Неразгадана мистерия на Кабардино-Балкария: Врата в скалата и странни видения на деца

 Кабардино-Балкария е планински район на Руската федерация. И съвсем основателно, по-голямата част от местните легенди и истории са свързани с планините. Между другото, регионът е богат на фолклор. Тук има разкази за гиганти и джуджета, слизащи от подземния свят. Можете да чуете истории за посетители от „През огледалото“ – мистичен свят, чиито входове са скрити в планините. Разбира се, има и такива, които вярват в Йети, както и в странни черни същества, известни като дяволи. Не бива да забравяме духовете и джиновете, за които се твърди, че дебнат в пещери. Струва си да си припомним и мистериозните слухове за подземни градове. Накратко, Кабардино-Балкария е наистина регион, изпълнен с тайни и мистерии. А сега си представете местно овчарче. От древни времена овчарите са били обучавани от детството. Навършваш 7 или 8 години и вече те обучават да се грижиш за стадото. И така, овчарчето седеше там и гледаше как пасат овцете и агнетата, когато изведнъж се разсея. Той се взря в далечината и видя нещо да блести на слънцето. Много искаше да провери, но не можеше да напусне поста си. Затова реши да довърши работата и след това, след като поиска разрешение от родителите си, да изтича и да види какво блести толкова примамливо по един от планинските склонове. След като се освободи, момчето направи точно това. Тръгна към мястото. Слънцето вече не го осветяваше, така че не можеше да види блясъка. Но това не му попречи да определи точното местоположение на обекта, който беше привлякъл вниманието му. Оказа се нещо необичайно. По-точно, доста голяма метална врата, вградена в скалната стена. Тя беше с панти от двете страни, което правеше невъзможно отварянето ѝ отвън без специален инструмент. Момчето видя странна врата. Момчето, изненадано от откритието си, се приближило до вратата и долепило ухо до нея. Ослушало се, в случай че някой каже нещо отвътре, но не чуло нищо. Почукало. И се ослушало отново. Нямало отговор. Вече се стъмвало, а на юг това се случва доста бързо, затова овчарят побързал да се прибере. Там разказал на родителите си за откритието си. Те също били много изненадани и на следващия ден мнозина в селото знаели за находката. Помолили момчето да им покаже къде е вратата. Новината се разпространи бързо и в региона пристигна експедиционен корпус. Специалисти проведоха анализ, проучвайки възможни обяснения за произхода на вратата. В този момент съм сигурен, че някои от вас започват да подозират, че това е някакъв бункер от Великата отечествена война. Може би дори немска инфраструктура от периода на окупацията. В края на краищата, в региона са открити следи, оставени от специалисти от окултното общество „Аненербе“. Така че, кой знае какво може да са оставили след себе си. Но тайната е, че това датира от 1860-те години. Разбира се, теоретично, подобна врата би могла да бъде създадена в много фабрики в Руската империя и Европа по онова време, но какъв е бил смисълът? Кой би имал нужда да изгражда подобна инфраструктура в доста отдалечен регион на Кабардино-Балкария? И още един важен въпрос: как е била доставена вратата и как е била прецизно настроена към изсечката в скалата? Има много въпроси. Членовете на експедиционния екип отбелязаха, че работата е била висококачествена и добре извършена. Използвана е изключително здрава сплав. Вратата очевидно е била доста дебела. Опитите да го премахнат бяха неуспешни. Тогава решиха да прибегнат до импровизирани методи – да отчупят скалата. Като последна мярка, ако това не проработи, щеше да свърши работа взривяването на скалата. Но до това не се стигна. Скалата се чупеше, макар и бавно. Накрая зад вратата се образува малък проход, който се превърна в кухина. Вътре не беше открито нищо необичайно. В него се намираше малка стая с площ по-малка от 10 метра. Стените бяха равни, обработени и гладки, както и подът, но нищо необичайно. Нямаше никакви предмети или артефакти. Вратата беше здрава, тежка и имаше сложна система за заключване. Транспортирането ѝ от планините на Кабардино-Балкария беше истинско предизвикателство. Но в крайна сметка беше извадена. Що се отнася до мястото на откритието, оттогава то се е превърнало в пещера, любимо място за посещение на местните деца. Някои от тях твърдяха, че са чували странна музика, докато са били вътре, и дори са виждали ярки летящи топки, които изчезвали, ако бъдат докоснати. Само децата виждаха светещите топки.

 Освен това, възрастните не са усетили или забелязали нищо подобно. Изследователите са посещавали района многократно по време на съветската епоха. През 1937 г. е проведен интересен експеримент. Изследователският екип специално е наел 8-годишно момче извън района; той е син на един от участниците. Възрастните не забелязали нищо, но след 15 минути в пещерата детето започнало да чува монотонна музика и да вижда ярки проблясъци. Нито хората, нито оборудването засекли нищо. Това е необичайното място, открито от едно овчарче през 19 век.