Геоложка експедиция се обърка. Инцидент в Южен Урал 1958 г.

 Експедиция до Южен Урал, водена от Пьотр Гавриленко, започва като напълно стандартно научно начинание, при което група геолози от изследователски институт се отправят към планинските райони, за да проучат пещерите и да съберат информация за подземните структури, седиментите и минералите в региона, като следват обичайната за съветско време практика първо да разговарят с местните жители, да им задават въпроси и едва след това да се отправят към обекта, представляващ интерес, защото хората, живеещи наблизо, винаги са по-запознати от посетителите от други региони, затова изследователите се възползват от всяка възможност да разговарят с тях, записвайки внимателно всичко, което научават. По време на разговорите Пьотр и неговите спътници записвали получената информация, като местните им разказвали за красотата на региона, но и за опасностите, дебнещи в планините, а колкото по-възрастни били хората, толкова по-интересни били историите, например един от жителите си спомнил за съществуването на пещера, където хората изпитвали силен страх, казал, че там живял някой, който имал силата да хвърля магии, и че много от влезлите в нея избягвали навън в такъв ужас, че никога повече не стъпвали в друга пещера. Разбира се, те си спомнили и местни легенди за подземни обитатели, за Голямата змия и за тъмницата, която според легендата можела да отнеме младостта, така че човек влизал в пещерата млад, силен и енергичен, а излизал старец, на когото му оставали само няколко седмици живот. Разказите били интересни, но не давали конкретна информация, която да бъде полезна по време на експедицията, затова геолозите, водени от Пьотр Гавриленко, разчитали единствено на собствените си знания и умения. Южният Урал е богат на разнообразни пещери, безброй, някои от които и днес остават неизследвани, а през 1958 г. били повече от достатъчно, така че групата специалисти искала да изследва колкото се може повече пещери, за да предостави подробен доклад за работата си, като само през първия ден от активната фаза на експедицията успели да посетят шест пещери, които не просто посетили, а картографирали схематично, описали скалите, класифицирали минералите и жилите, като работата била старателна и методична, а планът предвиждал изследването на приблизително петдесет подземни пространства само за две седмици, макар че някои от тях били огромни и дори бегъл оглед изисквал огромно количество време и усилия.На четвъртия ден се случило нещо невероятно, макар че геолозите били предупредени от местните жители, но учените не могли да повярват на подобно нещо, записали казаното им, но не навлезли в подробности, решавайки да предадат тази информация на фолклористите след завръщането си, защото те със сигурност биха се заинтересували да научат за подобни неща. Изследователите се отправили към пещера, намираща се в отдалечен планински район, като достигането до нея се оказало трудно, но Пьотр Гавриленко вярвал в себе си и в спътниците си, така че изоставянето на първоначалните му планове било изключено, а групата демонстрирала умения и постоянство, качества, които на много хора им липсват в стремежа им да постигнат целта си. Пещерата се намирала точно там, където очаквали, входът бил нисък и изисквал клекнало преминаване през първите няколко десетки метра, след което проходът се разширявал и удължавал навътре в планината, навигирането ставало удобно, а вътре геолозите се натъкнали на стотици сталактити и сталагмити, открили множество скални издатини, като пещерата съдържала необичайни за Урал седименти, по-често срещани в Алтай и Кавказ, което ги разтревожило. Те прекарали повече от час вътре, след което започнали да излизат, но докато се приближавали към изхода, Пьотр Гавриленко и спътниците му забелязали, че обкръжението им се е променило, защото при влизането не били видели детайлите, които сега били видими, може би било въпрос на перспектива, поне това била единствената логична теория, но само докато не излезли.

 Посрещнала ги пареща жега, почти непоносима, а когато се огледали, били напълно озадачени, защото нямало никакви планини наоколо, освен малка скала, където се намирал изходът на пещерата, а пред тях се простирала пустиня, пясъчни дюни, рядка растителност и само подобие на малки хълмове на хоризонта, никой не разбирал къде се намират, те се озовали насред пустинята. Целият екип, криейки се от слънцето, пропълзял обратно в пещерата, но тя се оказала само малка грот, без проходи, без тунели, без сталактити или сталагмити, сякаш всичко, което били видели, било изчезнало, а след дълго лутане геолозите успели да стигнат до най-близкото селище, където открили, че вместо в Южен Урал, се намират на територията на Туркменската ССР, а пустинята Каракум не можела да бъде по маршрута им. Изведнъж Пьотр Гавриленко осъзнал, че местните жители са ги предупредили, че пещерата може да пренесе всеки, който влезе в нея, на стотици и хиляди километри, експедицията не протекла по план, трябвало да бъде изоставена, а всички данни, получени по време на пътуването, били предадени на колеги учени и на разузнавателните служби, защото никога не се знае, може би те биха се заинтересували, и точно така станало. Няколко месеца по-късно Пьотр се завърнал в Южен Урал, но този път в експедицията му участвали не геолози, а представители на разузнавателните служби, които били изключително заинтересувани от случая, всичко е истина.