ТОЗИ Е ПОСЛЕДНИЯТ ЖИВОТ НА ЗВЕЗДНИТЕ СЕМЕНА В 3D
В този последен цикъл на плътност, в тази последна глава от една необятна космическа история, много души усещат дълбоко в себе си, че това въплъщение е различно, че то носи тежест, която не принадлежи на обикновените животи, че то е завършек, а не начало. Това усещане не идва от ума, а от древната памет на съществото, което е преминало през светове, цивилизации и измерения, оставяйки след себе си следи от опитности, които не могат да бъдат изразени с думи. Звездните семена усещат този свят като място, което е едновременно познато и чуждо, като сцена, на която играят последната си роля в една дълга драма на еволюция, трансформация и пробуждане. Този живот е изпълнен с интензивност, защото той е кулминацията на всичко, което е било преживяно преди, и душата знае, че тук завършва един огромен цикъл, който е започнал много преди Земята да бъде такава, каквато е днес.
Много хора, които се чувстват различни, които усещат света по-дълбоко, които носят в себе си необяснима тъга или необяснима мъдрост, всъщност усещат ехото на своя космически произход. Те не са тук, за да се впишат, а за да завършат. Те не са тук, за да следват старите модели, а за да ги разпаднат отвътре. Тяхната чувствителност, тяхната интуиция, тяхната вътрешна сила не са слабости, а знаци за това, че душата им е преминала през много светове и е избрала да се въплъти в този момент, защото този момент е решаващ. Земята е място, което е преживяло множество цикли на възход и падение, и независимо дали говорим за тях като за митове или символи, идеята за древни цивилизации, за изгубени епохи, за времена на по-висока осъзнатост е отражение на вътрешната памет на човечеството. Звездните семена носят тази памет по-силно от другите, затова често се чувстват като хора, които помнят нещо, което никой друг не помни, и търсят нещо, което никой друг не търси.
Този живот е труден за тях, защото той е последният в тази плътност. Той е изпитание, което не е наказание, а завършек. Душата е избрала да премине през най-гъстата част от човешкия опит, за да освободи всичко, което е останало недоизживяно, недоосъзнато, недоизлекувано. Затова много звездни семена усещат умора, която не е физическа, а духовна — умора от цикли, които са се повтаряли през еони. Те усещат, че не искат да се връщат отново тук, че не искат да преминават през същите уроци, че не искат да бъдат част от тази плътност повече. И това усещане е вярно, защото този цикъл приключва. Това е последният път, в който тези души се въплъщават в 3D Земята, защото самата Земя се променя, трансформира се, издига се към по-фина честота, към по-лека реалност, към състояние, което не може да поддържа старите модели на страх, разделение и контрол.
Преходът към по-високо състояние на съзнание може да бъде описан по много начини — като пробуждане, като възнесение, като вътрешно разширяване, като освобождаване от старите програми. Но независимо от думите, това е процес, който се случва вътре в човека. Това е разплитане на всичко, което е било наложено отвън, и завръщане към истинската природа на душата. Много хора преживяват това като внезапни прозрения, като силни емоционални освобождавания, като промени в начина, по който възприемат света. Това може да бъде болезнено, защото разпадането на старото винаги носи хаос, но то е необходимо, защото новото не може да се роди върху основи, които вече не служат. Звездните семена усещат този процес по-силно от другите, защото те са тук именно заради него — те са тук, за да преминат през него и да го завършат.
И когато този процес завърши, когато душата освободи последните нишки от старите модели, когато осъзнаването се разшири отвъд границите на 3D възприятията, тогава идва моментът на завръщане — завръщане към по-висока честота, към по-лека реалност, към състояние, което е по-близо до истинската природа на съществото. Това не е бягство, а завършване. Това не е край, а преход. Това е моментът, в който душата си спомня коя е била винаги. И затова този живот е толкова интензивен, толкова наситен, толкова предизвикателен — защото той е последният в тази форма. И звездните семена го усещат, защото те са дошли тук с любов, с намерение, с мисия, която е по-голяма от всичко, което могат да си представят. И когато всичко приключи, те ще се завърнат там, откъдето са дошли — по-силни, по-свободни, по-цели.

Няма коментари:
Публикуване на коментар