АЛЕКС КОЛИЕР – КОГАТО УМРЕШ, ИМАШ ИЗБОР

Моментът на прехода е най-тихият и най-могъщият миг в човешкото съществуване. Тялото се отпуска, дъхът се разтваря, а съзнанието се отделя като лека мъгла, която се издига над всичко познато. И тогава започва истинското пътуване – не пътуването на плътта, а пътуването на същността. Много души не осъзнават, че в този миг имат избор. Не просто посока, а избор, който определя цялата им бъдеща реалност.

Когато човек напусне тялото си, първото, което вижда, е себе си – стоящ до собствената си форма, до близките, до сцената на последните секунди. Това е момент на яснота, но и момент на объркване. И точно тогава се появява светлината. Тунелът. Привличащ, топъл, познат. Гласът – понякога чут, понякога телепатичен – казва: „Ела“. И повечето души тръгват. Не защото това е единственият път, а защото това е пътят, който всички очакват.

Но има и друг избор. Избор, който почти никой не прави, защото почти никой не знае, че съществува.

Докато стоиш пред тунела на светлината, можеш да се обърнеш. Да поставиш светлината зад себе си. И тогава пред теб се разкрива не пътека, а безкрайност. Не тунел, а Вселена. Не обещание, а свобода. Това е моментът, в който душата си спомня, че е многоизмерна, че е живяла на места, които не са Земята, че е част от група души, които съществуват отвъд времето и пространството.

Тунелът на светлината е път към цикъла – към системата, която връща душите обратно в прераждане. Това не е наказание, а механизъм. Механизъм, който поддържа Матрицата. Душата влиза в светлината, среща близки, получава утеха, но след това бива върната в ново тяло, в нов живот, в нов урок. Това е колелото, което се върти от векове.

Но ако се обърнеш – ако избереш Вселената – тогава се връщаш там, откъдето си дошъл. В измерението, което е било твой дом преди Земята. В плътността, която е съответствала на твоята вибрация – пета, шеста, седма, осма. Там, където е твоята група души. Там, където съществуваш едновременно в много форми, в много реалности, в много времена.

Този избор е рядък, защото никой не учи хората да го направят. Всички са програмирани да гледат напред – към светлината. Никой не се обръща назад, към звездите. Никой не пита какво стои зад светлината. Никой не се замисля, че светлината може да бъде врата, но може да бъде и капан.

Това не е предупреждение, а знание. Знание, че съзнанието е свободно. Знание, че душата не е длъжна да следва пътя, който ѝ се показва. Знание, че изборът е истинската сила на съществото. И когато човек знае, че има избор, той вече не е пленник на системата. Той е пътешественик в безкрая.

Когато умреш, имаш избор. Да влезеш в светлината и да продължиш цикъла. Или да се обърнеш към Вселената и да се върнеш у дома. Никой не може да направи този избор вместо теб. Никой не може да те принуди. Никой не може да те задържи. Единственото, което е нужно, е осъзнатост. Да знаеш, че изборът съществува. Да знаеш, че свободата е реална. Да знаеш, че душата ти помни пътя.