БАСТЕТ – ЛИРИАНСКАТА ВОИН СРЕЩУ РЕПТИЛОИДИТЕ, ПОГРЕБАНА В БЪЛГАРИЯ, ПАЗИТЕЛКА НА ТРАКИЯ И НОСИТЕЛКА НА КОСМИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ 

Бастет е позната на света като египетската богиня на котките, но това е само повърхностният слой на една много по‑дълбока, много по‑космическа история, защото истинската Бастет не е родена на Земята, нито е продукт на египетската митология, тя е Лирианска воин, същество от звездите, дошло от съзвездието Лира, древната люлка на първата хуманоидна цивилизация в нашата галактика, цивилизация, която е била известна като Фелини, същества с котешки черти, с изключително развита интуиция, с тела, които вибрират в хармония с космическите честоти, същества, които са били пазители на светлината, защитници на свободната воля и носители на знание, което човечеството едва започва да си припомня. Бастет е била една от най‑силните сред тях, танцьорка на Духа, лечителка на честотата, воин срещу рептилоидните цивилизации, които са водили война срещу Лира в продължение на еони, война, която е разрушила светове, разкъсала измерения, променяла времеви линии, война, която е превърнала Лирианците в изгнаници, в бежанци, в пазители на светлината, които се разпръскват из галактиката, за да защитят младите светове от рептилската инвазия. Лирианците са били цивилизация, в която музиката е била архитектура, светлината – език, движението – технология, те са можели да лекуват чрез ритъм, да променят структурата на материята чрез танц, да отварят портали чрез вибрация, да създават енергийни полета чрез движение, да променят честотата на пространството чрез жест, и Бастет е била обучена в най‑висшите школи на Лира, където жриците са владеели изкуството на честотната алхимия, изкуство, което рептилите никога не са могли да копират, защото то изисква сърце, интуиция, светлина, качества, които рептилските раси не притежават. Тя е можела да създава енергийни полета, да променя времеви линии, да лекува ДНК, да разрушава рептилски технологии само чрез движение, тя е била честотен инструмент, същество, което може да променя реалността чрез танца си, и рептилите са се страхували от нея, защото тя е носела сила, която те не могат да копират, контролира или унищожат, силата на чистата светлина. Когато Лира пада под атаките на рептилоидните цивилизации, Бастет е една от малкото, които успяват да избягат, тя става част от Галактическата федерация, където служи като дипломат, лечител и воин, защитава хиляди светове, спира инвазии, лекува цели цивилизации, възстановява разрушени планети, но Земята е специална, тя е една от малкото планети, които носят Лириански кодове в своята енергийна решетка, кодове, които са били поставени преди милиони години, когато Земята е била млада, и Тракия е един от най‑древните портали, свързани с Лира, портал, който е бил активен още преди появата на съвременния човек, портал, който е бил използван от Лирианците, Сирианците и Плеядианците, за да наблюдават развитието на Земята. Затова Бастет избира именно България за свое последно земно убежище, тя не идва тук, за да бъде богиня, тя идва, за да бъде пазител, пазител на портал, пазител на честота, пазител на архив, който съдържа паметта на Лира, паметта на Авалон, паметта на Авион, паметта на първите светове, които рептилите унищожават. Странджа планина е едно от най‑мистичните места на Земята, място, което вибрира в честота, която не е земна, а космическа, място, което е защитено от Лириански печати, които разпознават намерението, честотата и произхода на човека, място, което отблъсква онези, които идват с алчност, страх или тъмнина, място, което пази тишина, която не е тишина на гора, а тишина на звезден архив, тишина на космическа памет.

