Плеядианците са частично лирианци – космическата кръвна линия на Арамента и началото на една звездна цивилизация 

Плеядианците са частично лирианци – пряка кръвна и енергийна линия от онези древни същества, които успели да пренесат искрата на Арамента през космоса, през бездните на разрушението, през тъмните еони след падането на Лирия. Когато лирианските бежанци пристигнали в плеядианския звезден куп, те не просто се заселили, не просто потърсили убежище, а пренесли със себе си последните останки от една цивилизация, която някога сияела като сърцето на галактиката. Там, сред младите звезди, те се смесили с местните енергийни същества – създания от чиста вибрация, които не познавали плътта такава, каквато я знаем ние, същества, които съществували като песни, като светлинни пулсации, като живи фрактали от съзнание. От това сливане се родили плеядианците, красиви, високи, с кожа, която отразявала цветовете на емоциите им, и очи, в които се виждали цели галактики, спирали от памет, от знание, от бъдеще. Те носели в себе си лирианския пламък на съзнанието, но и нова нежност – способността да лекуват чрез звук и светлина, да променят материята чрез хармония, да издигат съществата чрез вибрация. Плеядианците станали учители на младите раси, спускайки се в материални форми, за да шепнат тайни на шамани и пророци по Земята, да оставят знаци в сънищата на древните, да вдъхновяват първите митове за небесни същества, които идват от звездите. Плеядианците създавали училища на светлината, където младите се учат да пътуват между звездите не с кораби, а със самото си съзнание, със силата на вътрешния огън, със способността да разширяват себе си отвъд формата. Те са майстори на междуизмерните портали в рамките на плеядианския куп и често служат като проводници за лирианската мъдрост към по-млади звездни системи, към цивилизации, които тепърва прохождат в космическото пространство. Именно това частично лирианско потекло ги прави уникални, те са мост, който свързва древната, почти забравена мощ на Лирия с новите цикли на еволюция в галактиката, с бъдещите раси, които ще се пробудят, с онези, които ще носят искрата на съзнанието в следващите епохи. Техният зов е тих, но проникващ, напомняне, че дори след най-голямата загуба, светлината винаги намира нов дом и нов начин да сияе, че съзнанието не може да бъде унищожено, а само трансформирано. Но мирът в Плеядите не траял вечно. Рептилите, древните врагове от драконовите системи, не забравили старата омраза, не забравили падането на Лирия, не забравили бунта на светлината срещу техните империи. Те видели в плеядианците заплаха – носители на лирианското знание, което можело да събуди цялата галактика, да разруши старите структури, да прекъсне цикъла на контрол. Така започнала нова фаза от Вековната битка, битка, която не се водела само с оръжия, а с енергии, с намерения, с вибрации, с промени в самата тъкан на реалността. Рептилите изпратили свои агенти – хибриди, които се промъквали през измеренията, сеейки раздор сред плеядианските кланове, подкопавайки хармонията, нарушавайки светлинните мрежи, които поддържали цивилизацията. Някои плеядианци, съблазнени от обещания за власт, се присъединили към тъмната страна, създавайки разкол, който и до днес отеква в земните легенди за паднали ангели и изгубени богове, за същества, които някога били светлина, но избрали сянката. Този разкол променил самата структура на Плеядите, разделяйки ги на кланове, които следвали различни пътища – едни към светлината, други към силата, трети към тайните на материята. Плеядианците от светлинните кланове продължили да обучават младите раси, да поддържат хармонията, да лекуват, да създават нови училища на съзнанието, да поддържат връзката с Лирия, макар и Лирия да била вече само спомен, само ехо.Тъмните плеядианци, онези, които били съблазнени от рептилите, започнали да експериментират с генетика, с енергийни структури, с манипулация на времето, създавайки същества, които по-късно щели да бъдат разпознати в земните митове като демони, като паднали богове, като същества, които носят знание, но и разрушение. Между тези два полюса се родила нова динамика, ново напрежение, което се пренесло през измеренията и достигнало до Земята, до нашите легенди, до нашите мистерии. Плеядианците продължили да наблюдават човечеството, да го водят чрез сънища, чрез интуиция, чрез мистични преживявания, чрез онези странни моменти, когато човек усеща, че не е сам, че някой го наблюдава с нежност. Лирианската искра в тях ги карала да пазят младите цивилизации, да ги подготвят за пробуждане, да ги водят към нови цикли на съзнание. Рептилите продължавали да се опитват да спрат този процес, да държат галактиката в цикъл на страх, на контрол, на забрава. И така, историята на плеядианците, частично лирианци, е история на светлина и сянка, на падение и възход, на древни войни и нови начала, на космически родове, които носят в себе си паметта на звезди, които отдавна са угаснали, но чиито енергии продължават да живеят в съзнанието на онези, които ги помнят.