МАЗНИ ХРАНИ – ИСТИНАТА

БАНИЧКИ, ПИЦИ, МАЗНИ ЗАКУСКИ И ВСИЧКИ ТЕЗИ „ТОПЛИ“, „АРОМАТНИ“, „ДОМАШНИ“ ИЗДЕЛИЯ, КОИТО ИЗГЛЕЖДАТ НЕВИННИ, НО СА ПРОДУКТ НА БИЗНЕС, КОЙТО РАЗЧИТА НА ЕВТИНИ МАЗНИНИ, ЕВТИНИ ЗАМЕСТИТЕЛИ И МАКСИМАЛНА ПЕЧАЛБА

Днешните мазни храни като банички, пици, бургери, пърленки, кифли, тутманици, мазни закуски, пържени тестени изделия, топли витрини, „домашни“ печива и всичко, което мирише на масло, сирене, кашкавал, месо или тесто, изглеждат като нещо уютно, вкусно, познато, но когато човек се вгледа в това какво съдържат, как се произвеждат, как се пекат, как се пържат и как работи бизнесът зад тях, истината става огромна, тежка и неприятна, защото това, което изглежда като масло, често няма нищо общо с маслото, това, което изглежда като сирене, няма нищо общо със сиренето, това, което изглежда като месо, няма нищо общо с месото, а това, което изглежда като тесто, е смес от евтини брашна, подобрители, набухватели, стабилизатори и мазнини, които са направени да изглеждат като храна, но не са истинска храна. Бизнесът на мазните храни работи по формула: евтини мазнини + евтини брашна + евтини заместители + много сол + много аромат + много мазнина = огромна печалба, и тази формула е толкова ефективна, че превръща всяка баничарница, всяка пицария, всяка топла витрина в машина за пари, която продава не храна, а усещане за храна, не качество, а илюзия, не подхранване, а моментно засищане, което след това оставя организма изтощен, натоварен и гладен за още.

Баничката например изглежда като нещо традиционно, българско, домашно, но истината е, че повечето банички днес се правят не с масло, а с маргарин, палмова мазнина, хидрогенирани масла, смеси от растителни мазнини, които са евтини, стабилни, дълготрайни и изключително тежки за организма. Тестото е направено от най‑евтиното бяло брашно, което няма фибри, няма минерали, няма хранителна стойност. Плънката – „сирене“ – често е смес от растителни мазнини, нишесте, сол, ароматизатори, оцветители и млечни заместители, които нямат нищо общо с истинското сирене. Това не е сирене. Това е имитация на сирене, която струва многократно по‑малко от истинското. Баничката е продукт, който изглежда като традиция, но е индустриален продукт, създаден да бъде евтин, мазен, солен и да се продава в огромни количества, защото мазнината е евтина, солта е евтина, брашното е евтино, а ароматът на „масло“ се добавя чрез химия, която заблуждава сетивата.

Пицата изглежда като нещо вкусно, ароматно, топло, но истината е, че повечето пици, които се продават в закусвални, павилиони, училища, бензиностанции и евтини пицарии, са направени от най‑евтините възможни съставки. Тестото е от евтино брашно, набухватели и подобрители. Сосът е от доматено пюре с ниско качество, захар, сол, ароматизатори и оцветители. Кашкавалът често е кашкавален продукт, който съдържа растителни мазнини, нишесте, оцветители, ароматизатори и стабилизатори. Колбасите върху пицата са смес от механично отделено месо, соев протеин, нишесте, сол, ароматизатори, оцветители и евтини мазнини. Това не е пица. Това е имитация на пица, създадена да изглежда вкусна, но да струва минимално, защото истинските съставки са скъпи, а бизнесът не иска скъпи съставки – той иска евтини суровини и максимална печалба.

Бургерите и дюнерите, които изглеждат сочни, ароматни и „месни“, често съдържат месни отпадъци, механично отделено месо, соев протеин, нишесте, ароматизатори, оцветители и евтини мазнини. Месото е смес, а не месо. Сосовете са комбинация от майонеза от растителни мазнини, захар, сол, стабилизатори и ароматизатори. Хлябът е от бяло брашно, подобрители и захар. Това не е храна. Това е калорична смес, която засища бързо, но изтощава организма, защото мазнината е евтина, брашното е евтино, а ароматът на „месо“ се добавя чрез химия, която заблуждава мозъка.

Пържените храни – мекици, понички, картофи, панирани изделия – се пържат в едни и същи мазнини, които се използват многократно. Тези мазнини прегарят, окисляват се, образуват токсични съединения, натоварват черния дроб и увреждат клетките, но те са евтини и затова се използват отново и отново, защото бизнесът не се интересува от здравето на клиента, а от цената на литъра мазнина и от това колко пъти може да бъде използвана, преди да стане напълно негодна.

Ароматизаторите и оцветителите са основният инструмент на индустрията. Мазните храни често съдържат аромат на масло (без масло), аромат на сирене (без сирене), аромат на месо (без месо), оцветители, които правят всичко „златисто“, „апетитно“, „печено“. Това е илюзия, която заблуждава сетивата. Ароматът продава. Цветът продава. Текстурата продава. Истинските съставки не са нужни, когато има химия, която ги имитира.

Бизнесът на мазните храни е един от най‑печелившите, защото използва най‑евтините суровини – брашно, нишесте, евтини масла, ароматизатори, оцветители, сол – и ги продава като „удоволствие“, „топла закуска“, „домашен вкус“, „ароматно печиво“. Това не е храна. Това е продукт, създаден да изглежда като храна, но да струва като суровина. Индустрията не продава хранителна стойност. Тя продава усещане, аромат, мазнина, сол, удоволствие, зависимост. И докато човек вярва, че яде нещо малко и безобидно, той всъщност яде химия, която тялото трябва да преработи, илюзия, която мозъкът приема като удоволствие, но организмът плаща цената.

Голямата истина е, че мазните храни не са проблем, защото са мазни, а защото са фалшиви. Фалшиво масло. Фалшиво сирене. Фалшиво месо. Фалшив вкус. Фалшив аромат. Фалшива хрупкавост. Фалшиво усещане за „домашно“. Те са направени да изглеждат като храна, но не са храна. Те са направени да се ядат бързо. Те са направени да печелят, а не да подхранват.