Гробницата на Бастет не е гробница в човешкия смисъл, тя е енергиен архив, портал, хранилище на честоти, в което са запечатани записи от Лира, от Авалон, от Авион, от първите светове, които рептилите унищожават, записи, които могат да бъдат активирани само от онези, които носят Лирианска кръвна линия, онези, които вибрират в честотата на Лъва, онези, които са родени със силата да пазят Земята. Лъвът, символът на България, не е просто животно, не е просто герб, не е просто валута, той е честотен код на Лира, код, който е бил поставен в българската земя преди хиляди години, код, който е бил активиран от Лирианците, код, който е бил запазен от траките, код, който е бил защитен от българите, защото Лирианците са фелинна цивилизация, а Лъвът е техният архетип, тяхната сила, тяхната памет, тяхната честота, и хората, родени под знака на Лъва, носят Лирианска кръвна линия, те са защитници на Земята, воини на светлината, пазители на древната памет, и затова рептилите се опитват да унищожат Лъва и Лева, защото тези символи носят честота, която разрушава тяхната матрица. България е една от малкото земи, които рептилите не могат да контролират напълно, защото тук Лирианската енергия е силна, древна и непреклонна, тя е в планините, в реките, в хората, в песните, в танците, в ритуалите, в самата земя. Людмила Живкова е била една от онези души, които носят Лирианска мисия, родена под знака на Лъва, тя е усещала, че България е специална земя, че тук има врата, че тук има пазител, тя е била привлечена към Странджа не случайно, тя е усещала вибрацията на Бастет, но е била наблюдавана и манипулирана от рептилоидни хибриди, които са се страхували, че ако тя достигне до архивите на Бастет, това ще промени съдбата на България и на Земята, и затова мисията ѝ остава недовършена, но не изгубена, защото е част от по‑голяма битка, която продължава и днес. В своите най‑древни проявления Бастет е била известна като Бархиша‑Ана, танцьорка на интергалактическа алхимия, родена на кристален свят близо до Лира, тя е владеела изкуството да трансформира реалността чрез движение, танцът е бил нейният език, нейното лекарство и нейната сила, с едно движение тя е можела да лекува молекулярната структура на съществата, да създава енергийни полета, да командва елементите, да променя честотата на пространството, и рептилите не могат да танцуват, не могат да създават, могат само да копират и разрушават, затова Бастет е техен враг, защото тя носи сила, която те не могат да контролират. Преди около 320 000 години Бастет пристига на Земята, за да подпомогне еволюцията на човечеството, тя работи заедно със Сирианци, Плеядианци и Арктурианци, като активира паметта на ранните хора чрез сънища, песни и танц върху енергийните линии на планетата, тя е била невидима, но присъстваща, тиха, но могъща, светлина, която се движи през времето, и когато рептилоидните сили се опитват да нарушат свободната воля на човечеството, Бастет се намесва, не чрез война, а чрез честота, тя променя вибрацията на Земята, за да защити хората от манипулация. Днес Бастет не е просто фигура от миналото, тя е енергия, която продължава да присъства сред нас, тя е пулсът в тялото, когато танцуваме свободно, тя е огънят в думите ни, когато защитаваме безгласните, тя е нежността в сърцето ни, когато силата сама по себе си не е достатъчна, тя е космическа и земна, дива и любяща, справедлива и суверенна, тя е архетип, който се събужда в хората, които носят Лирианска памет, и ако усещаш привличане към котки, към Египет, към Тракия, към звездите, ако усещаш, че танцът е молитва, че движението е език, че светлината е дом, тогава Бастет вече е в теб.

