, които примамват мъже към гибел. Феите, които са били духове на природата, са превърнати в пакостливи същества или в безобидни приказни герои. Еднорозите, които са били символи на чистота, са превърнати в митични животни, чийто рог е ценен само като трофей. Елфите, които са били същества на светлината, са превърнати в демони заради острите си уши. Джуджетата, които са били майстори на земните сили, са превърнати в карикатури. Гигантите, които са били древни пазители, са превърнати в чудовища.

Защо? Защо магията е била превърната в мит? Защо древните създания са били демонизирани? Защо жриците са били изгаряни? Защо лечителките са били наричани вещици? Защо знанието е било унищожавано?

Отговорът е прост и жесток: защото магията е сила. А силата, която не може да бъде контролирана, е опасна за онези, които искат да властват. Когато човек има връзка с природата, той не се нуждае от посредници. Когато човек може да лекува сам, той не се нуждае от институции. Когато човек може да вижда истината, той не се подчинява на лъжи. Когато човек има вътрешна сила, той не се страхува. И затова магията е била преследвана. Не защото е била зло, а защото е била свобода.

Ловът на вещици е бил само върхът на айсберга. Хиляди жени — лечителки, акушерки, билкарки, жрици — са били залавяни, измъчвани, изгаряни. Особено тези с червена или руса коса, защото са били смятани за „белязани“. Но истината е, че те са били носителки на знание. Те са знаели как да лекуват с билки, как да общуват с природата, как да усещат енергиите. Те са били опасни за властите, защото са били независими. И затова са били унищожавани.

Но преследването на магията не спира с жените. То продължава с древните създания. Драконите са били символи на сила, която не може да бъде покорена. Затова са били превърнати в чудовища. Еднорозите са били символи на чистота, която не може да бъде корумпирана. Затова са били превърнати в мит. Русалките са били символи на интуицията. Затова са били превърнати в опасни създания. Феите са били символи на природната магия. Затова са били сведени до детски приказки. Елфите са били символи на връзката с невидимото. Затова са били демонизирани. Джуджетата са били символи на земната мъдрост. Затова са били превърнати в карикатури. Гигантите са били символи на древната сила. Затова са били превърнати в чудовища.

Всичко, което е било свързано със светлината, е било превърнато в зло. Всичко, което е било свързано с природата, е било превърнато в опасност. Всичко, което е било свързано с женската сила, е било превърнато в вещерство. Всичко, което е било свързано с древното знание, е било унищожено.

Гностиците и богомилите са били преследвани по същата причина. Те са носели знание, което освобождава. Те са казвали, че светът е илюзия. Те са казвали, че истинският Бог е отвъд материята. Те са казвали, че човекът е светлина. Те са казвали, че душата е вечна. Те са казвали, че институциите служат на фалшивия бог. Те са казвали, че човекът може да се освободи чрез познание. Това е било опасно. И затова те са били изгаряни, унищожавани, преследвани. Техните книги са били изгаряни, техните учения — забранявани, техните последователи — избивани. Но знанието им не е изчезнало. То е оцеляло в сенките, в тайните общества, в легендите, в интуицията на хората.

Днес живеем в свят, в който магията е забравена, интуицията е заглушена, духовните сили са потиснати. Но това не е случайно. Това е резултат от хилядолетия преследване на знанието. Ловът на вещици е бил само един етап. Преследването на гностиците — друг. Унищожаването на богомилите — трети. Всички тези събития са част от една и съща история — историята на това как светлината е била гонена от света.

Но светлината не може да бъде унищожена. Тя може да бъде скрита, но не и заличена. Тя може да бъде потисната, но не и убита. Тя може да бъде забравена, но не и изгубена. И днес, когато все повече хора усещат, че светът е по-дълбок, отколкото изглежда, древното знание започва да се завръща. Интуицията се пробужда. Магията се връща под формата на осъзнаване. Духовните сили започват да се проявяват. Хората започват да усещат, че притежават способности, които са били потиснати. Истината започва да се разгръща. И това, което някога е било преследвано, започва отново да живее.