СЪВРЕМЕННАТА ХРАНА – ГОЛЯМАТА, СЛЯТА, НЕПРЕКЪСНАТА ИСТИНА

Днес човек живее в свят, в който храната изглежда изобилна, цветна, ароматна, удобна, евтина и достъпна, но когато се вгледа по‑дълбоко в това какво всъщност съдържат продуктите, които ежедневно купува от магазините, когато прочете етикетите, когато види какво се крие зад красивите опаковки, зад лъскавите витрини, зад „свежите“ плодове, зад „домашните“ изделия, зад „натуралните“ напитки, зад „млечните“ продукти, зад „месните“ храни, зад „здравословните“ закуски, истината става огромна, тежка, неприятна и плашеща, защото почти всичко, което се продава днес, е пълно с химия, оцветители, ароматизатори, стабилизатори, консерванти, подсладители, подобрители, изкуствени вкусове, изкуствени цветове, изкуствени текстури, прекалено много захар, прекалено много сол, прекалено много мазнини, киселини, газиращи вещества, енергийни стимуланти, ГМО съставки, остатъци от пестициди, остатъци от антибиотици, остатъци от хормони, вещества, които постепенно ни разболяват, тровят, натоварват организма, разрушават микробиома, отслабват имунитета, объркват хормоните и превръщат храненето в ежедневен риск, а не в източник на здраве, защото храната, която би трябвало да подхранва, днес често е продукт, който е направен да изглежда като храна, но не е истинска храна, продукт, който е създаден да бъде евтин, траен, ароматен, цветен, стабилен, но не и полезен, не и чист, не и естествен, и човек започва да разбира, че живее в свят, в който храната е превърната в индустрия, а индустрията е превърнала храната в химия.

Тестените изделия – хлябове, банички, кифли, пици, закуски – съдържат бяло брашно, подобрители, набухватели, стабилизатори, евтини мазнини, маргарини, палмови масла, оцветители, ароматизатори, които правят хляба пухкав, мекиците хрупкави, баничките мазни, кифлите ароматни, но това не е истинска храна, а смес от евтини съставки, които засищат бързо, но не подхранват, които пълнят стомаха, но не дават нищо на организма, които създават усещане за ситост, но оставят тялото гладно за истински хранителни вещества, защото бялото брашно е празна калория, а мазнините са евтини заместители, които натоварват черния дроб и метаболизма.

Сирената и млечните продукти – топени сирена, кашкавалени продукти, „сирена“ с растителни мазнини – често съдържат палмова мазнина, нишесте, стабилизатори, оцветители, ароматизатори, млечни прахове, сгъстители, които имитират вкус на сирене, кашкавал, масло, но нямат нищо общо с истинските млечни продукти, защото истинското сирене е скъпо, а имитацията е евтина, стабилна, трайна и печеливша, и затова индустрията предпочита да продава имитации, а не истински продукти.

Месата – колбаси, кренвирши, салами, наденици – съдържат механично отделено месо, соев протеин, нишесте, сол, оцветители, ароматизатори, консерванти, стабилизатори, които правят продукта евтин, траен, ароматен, но не и истински, защото истинското месо е скъпо, а сместа от отпадъци, мазнини и химия е евтина, и затова колбасите често съдържат едва 20–30% месо, а останалото е вода, нишесте и химия, която имитира вкус на месо.

Замразените риби често са обработени с химикали, които задържат вода, увеличават теглото, подобряват външния вид, но нямат нищо общо с естествената риба, защото рибата от ферми е пълна с антибиотици, хормони, химикали, които се натрупват в тялото, а замразяването прикрива всичко това.

Шоколадите и сладките изделия съдържат огромни количества захар, палмова мазнина, ароматизатори, оцветители, стабилизатори, които създават вкус, но не подхранват, а натоварват организма, защото „шоколад“ често означава какаов прах, смесен с палмова мазнина и аромат на шоколад, а не истинско какаово масло, и затова сладките изделия са евтини, трайни и пристрастяващи.

Газираните напитки са пълни със захар, киселини, оцветители, ароматизатори, подсладители, които стимулират мозъка, но разрушават зъбите, червата, метаболизма, защото една бутилка може да съдържа повече захар, отколкото човек трябва да приеме за цял ден, а киселините разрушават емайла и червата.

Енергийните напитки съдържат кофеин, таурин, киселини, подсладители, оцветители, които дават кратък прилив на енергия, но натоварват сърцето, нервната система и черния дроб, защото те не са напитки, а стимуланти, които изтощават организма.

И човек се пита: „То всичко днес вредно ли е? Всичко ли е отровено? Какво изобщо ядем?“

Плодовете – пръскани с пестициди, третирани с химикали, покрити с восък, за да изглеждат лъскави.

Зеленчуците – обработени с препарати, които удължават живота им, но оставят следи в тялото.

Месото – пълно с антибиотици, хормони, ускорители на растежа.

Хлябът – пълен с подобрители, които го държат мек дни наред.

Сиренето – пълно с растителни мазнини и нишесте.

Шоколадът – пълен с палмова мазнина и ароматизатори.

Напитките – пълни със захар, киселини и химия.

Енергийните – пълни със стимуланти, които изтощават организма.

Чайовете – често ароматизирани, а не истински.

Соковете – пълни с оцветители и подсладители, а не с плод.

И човек започва да разбира, че етикетите трябва да се четат внимателно, но дори тогава не винаги казват истината, защото производителите използват „скрити“ имена, „търговски“ термини, „технологични“ описания, които прикриват реалните съставки, и затова човек трябва да бъде внимателен, да избира, да търси, да мисли, защото днешната храна не е просто храна – тя е продукт, който може да подхрани, но може и да навреди, може да даде енергия, но може и да разруши, може да изглежда вкусен, но да бъде опасен, може да изглежда свеж, но да бъде обработен, може да изглежда натурален, но да бъде химически създаден.