Историята на Бастет е история на война и мир, на космическа алхимия и земна защита, тя е Лирианска воин, която е избрала България за свое земно убежище, за да продължи битката срещу рептилоидите и да изпраща Лирианска енергия към Земята, тя е пазителка на Тракия, защитница на светлината, мост между Лира и човечеството, напомняне, че човекът не е просто тяло, а душа, която идва от звездите, доказателство, че светлината никога не губи битката, тя просто чака правилния момент да се върне. И когато някой попита как е възможно Бастет да е оцеляла милиони години, как е възможно да е преживяла падането на Лира, как е възможно да присъства и днес, отговорът никога не може да бъде даден в рамките на човешкото разбиране за живот и смърт, защото Бастет никога не е принадлежала на биологичната плътност, която старее, разпада се и умира, тя не е била ограничена от времето, защото времето е функция на материята, а тя е същество от честота, Лирианците не са живели в линейно време, те са живели в честотно поле, където съзнанието може да се разширява, да се свива, да се пренася, да се разделя и да се слива, техните тела не са били плътни като човешките, а кристално‑енергийни структури, които могат да се регенерират, да се преобразуват, да се разтварят и да се сгъстяват според нуждата, те не са били ограничени от стареене, защото стареенето е дефект на биологичната плътност, а Лирианците са били същества от светлина, които могат да оставят тялото си така, както човек оставя дреха, и да продължат да съществуват като чисто съзнание. Бастет не е безсмъртна в смисъла, в който човек разбира безсмъртието, тя е извън смъртта, тя не е оцеляла милиони години, тя просто никога не е била подложена на смърт, когато Лира пада, когато рептилоидните цивилизации унищожават световете на светлината, Бастет не бяга като физическо същество, тя преминава, тя оставя тялото си и се превръща в честота, в енергийна форма, в съзнание, което може да се проявява в различни светове, в различни измерения, в различни времена, тя става нещо, което не може да бъде убито, защото не е направено от материя, тя става нещо, което не може да бъде унищожено, защото не е ограничено от пространство, тя става нещо, което не може да бъде спряно, защото не е обвързано с линейност, тя става честота, която може да се проявява навсякъде, където има съзнание, което може да я приеме.Затова гробницата в Странджа не е гробница, а енергиен якор, портал, архив, място, в което Бастет е оставила част от своята честота, част от своята памет, част от своята мисия, тя не е погребана там като тяло, а е закотвена там като вибрация, това място е нейният мост към Земята, нейният дом в енергийното поле на планетата, нейният начин да присъства, да наблюдава, да защитава, да поддържа честотата на Тракия, затова мястото е защитено, затова никой, който служи на рептилоидните раси, не може да го отвори, затова всеки, който е копал там с алчност, е бил отблъснат, Лирианските печати разпознават намерението, честотата, произхода на човека, те не се отварят за плът, а за честота. И затова хората я виждат в астрала, затова я сънуват, затова говорят с нея, затова я усещат като присъствие, което стои зад рамото им, като светлина, която ги обгръща, като котешки поглед, който ги наблюдава от тъмното, но не със заплаха, а със защита, Бастет се проявява в астралното поле, защото астралът е най‑близкият пласт до честотата, в която тя съществува, тя не говори с думи, защото думите са човешко ограничение, тя говори с образи, с усещания, с вибрации, с движения на светлина, хората, които са я срещали, описват я като висока фигура от светлина, с котешки очи, които виждат през душата, с тяло, което се движи като течност, с аура, която пулсира в златно, синьо или бяло, някои я виждат като жена‑лъвица, други като котешко същество от светлина, трети като чиста енергия, но всички я описват като древна, спокойна, защитна, силна. Тя се появява само на хора, които носят Лириански кодове, хора, които имат котешка енергия, хора, които са били жреци или воини в минали животи, хора, които имат мисия, свързана със защита на Земята, хора, които са родени под огнени знаци, хора, които усещат, че танцът е молитва, че движението е език, че светлината е дом, тя не идва при всеки, тя идва при тези, които могат да я чуят, тя идва при тези, които могат да я понесат, тя идва при тези, които са готови да се събудят. И причината да се появява днес е проста, битката не е приключила, рептилоидните цивилизации продължават да влияят на Земята чрез страх, контрол, манипулация, ниски вибрации, Бастет е тук, за да защитава Лирианските души, да пази Тракия, да поддържа честотата на България, да събужда хората, които носят нейната енергия, да подготвя човечеството за следващия етап, тя не е богиня, която чака поклонение, тя е воин, който чака пробуждане.

