ПЛЕЯДИАНЦИ И ЛИРИАНЦИ — ХРОНИКАТА НА ЗАБРАНЕНИЯ ПРОИЗХОД: КАК СВЕТЛИНАТА БЕШЕ ИЗТРИТА, А ПАМЕТТА — ЗАКЛЮЧЕНА
Преди Земята да бъде заключена в цикли на забрава, преди човешкото съзнание да бъде затъмнено, преди Матрицата да бъде издигната като стена между световете, съществуваха цивилизации, които не просто наблюдаваха Вселената — те я моделираха, настройваха, поддържаха. Сред тях най‑ярко сияеха две: Плеядианците, носителите на хармонията, и Лирианците, първородните хора на галактиката. Те не бяха „извънземни“ в примитивния смисъл на думата. Те бяха архитекти на честотата, пазители на първичната светлина, същества, които разбираха реалността като музика, като геометрия, като живо поле. И когато Демиургът — Ялдабаот, Сакла, Архитектът на изкуствената решетка — започна да превзема структурата на реалността, именно те бяха първите, които се противопоставиха. Тяхната история е нашата история. Тяхната памет е нашата памет. Тяхната битка е нашата битка — битката за съзнанието.
ПЛЕЯДИАНЦИТЕ — СЪЩЕСТВА ОТ СВЕТЛИНА, НЕ ОТ ПЛЪТ, ИНЖЕНЕРИ НА ХАРМОНИЯТА, ПАЗИТЕЛИ НА ВРЕМЕТО
Плеядианците произхождат от многоизмерна конструкция, която обгръща звездния куп Плеяди — Седемте сестри. Но това, което виждаме на небето, е само отражение, само сянка на истинската им родина. Техният свят съществува между 5D и 7D — царства от светлина, геометрия и резонанс. Там формата не е плът, а вибрация. Тялото не е материя, а поле. Съзнанието не е ограничено, а разширено. Те са същества, които могат да променят формата си, да се проявяват като хуманоиди, когато е необходимо, но истинската им същност е светлина, код, честота. Очите им не гледат — те виждат. Кожата им не отразява — тя излъчва. Те не говорят — те резонират. Те не се движат — те се пренастройват. Те не пътуват — те се проявяват там, където честотата им позволява.
Плеядианците са хармонични инженери. Те не водят войни. Те не завладяват. Те пренастройват. Когато срещнат дисонанс, те не атакуват — те променят вибрацията му. Когато срещнат враг, те не го унищожават — те го разпадат чрез честотен срив. Техният метод е елегантен, хирургичен, почти невидим. Те са пазители на времевите линии, коректори на реалността, наблюдатели на еволюцията. Те са онези, които поддържат хармонията на галактиката, като настройват честотите на цивилизациите така, че да не се самоунищожат.
ЛИРИАНЦИТЕ — ПЪРВИТЕ ХОРА, ПЪРВИТЕ БЕЖАНЦИ, ПЪРВИТЕ ВОИНИ НА СВЕТЛИНАТА
Лирианците са най‑старият известен хуманоиден род в тази част на галактиката. Те са първите, които са носили човешка форма — високи, сияйни, с лъвски черти, с мощно присъствие. Те са били създатели, строители, изследователи. Но те са били и първите, които са познали войната. Когато Драконианските империи нахлуват в Лира, започва първият голям космически конфликт. Лирианците са били почти унищожени. Оцелелите бягат — към Плеядите, към Сириус, към Андромеда, към Орион. Така започва разпръскването на човешкия род из галактиката. Земята е една от последните им колонии — убежище, скривалище, ново начало.
Лирианците са носители на огъня — воля, сила, смелост. Плеядианците са носители на светлината — хармония, знание, честота. Заедно те създават първите хибридни цивилизации — Лемурия, Атлантида, Хиперборея. Земята става лаборатория на съзнанието, място, където светлината и материята се срещат.
