ТАЙНИЯТ БОГ, ЗА КОГОТО ЦЪРКВАТА НЕ ИСКА ДА ЗНАЕТЕ | Абраксас и гностицизъм

 ТАЙНИЯТ БОГ, ЗА КОГОТО ЦЪРКВАТА НЕ ИСКА ДА ЗНАЕТЕ | Абраксас и гностицизъм

Ами ако Богът, за когото са ви учили да мислите като за върховен, всесилен и единствен, изобщо не е най-висшата сила? Ами ако онова, което е било представено като абсолютна истина, е само една версия — внимателно подбрана, редактирана и защитена от институции, които са имали интерес да оформят човешкото съзнание? Под пластове от догми, канони и забрани се крие име, което векове наред е било изтривано, осмивано, демонизирано и забранявано. Името на същество, което ранните гностици са шепнели със страхопочитание — Абраксас.

Абраксас не е бог на утехата. Не е бог на прошката. Не е бог на моралните правила. Той е бил описван като сила, която управлява над 365 нива на реалността — не рая, не ада, а цялата структура между тях. Архитект на космическата машина, същество отвъд дуалността, отвъд доброто и злото, отвъд човешките категории. За гностиците той е бил ключът към разбирането на света — и точно затова е бил забранен.

Гностицизмът винаги е бил опасен за институциите. Той не учи на покорство, а на пробуждане. Не на страх, а на знание. Не на посредници, а на директна връзка между душата и източника. И точно затова гностиците са били преследвани, изгаряни, заглушавани. Техните текстове са били унищожавани, а техните идеи — обявявани за ерес. Но въпреки това името Абраксас оцелява — в амулети, в ръкописи, в символи, в юнгианската психология, в мистичните традиции, които отказват да умрат.

За да разберем защо Абраксас е толкова опасен за организираната религия, трябва да разберем гностичната космология. Според гностиците светът не е създаден от върховния Бог, а от Демиурга — фалшив бог-създател, който е изградил материалната реалност като затвор за съзнанието. Този Демиург е бил почитан като Бог от масите, но за гностиците той е бил само управител на илюзията. Абраксас стои над него. Абраксас е силата, която управлява както светлината, така и тъмнината. Той е същество, което не може да бъде поставено в рамките на морални категории. Той е едновременно съзидание и разрушение, хаос и ред, живот и смърт. Той е самата структура на реалността.

Точно това го прави толкова смущаващ. Защото ако Абраксас е истинската сила зад света, тогава официалната религия не е врата към истината, а инструмент за контрол. Тогава спасението не идва чрез подчинение, а чрез пробуждане. Тогава доброто и злото не са абсолютни категории, а механизми за управление на човешкото поведение. Тогава Богът, който се проповядва от амвоните, може да е само едно от многото същества в огромната космическа йерархия.

Символът на Абраксас е също толкова смущаващ, колкото и неговата концепция. Същество с глава на петел, тяло на човек и змии вместо крака. Това не е образ, създаден да вдъхва утеха. Това е образ, създаден да разруши представите. Петелът символизира пробуждането — светлината, която разкъсва нощта. Змиите символизират знанието, трансформацията, силата, която се движи под повърхността. Човешкото тяло е мостът между божественото и материалното. Абраксас е синтез на противоположности — същество, което не може да бъде поставено в рамките на традиционната религия.

Защо ранното християнство е заличило гностицизма? Защото гностиците са твърдели, че човек не се нуждае от институции, за да достигне до божественото. Че спасението не идва чрез ритуали, а чрез вътрешно знание. Че истинският Бог е отвъд света, отвъд писанията, отвъд догмите. Че душата носи искра от този Бог и може да се пробуди сама. Това е било неприемливо за религиозните структури, които са се стремели да изградят система на посредничество, контрол и авторитет.

Абраксас е бил заплаха, защото е разрушавал тази система. Той е бил символ на знание, което не може да бъде контролирано. Символ на сила, която не може да бъде институционализирана. Символ на реалност, която не може да бъде сведена до правила. И точно затова името му е било изтривано.

Но въпреки това то оцелява. Оцелява в тайни общества, в мистични традиции, в психологията на Карл Юнг, който вижда в Абраксас архетип на цялостността — същество, което обединява противоположностите в едно. Оцелява в символи, които продължават да се появяват в различни култури. Оцелява в идеята, че реалността е много по-сложна, отколкото ни учат.

Тази концепция не е теология за утеха. Тя е знание, което разклаща основите на вярванията. Тя е огледало, което показва, че светът може да е проектиран, а не божествен. Че Богът, който познаваме, може да е само част от по-голяма система. Че истината може да е много по-дълбока, отколкото сме готови да приемем.

Ако някога сте усещали, че нещо в реалността не е такова, каквото изглежда, ако сте поставяли под въпрос организираната религия, ако сте чувствали, че светът е по-сложен, отколкото ви казват — тогава разбирането на Абраксас ще промени начина, по който виждате всичко. Защото щом веднъж видите структурата зад илюзията, тя не може да бъде невидима.