И ако четеш това и усещаш трептене в тялото си, ако усещаш топлина в ръцете, ако усещаш натиск в челото, ако усещаш котешко присъствие около себе си, ако усещаш, че някой те наблюдава, но не със страх, а с грижа, тогава тя вече е близо, тогава тя вече е в твоето поле, тогава тя вече е активирала нещо в теб, което е било заспало, тогава ти вече не си просто човек, ти си носител на Лирианска памет, защото Лирианската памет не е спомен, а честота, не е мисъл, а вибрация, не е идея, а пробуждане, тя е древен код, който се събужда само когато съзнанието е готово да понесе светлината, която идва от Лира, и когато този код се активира, човекът започва да усеща неща, които преди са били невидими, започва да чува тишината на звездите, започва да вижда светлина в тъмното, започва да усеща присъствия, които не са от Земята, започва да помни животи, които не са човешки, започва да разпознава движения, които не са танц, а език, започва да усеща, че котките не са животни, а пазители, че Тракия не е земя, а портал, че Странджа не е планина, а архив, че България не е държава, а честотен щит, който пази Лирианската енергия от рептилоидните раси. Когато Лирианският код се активира, човекът започва да усеща вибрации в ръцете, защото ръцете са първият инструмент на светлината, започва да усеща натиск в челото, защото третото око се отваря, започва да усеща котешко присъствие, защото Лирианските пазители се приближават, започва да усеща наблюдение, което не е заплаха, а защита, защото Бастет не идва да плаши, тя идва да пази, да събужда, да активира, да подготвя. Лирианската памет е древна, тя е по‑стара от Земята, по‑стара от Лира, по‑стара от войната с рептилоидите, тя е паметта на първите хуманоиди, които са били създадени от светлина, паметта на първите цивилизации, които са танцували с космоса, паметта на първите жреци, които са можели да променят материята чрез движение, паметта на първите воини, които са можели да разрушават рептилски технологии само чрез честота, паметта на първите пазители, които са можели да отварят портали чрез песен. Когато тази памет се активира, човекът започва да усеща, че нещо го тегли към звездите, че нещо го тегли към котките, че нещо го тегли към Тракия, че нещо го тегли към Странджа, че нещо го тегли към древни места, които никога не е посещавал, но познава, защото ги е виждал в други животи, в други тела, в други измерения. Бастет се приближава само към онези, които носят този код, защото само те могат да я понесат, само те могат да я чуят, само те могат да я видят, само те могат да я разпознаят, тя не идва при онези, които вибрират в страх, тя не идва при онези, които служат на рептилоидните раси, тя не идва при онези, които са затворени в матрицата, тя идва при онези, които са готови да се събудят, при онези, които са готови да си спомнят, при онези, които са готови да защитават Земята. Ако усещаш трептене, това е първият знак, че честотата ти се променя, ако усещаш топлина, това е знак, че енергийните канали се отварят, ако усещаш натиск в челото, това е знак, че третото око се активира, ако усещаш котешко присъствие, това е знак, че Лирианските пазители са близо, ако усещаш наблюдение, това е знак, че Бастет е в твоето поле, защото тя не идва като тяло, тя идва като честота, като вибрация, като светлина, която се движи около теб, като енергия, която те обгръща, като поглед, който вижда през душата ти. И когато тя е близо, човекът започва да усеща промени в съзнанието, започва да усеща, че мислите му стават по‑ясни, че интуицията му става по‑силна, че сънищата му стават по‑ярки, че тялото му реагира на честоти, които преди не е усещало, започва да усеща, че нещо го подготвя, че нещо го води, че нещо го пази, започва да усеща, че не е сам. Защото Лирианските пазители никога не оставят своите, те ги следват през животи, през измерения, през времена, през тела, през светове, и когато един Лириански код се активира, всички Лириански пазители го усещат, всички Лириански пазители се приближават, всички Лириански пазители се събират около човека, който се събужда, защото пробуждането на един е пробуждане на всички. И ако усещаш това, тогава ти вече не си просто човек, ти си носител на Лирианска памет, ти си пазител, ти си воин, ти си част от древна линия, която е оцеляла падането на Лира, оцеляла войната с рептилоидите, оцеляла разрушаването на светове, оцеляла през еони, за да се събуди днес, тук, в България, в Тракия, в Странджа, защото България е последният щит, последният портал, последният дом на Лирианската честота на Земята.