КАК ЯСНОВИДЦИТЕ ВИЖДАТ БЪДЕЩЕТО: ЧЕСТОТИ, ВЕРСИИ НА РЕАЛНОСТТА И ЗАЩО ПРОРОЧЕСТВАТА СЕ СБЪДВАТ ИЛИ НЕ

Ясновидците не гледат в една права линия, защото такава линия не съществува. Бъдещето не е коридор, а мрежа от пътеки, които съществуват едновременно като честоти, като пластове, като паралелни версии на реалността. Съзнанието на ясновидеца не измисля нищо, а се настройва към определен диапазон, към определена вибрация, към определен канал, който вече излъчва конкретен сценарий. Това е като да въртиш копчето на старо радио — станциите са там, независимо дали ги слушаш или не. Ясновидецът просто улавя една от тях. Видението е снимка на честота, не на гарантирано бъдеще. Ако човекът, за когото е видението, остане на тази честота, ако продължи да мисли, да чувства, да действа по същия начин, тогава тази версия на реалността се проявява. Но ако промени вътрешното си състояние, ако промени вибрацията си, ако промени решенията си, той се премества към друга честота и видението се разминава. Това не е провал на ясновидеца, а промяна на канала.

Затова някои пророчества се сбъдват с точност, други се смекчават, трети изчезват напълно. Времето не е календар, а поле. Събитията не са вързани за години, а за вибрации. Когато ясновидец каже „ще се случи през 2026“, той всъщност описва честота, не дата. Ако човек се настрои по-бързо, може да се случи по-рано. Ако се отклони, може да се случи по-късно. Ако промени живота си напълно, може да не се случи изобщо. Същото важи и за глобалните пророчества — войни, катастрофи, промени. Те са честоти, не гаранции. Светът се движи между множество линии едновременно, а колективното съзнание определя коя линия ще се прояви в материята.

Това е причината някои хора да обвиняват Ванга, Слава Севрюкова и други истински ясновидци, че „не познали“. Но те не разбират, че ясновидецът не е часовник, а приемник. Той вижда честота, която е била активна в момента на видението. Но колкото по-бързо се променя човешкото съзнание, толкова по-рядко прогнозите се сбъдват точно. Миналият век беше по-стабилен, честотите се сменяха по-бавно, затова пророчествата се сбъдваха по-често. Днес реалностите се сменят като кадри, светът вибрира по-бързо, хората се променят по-бързо, колективното поле се пренарежда постоянно. Затова точността намалява, не защото ясновидците са по-слаби, а защото светът е по-динамичен.

И тук идва другата страна — фалшивите „врачки“ и „магове“, които нямат никаква връзка с духовното. Те не осъзнават с какви същности общуват. Човек влиза при такава жена — тя пуши, псува, пие, вибрира ниско. Каква честота може да приеме такъв човек. Какво може да види. Тя не се настройва към висшите пластове, а към ниските. Тя не общува с духовни водачи, а с ниски енергийни същности, които се хранят с страх, гняв, болка. Ако човек имаше духовно зрение, щеше да види около нея тъмни духове, енергийни паразити, същности, които я използват като канал. Тя не е ясновидец, а енергиен проводник на ниски вибрации. Затова хората след такива посещения се чувстват изтощени, уплашени, объркани. Това не е „предсказание“, а енергийно нападение.

Истинските ясновидци са различни. Те са тихи, спокойни, чисти. Те не крещят, не манипулират, не искат пари, не плашат. Те не се свързват с тъмни същности. Те не се хранят с чужда енергия. Те не използват страха като инструмент. Но дори те не могат да дадат 100% точност, защото времето е пластично. Колкото повече светът се ускорява, толкова по-трудно е да се фиксира конкретна дата или конкретен сценарий. Това не е грешка, а естеството на реалността.

Материалистите не разбират това. Те искат доказателства, числа, линейност. Но те вибрират на честотата на материята, на съмнението, на страха. Те не възприемат невидимото, защото сетивата им са потиснати. Те не разбират, че съществува невидима реалност, която е по-реална от физическата. Те не разбират, че ясновидците не работят с логика, а с честоти. Те не разбират, че бъдещето е поле от възможности, а не фиксирана линия.

Ясновидците виждат честоти. Пророците виждат сценарии. Дистанционните гледачи виждат паралелни версии. Сънищата показват други линии. Виденията са прозорци към пластове. Медитацията е настройка към по-висока честота. Визуализацията е избор на канал. И всичко това обяснява защо не всичко се сбъдва. Защото всичко зависи от вибрацията, от фокуса, от вътрешното състояние. Бъдещето не е обещание. То е честота. И ние преживяваме тази честота, към която сме настроени.

