„Имаше десетки пипала.“ Полярните изследователи видяха същество, подобно на октопод.

По целия свят хората се сблъскват с голямо разнообразие от мистериозни същества. Това се отнася не само за популярните Йети и Неси, но и за стотици други криптиди. Някои от тях могат поне да бъдат класифицирани като животни, птици или влечуги, но понякога се случват срещи с напълно необясними същества.

Например, има съобщения за местни жители в Африка, които са виждали летяща очна ябълка, обградена от двучерупчеста черупка, подобна на орехова черупка. Тя е с размерите на човешка глава. Някои фолклористи смятат, че е свързана с едноокия лич от Африка. Днес ще поговорим за среща с мистериозен обитател на Антарктида.

За съжаление, криптидите често са били виждани само веднъж и никога повече. Поради това често е невъзможно да се проведе цялостен анализ на инцидента. Така историите се превръщат в просто басни и легенди. Но това не означава, че историята е измислена.

Юли 1987 г. Арктическа станция Арцтовски. Полски учени провеждали изследвания на остров Кинг Джордж. Там работели над 10 души, разделени в три групи. Някои провеждали метеорологични изследвания, други изучавали състава на леда и водата (станцията се намира на брега).

Освен работа, полярните изследователи често ходели на риболов на лед. На полската станция теглили жребий и тези, които теглили жребия, били изпращани да се „разтоварят“ чрез риболов. Следващия път риболовците не участвали, но всички полярни изследователи на станцията успявали да се насладят на прелестите на антарктическия риболов.

Гара Арцтовски.

Мъжете отново се отправиха към мястото си за риболов. Взеха със себе си кучето си, Грежик. Той беше пълноправен член на полярната експедиция. Полските зоолози изучаваха навиците на животното в екстремни и непознати условия. Четириногият приятел на човека забеляза нещо странно. Грежик изви и избяга от брега към станцията. Кучето познаваше добре пътя, тъй като беше живяло в Антарктида пет години.

Полярните изследователи не забелязали нищо необичайно. Но на следващия ден животното категорично отказало да излезе навън, сякаш усещало някаква заплаха. Това им се сторило много странно – кучето никога преди не се било държало така. Опитите да го убедят били неуспешни. Тогава полярните изследователи самите излезли. На брега забелязали странни следи. Изглеждало сякаш някой е разпръснал желирано месо или бистро желе по земята. Изненадващо, веществото отказало да се втвърди дори в силния студ. Взели проби и ги върнали обратно на станцията за изследване.

Те съдържали известно количество органична материя, преработена риба и крил, както и високо съдържание на антифриз, което позволявало на желатиновото вещество да остане незамръзнало. Загадката била, че откритият химикал се е смятал за токсичен за органичната материя. Това бил силно токсичен етиленгликол. Откъде се е появило това опасно вещество, дори в малки количества, на брега на Антарктида, известно време оставало загадка.

Грежик се страхуваше да напуска станцията от дни. Почти беше загубил апетит и учените дори заподозряха домашния си любимец, че е болен. Те го прегледаха, но не откриха външни признаци на здравословни проблеми. Скоро групата полярни изследователи забеляза странно същество: голям, снежнобял октопод с десетки пипала. Той излезе от водата на брега, пропълзя известно разстояние, оставяйки след себе си прозрачни бучки вещество, и след това изчезна отново под водата.

Неизвестен обитател на Антарктида нападна полярни изследователи.

Двама полярни изследователи решили да се опитат да заловят мистериозното същество. Това било грешка. Съществото, забелязвайки приближаването им, се свило, повдигнало се и разкрило долната си част на тялото, където се намирал клапан. От него изригнала струя от вещество, което бързо разяждало дрехите при контакт. Изследователите били принудени да се оттеглят и да се върнат на станцията. Сериозни наранявания били избегнати, но ситуацията очевидно не била рутинна. Какъв организъм атакувал мъжете?

Грежик вероятно се е страхувал от присъствието му. Животното е усетило опасност. Ако беше хищник, би могъл да се опита да нападне кучето. При още два случая жителите на „Арзтовски“ са видели прозрачни бучки от веществото на брега. Те не са се натъкнали на самия октопод. Месец по-късно Грежик отново е започнал да се държи нормално и охотно е излизал на разходки. Запитванията до други станции са били неуспешни – никой друг не е виждал или чувал за нещо подобно.