Забравената магия: Как ни потиснаха духовната сила и скритите способности

I. Началото на забравата Някога, в древни времена, магията не е била мит, нито приказка за деца. Тя е била част от ежедневието, от културата, от самото съществуване. Хората са живели в синхрон с природата, със звездите, с енергийните потоци, с невидимите светове. Съзнанието е било отворено, възприемчиво, свързано с висшите нива на реалност. Магията е била знание, практика, сила. Тя е позволявала на човека да лекува, да създава, да комуникира с други измерения, да пътува без тяло, да материализира мисли. Това не е фантазия — това е памет, която е била изтрита.

II. Пропадането на съзнанието С течение на времето, съзнанието започва да пропада. Причините са много — войни, страх, манипулация, загуба на връзка с природата, с духа, с вътрешната истина. Хората започват да се идентифицират с материята, с тялото, с борбата за оцеляване. Фокусът се измества от вътрешното към външното, от енергията към материята, от духа към инстинкта. Така магията започва да се забравя, да се изопачава, да се превръща в мит, в легенда, в нещо „нереално“. Но тя никога не е изчезвала — тя просто е била потисната.

III. Потискането на епифизата и ДНК-то Епифизата — наричана още „третото око“ — е жлезата, която свързва човека с висшите измерения. Тя е портал към интуицията, към ясновидството, към духовното възприятие. Но тя е била целенасочено блокирана — чрез флуорид, чрез химикали, чрез токсини, чрез храна, която не храни, а трови. Ваксини, отрови, изкуствени добавки — всичко това влияе на епифизата, на ДНК-то, на енергийната структура на човека. ДНК-то, което е носител на информация, на памет, на способности, е било модифицирано, затворено, ограничено. Така магическите дарби — телепатия, телекинеза, енергийно лечение — са били заглушени.

IV. Страхът като инструмент за контрол Страхът е най-мощният инструмент за потискане на съзнанието. Когато човек живее в страх — от болест, от бедност, от отхвърляне — той не може да мисли ясно, не може да усеща фините енергии, не може да се свърже със себе си. Страхът затваря сърцето, блокира интуицията, разрушава връзката с духа. И когато обществото е построено върху страх, върху борба, върху оцеляване, тогава магията няма място. Тя се превръща в нещо „опасно“, „забранено“, „нелогично“. Но това е част от плана — да се изтрие паметта, да се заглуши силата, да се превърне човекът в механизъм.

V. Технологиите като заместител на способностите В миналото, хората са използвали съзнанието си, енергията си, намерението си, за да постигат резултати. Те са владеели Меркаба — енергийното поле около тялото, което позволява пътуване между измерения. Те са използвали звук, светлина, геометрия, за да лекуват, да изграждат, да комуникират. Но с пропадането на съзнанието, тези способности са били заменени с технологии — машини, устройства, системи. И колкото повече човек разчита на външното, толкова повече губи връзка с вътрешното. Така магията е била заменена с техника, с алгоритми, с изкуствен интелект.

VI. Преследването на знанието Истинското знание винаги е било преследвано. Мъдреци, лечители, ясновидци, алхимици — всички те са били обвинявани, изгаряни, изолирани. Защото знанието е сила. А силата, която не може да се контролира, е опасна за тези, които искат власт. Затова магията е била демонизирана, изопачена, превърната в „черна“, в „забранена“. Но магията не е зло — тя е инструмент. Зло е онзи, който я използва за разрушение. И когато знанието е било скрито, когато книгите са били изгорени, когато храмовете са били разрушени, тогава човечеството е загубило връзка със себе си.

VII. Какво се случва днес Днес живеем в свят, в който магията е забравена, но не изчезнала. Тя е в нас — в интуицията, в сънищата, в усещанията, в моментите на вдъхновение. Но тя е заглушена — от шум, от екрани, от токсини, от страх. Храната ни трови, водата ни блокира, въздухът ни отслабва. Всичко е насочено към това да ни държи в ниско съзнание — в борба, в оцеляване, в материя. Но въпреки това, магията чака. Тя чака да бъде събудена. Тя чака да бъде припомнена. Тя чака да бъде използвана отново.

VIII. Възраждането на силата Пробуждането започва с въпрос. С желание. С търсене. Когато човек започне да се пита „Кой съм аз?“, „Какво мога?“, „Какво е реалността?“, тогава магията започва да се връща. Тогава епифизата започва да се активира. Тогава ДНК-то започва да се разгръща. Тогава съзнанието започва да се издига. И тогава човек започва да усеща — енергии, знаци, синхроничности, вътрешни сили. Това е началото на възраждането. Това е началото на новата ера.

IX. Нови разбирания, нови възможности Магията не е нещо външно. Тя е вътрешна технология. Тя е способност да въздействаш на реалността чрез мисъл, чувство, намерение. Тя е способност да лекуваш, да създаваш, да трансформираш. И когато човек започне да я използва осъзнато, той не просто живее — той твори. Той не просто съществува — той сияе. Това е силата, която ни е била отнета. Това е силата, която можем да си върнем.