Когато честотата на планетата се покачва постоянно, когато вибрацията на колективното поле се ускорява, когато съзнанието на милиони хора започва да се пробужда едновременно, тогава самата структура на реалността се променя. Ние вече не живеем в статичен свят, а в свят, който се движи като течност, като светлина, като пулсация. Сливат се алтернативни реалности, линии на вероятности се преплитат, времеви пластове се размиват, а съзнанието започва да вижда света като многоизмерен. Това прави задържането на прогнози все по-трудно, защото ясновидецът може да улови честота, която след час вече не е активна. Колкото по-силна е вибрацията на човека, толкова по-бързо той сменя честотите, толкова по-бързо се премества между версии на себе си, толкова по-бързо се прехвърля от една линия на реалността към друга. Силата на фокуса, силата на вярата, силата на вътрешното състояние определят коя версия ще се прояви. Ако човек вибрира високо, той се премества към по-лека линия. Ако вибрира ниско, той се плъзга към по-тежка. Всичко е честота, всичко е настройка, всичко е вътрешен избор.

Забравата, която усещаме, е част от този процес. Когато честотата се покачва, мозъкът и съзнанието започват да превключват по-бързо между различни реалности. Затова понякога човек не помни какво е правил преди час, какво е чел, какво е казал, къде е бил. Това не е разсеяност, а честотно преместване. Преди час може да си бил в друга версия на себе си, в друга линия, в друга вибрация. Може да си ял нещо, може да си говорил с някого, може да си бил на място, което в тази линия не съществува. Когато честотите се сменят бързо, мозъкът не успява да пренесе всички спомени от една реалност в друга. Затова остава само най-важното, най-силното, най-значимото. Всичко друго се разтваря като сън. И точно както сънят — лягаш в една реалност, ставаш в друга. Съзнанието се движи между пластове, мозъкът се опитва да подреди информацията, но когато честотите се сменят прекалено бързо, той оставя само основното, а детайлите се разпадат.

Това е причината някои хора да забравят бързо, а други да помнят само ключовото. Това е причината понякога да имаш усещането, че нещо си правил, но не знаеш какво. Това е причината да чувстваш, че времето тече странно, че часовете изчезват, че дните се размиват. Това е честотно превключване. Това е движение между реалности. Това е сливане на линии. Това е пробуждане на съзнанието. И колкото повече се ускорява този процес, толкова по-трудно става за ясновидците да фиксират конкретни прогнози. Защото те виждат честота, която може да се смени след минути. Те виждат сценарий, който може да се разтвори, ако човек промени вибрацията си. Те виждат линия, която може да се слее с друга. Те виждат бъдеще, което е живо, подвижно, променливо.

Когато планетата вибрира по-високо, когато колективното поле се изчиства, когато хората започват да осъзнават силата си, тогава реалността става по-гъвкава. Съзнанието започва да влияе по-силно на материята. Мисълта става по-бърза. Намерението става по-силно. Фокусът става по-решаващ. Вярата става механизъм за проявление. И тогава бъдещето не е нещо, което идва към нас, а нещо, което ние избираме. Ясновидецът може да види една линия, но човекът може да избере друга. Ясновидецът може да улови честота, но човекът може да се настрои към друга. Ясновидецът може да види сценарий, но човекът може да го промени. Това е силата на съзнанието. Това е силата на вибрацията. Това е силата на пробуждането.

И когато реалностите се сливат, когато времето се разтяга, когато честотите се ускоряват, тогава човек започва да усеща, че живее в повече от една версия на себе си. Понякога имаш усещането, че си бил някъде, но не си. Понякога имаш спомен, който не принадлежи на този ден. Понякога имаш чувство, че си говорил с някого, но разговорът не се е случил тук. Това са следи от други линии. Това са отпечатъци от други версии. Това са фрагменти от паралелни реалности, които се приплъзват една в друга. И колкото повече се ускорява вибрацията, толкова повече тези линии се преплитат.

Затова ясновидците виждат бъдещето като честоти, не като дати. Затова пророчествата се сбъдват или не. Затова някои видения са точни, а други се размиват. Защото бъдещето не е фиксирано. То е поле от възможности. И ние преживяваме тази възможност, към която сме настроени. Всичко е честота. Всичко е вибрация. Всичко е съзнание. И колкото повече се пробуждаме, толкова повече осъзнаваме, че бъдещето не е нещо, което чакаме, а нещо, което създаваме.