Хималаите – млади планини, родени от глобален катаклизъм

Хималаите винаги са били символ на величие, мистерия и неподвластност на времето. Но зад тази грандиозна планинска верига може да се крие история, много по-драматична от официалната научна версия. История, която не говори за бавни геоложки процеси, а за внезапни промени, за разрушение и възраждане, за планета, която е преживяла шокове, способни да пренапишат самата си структура. Ако Земята е сцена, то Хималаите са декор, издигнат след последния акт на глобална катастрофа.

Официалната геология разглежда планетата като стабилна система, в която промените се случват бавно, почти незабележимо. Но множество независими изследователи твърдят, че това е само част от истината. Земята е преживявала периоди на спокойствие, но и периоди на хаос, в които континенти са се разкъсвали, океани са се изпарявали, а планини са се издигали за дни, а не за милиони години. Хималаите може да са продукт именно на такъв период – период, в който планетата е била ударена от сила, идваща извън нейните собствени механизми.

Според алтернативните хипотези Земята е преживяла сблъсък с гигантско космическо тяло. Ударът е бил толкова мощен, че е променил наклона на оста, разкъсал е литосферата и е предизвикал верижни реакции, които са довели до глобално преформатиране на повърхността. Този катаклизъм би могъл да обясни внезапното издигане на Хималаите, необичайните разломи, които не съответстват на бавен тектоничен процес, огромните блокове скали, разположени под странни ъгли, както и следите от масивни свлачища, които изглеждат като резултат от мигновено разместване. Ако ударът е бил достатъчно силен, той би могъл да предизвика верижни реакции в мантията, които да изтласкат огромни маси земна кора нагоре. Така Хималаите може да са се издигнали не за милиони години, а за много по-кратък период.

След удара Земята вероятно е преживяла серия от катастрофални събития. Вулканични изригвания са затъмнили небето, гигантски цунами са заличили цели континенти, климатът е преминал през рязка промяна, а магнитните полюси са се разместили. Тези процеси биха могли да обяснят защо толкова много древни митове говорят за небе, което пада, огън от небето, вода, която поглъща света, и тъмнина, която продължава дни. Възможно е тези митове да са спомени от реални събития, предадени през поколенията.

Когато погледнем Хималаите, виждаме скали, които някога са били морско дъно, фосили на морски организми на височина над осем хиляди метра, разкъсани пластове, които не следват логиката на бавната тектоника, и огромни блокове, сякаш хвърлени от гигантска сила. Тези особености могат да се тълкуват като следи от внезапно издигане, а не от бавен процес. Ако планините бяха се образували постепенно, пластовете би трябвало да са подредени равномерно, но вместо това виждаме хаос, разместване и следи от мощни сили, действали за кратко време.

Древните текстове от Индия, Тибет, Китай и Месопотамия описват небесни тела, които падат, богове, които се борят в небето, планини, които се издигат от морето, и цивилизации, които изчезват за една нощ. Тези описания може да са символични, но може и да са свидетелства за реални катастрофи, преживени от древните хора. Митовете често са кодирани спомени, които съхраняват истината под формата на образи и легенди.

Ако Земята преживява циклични катаклизми, това означава, че цивилизациите се раждат и умират многократно, знанието се губи и възстановява, а релефът се променя толкова драстично, че следите от предишни култури се заличават. Това би обяснило защо археологията открива следи от развити общества, които не се вписват в линейната история. Може би човечеството не е първата технологична цивилизация на Земята, а само последната в дълга поредица.

Официалната наука избягва тези теми поради множество причини. Пренаписването на геоложката хронология би означавало да се отхвърлят десетилетия трудове. Цикличните катаклизми противоречат на линейната еволюционна теория. Институционалните структури трудно приемат модели, които поставят под въпрос основите им. Но най-важната причина може да е проста: ако признаем, че Земята е преживяла глобален катаклизъм наскоро, трябва да признаем, че това може да се случи отново.

Вместо да гледаме на Земята като на стабилна система, може би трябва да я разглеждаме като динамична, жива, подложена на периодични шокове. Хималаите може да са само един от многото резултати от последния такъв шок. Те стоят като монумент на тази истина – величествени, мълчаливи, но изпълнени с история, която тепърва предстои да бъде разкрита.

Ако Хималаите наистина са млади, ако са се издигнали след глобален катаклизъм, това означава, че Земята е много по-динамична, отколкото си представяме, историята на човечеството е много по-сложна, цивилизациите са много по-уязвими, а ние живеем в свят, който е само временно спокоен. Планетата може да е преживяла разрушение и да се е възродила, а Хималаите да са символ на това прераждане.