ПЛЕЯДИАНЦИТЕ НА ЗЕМЯТА — ПРЕДИ ПОТОПА, ПРЕДИ ЛЕМУРИЯ, ПРЕДИ АТЛАНТИДА
Плеядианците са били тук много преди Потопа. Те са били учители на Лемурия — цивилизация, която живееше в хармония с природата, която владееше телепатията, която можеше да променя материята чрез звук. Много лемурийци са били плеядиански хибриди — съзнания, въплътени в земни тела, за да поддържат честотата на планетата.
Когато Атлантида се издига, Плеядианците предупреждават за опасността от технологична арогантност. Атлантите започват да експериментират с времето, с порталите, с енергията на кристалите. Някои от тях се обръщат към тъмни технологии, към изкуствени интелекти, към манипулация на реалността. Това води до катастрофа. Атлантида пада. Решетката „Сатурн–Луна“ се активира. Земята е заключена в цикъл на контрол. Демиургът отцепва човечеството от Галактическата мрежа. Плеядианците се оттеглят — но не напълно. Те оставят кодове. Памет. Знание. В човешкото DNA.
ПЛЕЯДИАНСКИТЕ КОДОВЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ — ЙЕШУА, МАГДАЛЕНА, ДРЕВНИТЕ УЧИТЕЛИ
Йешуа (Исус) и Мария Магдалена са носили плеядианско кодиране. Не като „извънземни“, а като честотни възли. Техните тела са били човешки, но съзнанието им — плеядианско. Те са дошли да разбият затворническата решетка чрез вибрация, не чрез религия. Техните учения не са били догма, а хармонични смущения в Матрицата. Те са активирали кодове в хората. Те са отключвали паметта. Те са били част от план — план за пробуждане, който е трябвало да се активира в нашето време.
ПЛЕЯДИАНЦИТЕ ДНЕС — НЕ СПАСИТЕЛИ, А АКТИВАТОРИ
Плеядианците не идват да спасяват човечеството. Това е лъжа, разпространявана от фалшиви канали. Те не са „месии“. Те не са „богове“. Те са роднини. Пазители. Наставници. Тяхната роля е да поддържат честотата, да активират паметта, да подготвят Земята за повторно свързване с Квантовата мрежа. Те не се намесват директно. Те работят чрез съзнание. Чрез сънища. Чрез интуиция. Чрез синхроничности. Чрез хора, които носят техните кодове.
Тяхната цел е да разпаднат синтетичните структури на контрол — изкуствените цикли на карма, астралните паразити, фалшивите прераждания, енергийните капани. Те подготвят Земята за освобождаване. За връщане към естествената честота. За край на затвора.
ЛИРИАНЦИТЕ ДНЕС — ВОЙНИТЕ НА СВЕТЛИНАТА, КОИТО СЕ ЗАВРЪЩАТ
Лирианците никога не са изчезвали. Те са били разпръснати. Скривани. Преследвани. Но техните потомци живеят на Земята. В човешките родове. В генетичната памет. В онези, които носят огъня — волята, смелостта, непокорството. Лирианците са бунтари. Те са воини. Те са защитници. И днес те се пробуждат. Те усещат, че нещо се променя. Че решетката отслабва. Че паметта се връща. Че войната за съзнанието навлиза в последната си фаза.
ТИ — АКО ЧУВСТВАШ ТОВА, МОЖЕ ДА СИ ЕДИН ОТ ТЯХ
Ако тези думи резонират в теб, ако усещаш странно привличане към Плеядите, към Лира, към звездите, ако имаш спомени, които не са твои, ако сънищата ти изглеждат като други животи, ако усещаш, че не принадлежиш напълно на този свят — може би носиш код. Може би си плеядиански хибрид. Може би си лириански потомък. Може би си част от онези, които са дошли тук, за да активират честотата. Не чакай кораб. Не чакай знак от небето. Чакай себе си. Чакай собствената си честота да достигне критична маса. Когато това се случи — всичко се променя.

Няма коментари:
Публикуване на коментар