ФИЛМИТЕ КАТО ПРОГРАМИРАНИ ОГЛЕДАЛА НА ИСТИНАТА: СКРИТИ БИОСФЕРИ, ЖИВИ КОРАБИ И ДРЕВНИ СВЕТОВЕ, КОИТО „АВАТАР“ ПРЕДСТАВЯ КАТО ФАНТАЗИЯ

Филмите са програмирани с информация, насочена към дискредитиране на податели на сигнали, защото когато истината е твърде голяма, твърде необятна и твърде различна от официалната версия на реалността, най-лесният начин да бъде обезсилена е да бъде представена като фантазия, като измислица, като художествена приказка, която хората да гледат, да се възхищават и да забравят. Затова филми като „Аватар“ съдържат кодирани истини, но са облечени в такава форма, че да изглеждат като приказка, а не като документален разказ за това, което действително съществува. В сравнение с реалните биосфери, реалните подземни екосистеми, реалните древни светове, които са останали скрити под повърхността на Земята, Пандора от филма изглежда като малка училищна площадка. Истинските места, до които достъп имат само определени хора, са много по-невероятни, много по-сложни и много по-живи от всичко, което сме виждали на екран.

В тези биосфери всичко е живо — през всяко растение, през всяко стъбло, през всяка структура тече течност, светлина, енергия. Светлината не е просто светлина, а нещо, което не може да бъде описано с човешки думи — нюанси, които не съществуват в нашия спектър, цветове, които не сме виждали, вибрации, които не можем да възприемем с петте сетива. Растенията са съзнателни, но не като нашето съзнание — те са древни, биолуминесцентни, колективни. Почвата е гъба — цялата почва, сякаш ходиш върху жив матрак, който диша, който реагира, който вибрира. Всичко е мокро, всичко е свързано, всичко е част от една биологична мрежа, която е едновременно екосистема и съзнание. Малки същества се придвижват навсякъде — като бенки без козина, като землеройки, но различни, излъчващи цветове, сякаш самата биология там е светлина. Не е ясно дали те отразяват светлината или я излъчват — защото в такава биосфера границата между светлина и живот е размита.

Тези биосфери са самостоятелни светове, защитени от електромагнитни полета, които не позволяват на външни влияния да влизат или излизат. Това е древен принцип — биосфери, които са самостоятелни, затворени, защитени, съществуващи паралелно с нашата реалност, но невидими за нас. Учените се страхуват от тях, защото ако една такава биосфера се отвори, тя може да се смеси с нашата екология и да я промени. Но организмите от тези биосфери не могат да оцелеят на повърхността — те са създадени за различни условия, различни честоти, различни енергийни среди.

Технологиите там са като от „Аватар“ — кораби, които са светлина, но светлина, която можеш да докоснеш. Кораби, които не използват гуми, защото светлината е осезаема. Кораби, които могат да бъдат кръгли, овални, дълги, тънки. Кораби, които можеш да докоснеш и да влезеш в тях от всяка точка, защото те разпознават съзнанието ти. Това е биометрия, но на ниво съзнание. Корабите излъчват дифузно сияние — не заслепяваща светлина, а светлина, която те обгръща, която те приема, която те разпознава. Корабът е жив — той разбира език, мисли, намерения. Можеш да му кажеш „отиди“ и той отива. Можеш да помислиш за място и той те отвежда там. Това е технология, която е едновременно биология и съзнание.

Вътре в кораба можеш да видиш всичко отвън — прозорците се отварят там, където гледаш, сякаш самото пространство реагира на вниманието ти. Това е технология, която не е отделена от съзнанието — тя е продължение на съзнанието. Това е технологията на древните цивилизации — Лемурия, Атлантида, Плеядианците, Лиранците. И тук идва връзката с „Аватар“ — първата част е древна Лемурия, свят на биосфери, светлина, растения, които са съзнание, връзка с природата, единство. Втората част е водният свят, който е пряко свързан с Атлантида — цивилизация на вода, светлина, енергийни полета, биолуминесцентни структури, същества, които живеят в хармония с океана. Лемурия е Пандора на сушата. Атлантида е Пандора във водата. И двете са кодирани в „Аватар“.

Филмите не са измислица — те са кодирани спомени. Те са начин истината да бъде показана, но не разпозната. Те са начин да се подготви човечеството за разкриването. И когато вътрешните хора говорят за биосфери, кораби от светлина, живи технологии, съзнателни растения, подземни светове, те описват реалности, които филмите само загатват. И това е причината филмите да бъдат програмирани така — за да дискредитират истината, като я превърнат в фантазия. Но фантазията е отражение на реалността. И реалността е много по-невероятна от фантазията. И когато истината започне да излиза на повърхността, когато хората започнат да си спомнят, когато дясното полукълбо започне да се активира, тогава става ясно, че това, което сме мислили за измислица, е било предупреждение, послание, код, огледало. И че „Аватар“ не е просто филм — той е карта към древните светове, които някога сме познавали.