Ветеран от разузнаването: „Те се опитаха да се свържат с нас.“ Как завършиха тези усилия?

Фабиен Алемо е работил за френското разузнаване през 60-те години на миналия век. Ръководството на европейската страна е било дълбоко загрижено за конфронтацията между Съветския съюз и Америка. Разбира се, Франция не е можела да контролира този процес, но е искала да знае кога ще избухне ядрен конфликт, за да може поне да се преструва, че е подготвена за такъв сценарий. За тази цел Алемо пътува до Съединените щати, където живее и работи под прикритие. Французинът събира всякаква информация.

След службата си през 1999 г., Фабиен, след като се пенсионира, дава доста необичайно интервю. Обикновено мъжът говори за политически или исторически факти от онова време, но този път решава да обсъди уфологията. В крайна сметка никой не разбира дали думите му са откровение от бивш агент на разузнаването или фантазия, предназначена да привлече вниманието към себе си. Между другото, съвпадение или не, това е последното му интервю; той почина през януари 2000 г.

Французинът беше убеден, че неговите събратя се опитват да се свържат със земните обитатели.

Ще кажа веднага, че думите на Алемо звучат вярно и по принцип биха могли да съответстват на нашата реалност. Единственото разочароващо нещо е, че Фабиен никога не разкри източника на информацията си. Въпреки това, аз смятам, че това е интересна перспектива, която теоретично би могла да бъде вярна.

По-нататък цитирам французина от същото интервю: „Живях в Ричмънд, Остин и Балтимор по различно време. Трябваше да играя ролята на любознателен човек, който обичаше да пътува и да сменя често местожителството си. Може би ако бях живял в по-големи градове, щях да имам повече необходима информация, но американците през онези години се държаха като лунатици и виждаха във всеки чужденец съветски агент, дори и да беше от Европа.“

Разбира се, опитвах се да контролирам ситуацията и спазвах известна дистанция, но успях да получа информация за конфронтацията между двете суперсили. Един ден имах късмета да науча информация, която по това време не ме интересуваше особено. Тя се отнасяше до взаимодействието на човека с представители на друга цивилизация. Оказа се, че жителите на друга планета са готови да установят контакт с човечеството. Те ни възприемаха като част от интелигентно космическо общество.

Първо, на Земята е изпратен един кораб с екипаж. Той е свален някъде над съветска територия. След това пристигна втори кораб, твърдейки, че неизправност или някакъв природен феномен може да са причинили катастрофата. Представители на интелигентна цивилизация дори не можеха да си представят, че някой би се сетил да сваля кораби, принадлежащи на други разумни същества.

Втората мисия също завършва с неуспех, само че този път над територията на САЩ. След като извънземният кораб е свален, се оказва, че един от пилотите е оцелял. Той е отведен в тайна база, където известно време общуват с него. Получава медицинско лечение, макар че не е лесно. Те имат съвсем различен метаболизъм, различна структура и различна реакция към вещества. Това, което би помогнало на човек, е имало обратен ефект върху съществото. В крайна сметка не са могли да го спасят.

Не знам как са успели да общуват с него – телепатично, чрез някакъв универсален код или нещо друго – но контактът е установен. Докато извънземният е бил жив, той е заявил, че пристигането му на тази планета е било грешка. Ние (хората) бяхме възприемани като утвърдена цивилизация, способна да мисли от гледна точка на човечността и взаимното уважение. В крайна сметка, хуманоидът характеризираше хората като агресивни технократи, една от най-опасните форми на цивилизация. Той казваше, че хората няма да бъдат допуснати в космоса. Няма да им бъде позволено да следват същата експанзионистка политика и да сеят хаос.

Съществото каза на хората какво ги очаква, след като корабът му бъде атакуван.

Хората няма да бъдат унищожени за подобно поведение, но никой никога повече няма да се опита да осъществи контакт. Човечеството ще бъде оставено с избора на самоопределение. Ако плъховете бъдат държани в аквариум и не бъдат пуснати на свобода, те ще имат две възможности. Или да се изядат един друг и да удължат съществуването си, или да координират силите си и да се опитат да отворят капака, за да избягат. В това положение се намират хората.

Ще бъдем ограничени и няма да ни бъде позволено да преминаваме определени граници. Никой няма намерение да използва сила срещу земляните или да унищожава нашия свят. Никой, освен самите нас. Надявам се, че моите внуци и правнуци ще живеят в различно общество. По-съвършена и по-мъдра от тази, в която живях. Ако човечеството иска да влезе в космоса, всички ние трябва да забравим системата, в която живеем, и да изградим нещо ново.“

„Те ще ни държат под контрол и няма да ни позволят да излизаме извън определени граници. Никой не възнамерява да използва сила срещу земляните или да разрушава нашия свят. Никой, освен нас самите. Надявам се, че моите внуци или правнуци вече ще живеят в друго общество — по-съвършено и по-мъдро от това, в което живях аз. Ако човечеството иска да излезе в космоса, всички ние трябва да забравим системата, в която живеем, и да изградим нещо ново.“

Струва ми се, че в разказа на Фабиен се изяснява най-важното — защо разумните същества не желаят да контактуват с нас. Става дума за това, че хората изпращаха сигнали и дори метални (златни) дискове с информация за нашата цивилизация. Тоест ние показвахме, че сме готови за общуване с представители на други светове. А когато те откликнаха и пристигнаха, човечеството прояви агресия и унищожи първите контактни гости от космоса. Естествено, след подобно нещо никой не желае да има работа с нас.