НЕГАТИВЕН ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: КОГАТО МИНАЛОТО ПРОГРАМИРА БЪДЕЩЕТО

Казват ни че това е съвпадение че е артистично вдъхновение че е почит към древното че е игра на въображението но когато едни и същи лица форми цветове и символи се появяват разделени от хиляди години съвпадението започва да се разсейва и остава само въпросът защо моделът се повтаря защо зелените нефритени маски шлемовете за лице бадемовидните очи удължените носове и стилизираните тела се срещат в Мезоамерика в музеите в древните артефакти и после отново почти по същия начин във филмите в анимацията в комиксите в съвременната поп култура сякаш някой е оставил шаблон който се използва отново и отново без да бъде обявен без да бъде обяснен без да бъде поставен под въпрос.

Това е негативно предупреждение въвеждане на образи и архетипи в колективния ум преди съобщението да бъде съзнателно прието защото те не ви казват какво да мислите те ви учат как трябва да изглежда нечовекът божественото другият те подготвят окото преди да подготвят ума мозъкът разпознава формата преди разумът да я постави под въпрос и когато видите същата форма в древна статуя и после в съвременен филм вие не откривате нещо ново вие разпознавате нещо старо което вече е било посято в колективното въображение.

Древните не са скулптурирали по прищявка те са кодирали маските не са били маскировки те са били интерфейси зеленото не беше декорация то беше знак нефритеното тюркоазеното синьото бяха свързани с власт с преход с отвъдност с ритуал с контакт с нещо което не е било просто човешко и затова тези цветове тези форми тези лица се връщат отново и отново рециклирани като забавление като фантазия като измислица но всъщност като припомняне защото образът нормализира това което се повтаря се приема това което се приема престава да се поставя под въпрос и така архетипът се връща без да бъде разпознат като архетип.

Защо да повтаряме идентични войници защо герои с ръкавици за сила защо сини същества като висш идеал защо едни и същи пропорции едни и същи очи едни и същи маски защо съвременната фантазия толкова често прилича на древната и защо древната толкова често прилича на съвременната защо миналото и бъдещето говорят на един и същ визуален език ако няма връзка ако няма приемственост ако няма памет която се връща под нова форма.

Официалният наратив казва че миналото е мъртво че древните са били примитивни че техните символи са били случайни че техните маски са били декоративни че техните цветове са били естетика но визуалните доказателства сочат друго миналото продължава да обучава погледа ни продължава да моделира въображението ни продължава да се връща в образи които мислим за нови но които всъщност са много стари и когато видите статуята а след това и филма когато разпознаете родовата маска в съвременния злодей или спасител вие не виждате бъдещето вие виждате миналото което се е върнало.

И в това се крие ключът първенството не създава идеята то отключва това което вече е било посято то активира архетип който е бил заспал то връща форма която е била забравена то напомня за нещо което е било изтласкано от паметта но не е изчезнало и затова когато древното изкуство и съвременната художествена литература говорят на един и същ език това не е случайно това е приемственост това е повторение това е цикъл това е визуална памет която не може да бъде изтрита.

Погледнете отново не сравнявайте стилове сравнявайте символи не гледайте техниката гледайте формата не гледайте материала гледайте идеята защото когато две епохи които нямат връзка споделят едни и същи лица едни и същи маски едни и същи цветове това не е съвпадение това е следа и когато следата се повтори достатъчно пъти тя престава да бъде случайност и се превръща в предупреждение.