ВРЕДАТА ОТ ЗЪБОЛЕКАРСКИТЕ ПЛОМБИ И ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОРГАНИЗМА

Зъболекарските пломби са част от стоматологията от десетилетия, но въпреки че изглеждат малки, безобидни и рутинни, те представляват сложни химични структури, които остават в устата години наред и взаимодействат с тялото по начини, които често остават незабелязани. Много хора никога не се замислят какво съдържат тези пломби, как се държат при дъвчене, как реагират на топлина, как се износват, какво отделят и какво може да се случи, когато материалите започнат да се разпадат. Истината е, че всяка пломба, независимо дали е амалгамена, композитна или стъклено-йономерна, представлява химичен елемент, който влиза в постоянен контакт със слюнката, тъканите, нервите и кръвта. Амалгамените пломби, познати като старите метални пломби, съдържат живак, сребро, калай, мед и цинк, като живакът е най-спорният компонент. Той е течен метал, който се свързва с другите метали, за да образува твърда амалгама, но въпреки това може да отделя микроскопични количества пари при дъвчене, стискане на зъби, пиене на горещи напитки или скърцане със зъби. Тези пари се абсорбират през белите дробове и могат да достигнат до мозъка, бъбреците, черния дроб и нервната система. Някои хора живеят с амалгама без проблеми, но други развиват симптоми като хронична умора, главоболие, проблеми с концентрацията, тревожност, метален вкус, тремор, чувствителност към метали или алергични реакции. Живакът е невротоксичен в определени количества и макар пломбите да съдържат стабилизирана форма, изследванията продължават да обсъждат дали дългосрочното излагане на микропари може да има ефект върху организма. Най-големият риск идва при премахване на амалгамата, защото тогава се отделят най-много живакови пари, особено ако процедурата не е извършена със защита.

Композитните пломби, познати като белите пломби, са по-съвременни, но и те имат своите особености. Те съдържат смоли, силициеви частици, фотополимерни вещества и стабилизатори, като най-обсъжданото вещество е бисфенол-А или негови производни. BPA е химикал, който може да има хормоноподобно действие и макар количествата в пломбите да са малки, при поставяне или износване могат да се отделят следи. Някои изследвания разглеждат връзки между BPA и хормонален дисбаланс, промени в метаболизма или репродуктивната система. Композитите имат и друг проблем — те се свиват и разширяват при температурни промени, което може да доведе до микропукнатини, проникване на бактерии, вторичен кариес и чувствителност. Това означава, че пломбата може да изглежда здрава отвън, но под нея да се развива процес, който остава скрит, докато не стане твърде късно.

Стъклено-йономерните пломби съдържат флуориди, алуминий и силикатни стъкла. Те отделят флуор, което може да е полезно за зъба, но алуминият е елемент, който предизвиква дискусии, защото може да се натрупва в тъкани. Макар количествата да са малки, темата остава спорна. Тези пломби са по-меки и се износват по-бързо, което означава, че могат да отделят микрочастици в устата.

Причината някои хора да реагират по-силно на пломбите е комбинация от генетична чувствителност, отслабена детоксикация, автоимунни състояния, хроничен стрес или натрупване на токсини от други източници. Организмът на всеки човек реагира различно. Някои хора могат да имат десет амалгамени пломби и да нямат симптоми, докато други усещат промени още след първата. Това не означава, че пломбите са еднакво безопасни за всички — означава, че тялото на всеки човек има различен праг на поносимост.

Пломбите стават най-опасни, когато са поставени неправилно, когато са износени, когато имат пукнатини, когато корозират или когато се премахват без защита. Амалгамата може да корозира с времето, което води до отделяне на метални йони. Композитите могат да се разпадат и да отделят микрочастици смола. Стъклено-йономерните могат да се ронят. Всичко това попада в слюнката, поглъща се или се абсорбира през лигавицата. Устата е една от най-абсорбиращите части на тялото, което означава, че веществата, които попадат там, могат да навлязат в кръвта много по-бързо, отколкото хората предполагат.

Истината е, че зъболекарските пломби са необходими, но не са безобидни. Те са химични структури, които остават в тялото години наред. Амалгамата съдържа живак, композитите съдържат смоли и BPA-производни, стъклено-йономерните съдържат алуминий. Вредата не е еднаква за всички, но потенциалът за въздействие е реален. Разбирането на тези фактори помага човек да взема по-информирани решения за собственото си здраве, да следи състоянието на пломбите си, да избира материали, които са подходящи за неговия организъм, и да бъде внимателен при премахване или подмяна. Пломбите са малки, но влиянието им може да бъде голямо, защото те са в устата постоянно, ден след ден, година след година, и взаимодействат с тялото по начини, които често остават невидими, но не и без значение.