„Там е имало цял град или масивна инфраструктура.“ Мъжът описа слизането си в пещерата.

Франк Гласнер: „Посветих живота си на изучаването на различни явления. Всичко започна в младостта ми, когато брат ми, баща ми и аз видяхме летящ дискообразен обект над езеро, докато ловихме риба. Попитах учители в училище, а след това и в колежа, за това, но никой не разбра какво сме видели. Скоро се сприятелих с някои момчета от търговска група. Те се занимаваха с наблюдения на НЛО, разследвания на духове и полтъргайсти, наблюдения на криптиди и други подобни.“

През следващите тридесет и седем години участвах активно в експедиции до най-мистериозните места в Съединените щати. Моите спътници и аз станахме свидетели на неща, които ни настръхнаха и смразиха кръвта ни. Ако бях живял живота си като баща си, седнал в офис от зори до здрач, никога нямаше да повярвам на подобни неща. Да, не постигнах много в живота и кариерата ми няма с какво да се гордея. Знаейки, че скоро ще напусна този свят, искам да ви разкажа история за нещо, за което може би дори не подозирате.

Това се случи през септември 1968 г. Отидохме в планините на Монтана, след като около двадесет души наблюдаваха странен триъгълен летателен апарат, който се приземяваше някъде в района. Нашите изследователи започнаха да събират информация и се оказа, че това далеч не е първият подобен инцидент. В продължение на три седмици прекарахме време в планинския район, опитвайки се да запишем нещо необичайно. За наше най-голямо разочарование, не успяхме. Моята група си тръгна с празни ръце и други наблюдатели пристигнаха, за да заемат мястото ни.

Те имаха късмета да забележат странен обект, издигащ се над планините. Излитането му изглеждаше много необичайно - триъгълен черен летателен апарат се издигаше безшумно и без видими светлини, право нагоре. След това бавно се обърна и отлетя. Приблизителното място на излитане беше отбелязано на картата.

На следващата пролет отидохме там, тъй като планините в Монтана не са особено безопасни през зимата. През пролетта на 1969 г. моят екип от четирима души откри пещера, излъчваща мощно електромагнитно поле и насочваща радиовълни с декаметров обхват.

Изследователите се изкачиха в пещерата.

Веднъж влезли вътре, регистрирахме увеличени показания с помощта на инструментите си. Нещо излъчваше мощни изкуствени вълни. Никое същество в природата не е способно да произвежда такива вълни. Докато бяхме в дълбините на подземието, нещо започна да бръмчи силно и пещерата буквално се разтресе. Но не се усещаше като земетресение. Беше сякаш се въртяхме в тръба. Нещо подобно не можеше да се случи в нормална пещера. Тогава стана ясно, че околната среда е просто набор, криещ нещо тайно.

Докато цялата ни реалност се променяше, ние бяхме ужасени, но скоро процесът спря. Обкръжението се беше променило. Озовахме се пред някакъв странен тунелоподобен проход, като вход към някаква инфраструктура. Всички присъстващи разбираха, че стоят пред нещо, което не би трябвало да виждат. В този момент един от другарите ми каза нещо, което накара тръпки да побият по гръбнака ми: „Няма да се връщаме.“ Разбирате ли какво почувствах? Мислите ми бяха навсякъде. Ами ако ни пуснат вътре само за да ни оставят там?

Продължихме напред, нервни и колебливи. Някаква инфраструктура. Откъде се взе всичко това под планините и как се озова вградено в тях? Тук имаше камера с огромна височина. В този момент осъзнахме, че най-вероятно, когато пещерата се промени, сме били в асансьор или нещо подобно. Защото беше физически невъзможно да се изкачим на такава дълбочина. Тунелът е дълъг десетки метри. Дори не мога да си представя как са го построили тайно. И най-важното, кой?

Колкото по-напред отивахме, толкова повече ни се струваше, че ще се включи ярка светлина и ще бъдем обзети от зловещи хуманоиди. Но това не се случи. Отнякъде напред се чу бръмчащ звук. Докато се движехме напред, видяхме някаква структура, механизъм с форма на гигантска колба. Около нея имаше кръгли метални тръби, през които се движеше нещо като дълги влакове. Нямаше жива душа наоколо. Може би бяхме влезли в „сърцето“ на фабрика или някакво друго предприятие.

Не мога да кажа, че това, което видях, беше чак толкова различно от нашата технология. Не. Изглеждаше сякаш беше направено от стъкло, метал и камък, всички познати на нашата цивилизация. Но мащабът беше изумителен. И най-важното, никой не би си представил, че тук, дълбоко под земята, се крие нещо толкова грандиозно, толкова неразбираемо.

Там имаше някаква инсталация.

Продължихме напред. Заобиколихме стаята, в която се намираше инсталацията, и влязохме в друга стая. Тя беше грубо разделена на стаи с малки стени. Празните стаи бяха свързани с врати. През тях влязохме в голяма, кръгла стая с релси. Подземна железница. Чудя се за какво е? Свързва ли това съоръжение с някое друго? И колко има по света?

Не можехме да намерим друг начин да минем освен по релсите, но слизането и следването им ни се сториха опасни. Затова решихме да се върнем. Проправихме си път през малките стаи. Изведнъж вратите се затвориха, хващайки ни вътре. После започнахме да губим съзнание. Може би беше някакъв газ...

Събудихме се на повърхността на 7 километра от това място. Спомняхме си всичко точно до момента, в който се озовахме в затвореното пространство. Останалата част от случилото се с нас и как стигнахме до лагера на 7 километра разстояние, е неизвестна. След инцидента потърсихме медицинска помощ и се подложихме на всички необходими изследвания, но в телата ни нямаше следи от опасни или забранени вещества. Връщахме се на това място няколко пъти, но пещерата остана непроменена. Въпреки това, много години по-късно там бяха видени летящи триъгълни обекти.

Историята на Франк Гласнер за таен подземен град или лаборатория остава неразгадана. Неговите последователи са се опитвали да открият нещо подобно, но не са успели. Затова някои смятат историята за измислица. За съжаление, не са открити други очевидци или участници в изследването.