ДИСТАНЦИОННОТО ГЛЕДАНЕ И ЧЕСТОТИТЕ НА РЕАЛНОСТТА: КАК СЪЗНАНИЕТО НЕ СЪЗДАВА БЪДЕЩЕТО, А СЕ НАСТРОЙВА КЪМ НЕГО

Дистанционното гледане не е процес на създаване на бъдещето, а процес на настройване към честоти, които вече съществуват. Реалността не е една, а множество версии, подобни на телевизионни канали, които излъчват различни сценарии, различни събития, различни възможности. Съзнанието не измисля бъдещето, а се настройва към него, както приемник, който улавя сигнал, който винаги е бил там. Видението не е творение, а приемане. Не е материализация, а настройка. Не е създаване, а наблюдение на честота, която вече съществува в полето на възможностите. Това е фундаменталната разлика, която променя всичко.

Когато човек получи видение чрез дистанционно гледане, той не създава събитие, а се свързва с една от многото версии на реалността, които вече съществуват в информационното поле. Това поле е като огромна мрежа от честоти, всяка от които съдържа различна времева линия, различен сценарий, различен развой. Умът не измисля тези линии — той ги улавя. Както телевизорът не създава програмата, която показва, а само я приема, така и съзнанието не създава бъдещето, а се настройва към него. Видението е сигнал. Съзнанието е приемник. Реалността е излъчване.

Сбъдването на виденията не е резултат от това, че човек ги е създал, а от това, че се е настроил към честота, която по-късно се проявява в неговата физическа линия на реалност. Това не е творчески акт, а резонанс. Когато човек се настрои към определена честота, той започва да вибрира в синхрон с нея, и тази честота постепенно се проявява в неговия живот. Не защото той я е създал, а защото се е свързал с нея. Бъдещето не се създава от мисълта, а се избира чрез честотата на съзнанието. Видението е прозорец към вече съществуваща възможност.

Дистанционното гледане е способността да се прониква в тези честоти, да се виждат сцени, които не са в настоящата линия на реалност, да се възприемат събития, които се случват в други версии на света. Това може да включва минали събития, бъдещи събития, паралелни събития, скрити места, подземни бази, древни цивилизации, извънземни структури, енергийни градове, които съществуват в други пластове на реалността. Тези видения не са фантазия, а приемане на честоти, които не са достъпни за физическите сетива. Умът е антената, която може да се настрои към тях.

Многоизмерните реалности функционират като множество канали, които излъчват различни версии на света. Всяка мисъл, всяко усещане, всяко вътрешно състояние настройва съзнанието към определена честота. Но тази настройка не създава канала — тя само избира кой канал да бъде възприет. Когато човек вижда бъдещо събитие, той не го създава, а го наблюдава в честота, която вече съществува. Когато това събитие се сбъдне, това не е резултат от неговата мисъл, а от това, че неговата линия на реалност се е изравнила с честотата, която той е възприел. Това е синхронизация, а не материализация.

Дистанционните гледачи, които виждат подземни бази, извънземни градове, древни структури, не ги измислят. Те се настройват към честоти, в които тези места съществуват. Някои от тези честоти са физически, други са енергийни, трети са паралелни. Когато човек вижда подземен комплекс, това може да е реалност, която съществува в друга времева линия. Когато вижда извънземен град, това може да е честота, която не е достъпна за физическото зрение. Когато вижда древна цивилизация, това може да е пласт на реалността, който не е изчезнал, а просто е в друга вибрация.

Съзнанието не създава бъдещето. То избира честотата, която ще възприеме. Бъдещето не е продукт на мисълта, а продукт на настройката. Видението не е творение, а приемане. Реалността не е фиксирана, но и не е създавана от ума — тя е множество версии, които съществуват едновременно, и съзнанието се движи между тях чрез честота. Това е истинската природа на дистанционното гледане — не създаване, а настройване. Не материализация, а резонанс. Не измисляне, а приемане на сигнал.

Когато говорим за ясновидци, пророци, дистанционни гледачи и хора с видения, трябва да разберем нещо фундаментално: те не създават бъдещето, те не го измислят, не го материализират със силата на мисълта си. Те се настройват към честота, която вече съществува, точно както телевизорът не създава програмата, а само я приема. Ясновидката не казва „това ще се случи, защото аз го казах“, а „това е честотата, към която си настроен в този момент“. Ако човек повярва в тази честота, ако се настрои към нея, ако започне да вибрира в същия диапазон, той естествено се плъзга към тази версия на реалността. Не защото ясновидката е създала бъдещето, а защото тя е видяла една от многото възможни линии, които вече съществуват.

Затова някои пророчества се сбъдват, а други не. Не защото ясновидецът е „познал“ или „сбъркал“, а защото честотата се е променила. Реалността не е фиксирана, тя е динамична, многопластова, многовариантна. Всички версии съществуват едновременно, но човек преживява тази, към която е настроен. Ясновидката вижда възможен сценарий, но дали той ще се прояви, зависи от това дали човекът остане на тази честота или я промени. Затова някои предсказания се сбъдват с точност, други се смекчават, трети изчезват напълно. Не защото пророкът е грешал, а защото реалността е честотен спектър, а не твърда линия.

Същото важи и за времето. Когато ясновидец каже „ще се ожениш през 2026“, това не означава, че годината е фиксирана. Той е видял събитие, което съществува като честота, но времето в духовните пластове не е линейно. Може да се случи през 2026, може през 2027, може дори по-рано. Събитията не са вързани за години, а за честоти. Ако човек промени вътрешното си състояние, събитието се измества. Ако се настрои по-силно, то се ускорява. Ако се отклони, то се отдалечава. Затова някои прогнози изглеждат „прибързани“, други „закъснели“, а трети „точни“. Всичко зависи от настройката.

Това важи и за глобалните прогнози — медии, експерти, елити, анализатори. Те също работят с честоти, макар да не го осъзнават. Те предвиждат сценарии, които са възможни, но бъдещето се променя постоянно, защото човешкото съзнание е динамично. Плановете на елитите не са гарантирани, защото те също са само честоти. Някои се проявяват, други се разпадат, трети се трансформират. Светът не върви по една линия, а по множество линии едновременно. Всички версии на света съществуват паралелно, но ние преживяваме тази, към която сме настроени.

Дистанционното гледане, медитациите, виденията, сънищата, визуализациите — всички те са погледи в други честоти, други реалности, други пластове на съществуването. Когато човек сънува бъдещо събитие, той не го създава, а се настройва към честота, в която това събитие вече се е случило. Когато медитира и вижда образи, той не ги измисля, а улавя сигнал от друга версия на реалността. Когато има видение, той не предсказва, а наблюдава. Когато визуализира, той не материализира, а се настройва към честота, която вече съществува.

Затова не всичко се сбъдва. Защото всичко зависи от настройката. Силата на фокуса, силата на емоцията, силата на вътрешното състояние определят към коя честота ще се плъзне човек. Видението е само прозорец. Реалността е избор на честота. Бъдещето е множество канали, които излъчват едновременно. Съзнанието е приемникът, който избира кой канал да гледа. И когато човек разбере това, той разбира защо някои пророчества се сбъдват, други се променят, трети изчезват. Не защото ясновидците грешат, а защото реалността е честотна, а не линейна.