Истината зад супервулканите: Скорошни катаклизми или милиони години заблуда?

Супервулканите винаги са били сред най-страшните природни сили, които човечеството познава. Те не са обикновени вулкани, а гигантски геоложки структури, способни да променят климата, релефа и живота на планетата за дни. Официалната наука твърди, че тези изригвания са се случвали преди стотици хиляди или милиони години, но все повече независими изследователи поставят под въпрос тази хронология. Според тях Земята може да е преживяла глобален катаклизъм много по-скоро, отколкото се смята, и следите от него са навсякъде около нас.

В основата на спора стои въпросът дали геоложките процеси са бавни и постепенни или внезапни и разрушителни. Официалната геология предпочита първия модел, защото той създава усещане за стабилност и предвидимост. Но природата често показва друго лице. Земетресения, изригвания, цунами и промени в климата могат да настъпят мигновено, без предупреждение. Ако това е вярно за малките събития, защо да не е вярно и за големите?

Йелоустоун е най-известният супервулкан на планетата. Според официалните данни последното му голямо изригване е било преди около шестстотин и четиридесет хиляди години. Но наблюденията през последните десетилетия показват, че под повърхността му се случва нещо много по-динамично. Магмената камера се разширява, земната повърхност се издига и спада, газовите емисии се увеличават, а микро земетресенията са хиляди всяка година. Това не прилича на структура, която е в дълбок сън. По-скоро изглежда като система, която се подготвя за промяна.

Подобна е ситуацията и с Кампи Флегрей в Италия. Официално се смята, че последното му голямо изригване е било преди десетки хиляди години, но районът продължава да се издига, земята се напуква, а газовете под повърхността се натрупват. През шестнадесети век там е имало изригване, което показва, че структурата е активна и непредсказуема. Ако тези супервулкани са толкова древни и спокойни, защо се държат като системи, които са преживели скорошни сътресения?

Геоложкият релеф на Земята също поставя въпроси. Планини, долини, каньони и острови изглеждат оформени от мощни сили, действали внезапно. Ерозията, свлачищата и разломите често изглеждат твърде свежи, за да са на милиони години. Много скални пластове са разкъсани, разместени или наклонени под ъгли, които трудно се обясняват с бавни процеси. Ако Земята беше стабилна и непроменяща се в продължение на милиони години, защо релефът изглежда толкова млад?

Някои теории предполагат, че световен потоп, последван от масивни вулканични изригвания, е преформатирал сушата. Това би могло да обясни защо толкова много древни митове говорят за вода, която покрива света, за огън от небето, за тъмнина и за разрушение. Митовете често са смятани за символични, но може би те са спомени от реални събития, преживени от древни цивилизации.

Катаклизмите може да са циклични. Изригването на Тоба, което според официалната наука е било преди седемдесет и четири хиляди години, може да е било много по-скоро. Йелоустоун може да е изригвал в исторически времена. Кампи Флегрей може да е част от цикъл, който се повтаря на интервали, които не са милиони години, а хиляди. Ако това е вярно, тогава Земята не е стабилна планета, а динамична система, която преживява периодични шокове.

Това би обяснило и защо толкова много артефакти, кости и структури изглеждат по-млади, отколкото трябва да бъдат. Ако Земята е преживяла глобален катаклизъм наскоро, много от следите от предишни епохи може да са били унищожени или погребани. Това би означавало, че човешката история е много по-къса, отколкото се смята, или че преди нас е имало цивилизации, които са били заличени.

Митовете за небесни пазители, богове от звездите и наблюдатели може да са спомени от предишни епохи. Ако Земята е преживявала многократни катастрофи, възможно е цели култури да са изчезнали, а техните знания да са били загубени. Това, което наричаме история, може да е само последната глава от много по-дълга и сложна книга.

Официалната наука често поставя всичко назад във времето, защото това е удобна рамка. Ако костите са на милиони години, не е нужно да се обяснява защо изглеждат толкова добре запазени. Ако вулканите са изригвали преди стотици хиляди години, не е нужно да се обяснява защо са активни сега. Ако релефът е древен, не е нужно да се признава, че Земята може да е преживяла скорошен катаклизъм.

Но ако приемем, че Земята е била променена наскоро, много от тези въпроси намират логичен отговор. Супервулканите може да са част от цикъл, който продължава да действа. Релефът може да е млад, защото е оформен от бедствия. Климатът може да е нестабилен, защото планетата все още се възстановява от последния шок.

Заключението е ясно: Земята може да не е древна и непроменяща се, а динамична и подложена на периодични катастрофи. Супервулканите не са спящи гиганти от миналото, а активни сили, които могат да променят света за дни. Историята, която ни разказват, може да е удобна конструкция, която прикрива истината – че Земята е преживяла тотален катаклизъм, който е затрил стария свят и е създал нов.