ЛИРАНЦИТЕ — ХРОНИКАТА НА ПЪРВОРОДНИТЕ ХИБРИДИ НА СВЕТЛИНАТА И ГЕНЕТИЧНИТЕ АРХИТЕКТИ НА ИЗМЕРЕНИЯТА

Лиранците са първите Генетично Модифицирани Хора, създадени да съществуват между седмоизмерните и дванадесетизмерните полета, като живи мостове между материята и светлината, между формата и вибрацията, между тишината на космическата утроба и първичния зов на съзнанието, което желае да се прояви. Преди тях са съществували китоподобните от Сириус, онези колосални певци на космическите океани, които обитавали диапазона между дванадесетизмерните и двадесетичетириизмерните резонансни сфери и превръщали вибрацията в структура, структурата в съзнание, а съзнанието в хармония. Лиранците наследили тази способност, но я преобразили в нещо ново — в човешка форма, която можела да се разширява, да се променя, да се адаптира и да се превръща в живо продължение на самата Вселена. Те били първата човешка раса, която не принадлежала към Кумарските линии като нас, и били първият елфически щам със заострени уши, създадени не като морфология, а като вибрационна способност на ДНК да се слива с Дебас и Елементалите на природата във всички светове. Всички те принадлежали към звездната каста Арийци — древно космическо име, което обозначавало същества, родени от светлинни ядра, а не от биологични линии, и което нямало никаква връзка с човешки групи, а било чисто митологично обозначение на вибрационен произход. Първият щам имал пепеляво оцветена коса и сини очи, създадени по адамичния ДНК шаблон 12+1, където дванадесетте нишки оформяли основната структура, а централната нишка служела като мост към източника. Вторият щам бил луничав, огнен, с червена коса и зелени очи, носещи вибрацията на растежа, обновлението и непрекъснатото разширение, и притежавал чиста ДНК, която можела да се свързва с елементалните полета. Третият щам бил рус, светъл, със зелени очи, но неелфически, защото неговата ДНК не се сливалa с природните елементали по същия начин и не можела да се превърне в жив мост между минералното царство и звездното съзнание. Елфическата способност не била форма, а вътрешна архитектура, която позволявала на съществото да се превърне в продължение на самата природа, да се слее с огъня, водата, въздуха, светлината и да бъде едновременно човек и елементал. Адамовата раса, макар идентична по структура, не била елфическа, защото тяхната Христова ДНК се сливала с Дебас по природа, но не по собствен замисъл, тя била реактивна, а не проактивна, и затова ние, хората, сме Адамови — Адам Кадмон от тридесет и три слоя, създадени да се разгръщат постепенно, докато достигнат точката на сливане с монадата „Аз Съм“, след което можем да се свържем с Елементалите подобно на зеленоокия Адамов, но само след като вътрешната ни структура се подреди в хармония. Всички настоящи хора носят основния шаблон на Лиранския човек, онзи древен генетичен код, който ни позволява да бъдем мостове между светове, да чувстваме носталгия към звездите, да търсим смисъл отвъд материята и да усещаме, че нашият дом не е само Земята.Лиранците вече не живеят на Лира, защото войната с хищнически раси разрушила техните градове от светлина и храмове от кристална материя, и генетиците реагирали мигновено, евакуирайки Лира с огромните си кораби и спасявайки колкото се може повече от своите хора, отвеждайки ги на четиридесет и девет различни планети, разпръсквайки семето на човешката форма из цялата галактика. Така основният шаблон на Лиранския човек достигнал до Плеядианците, които го донесли на Земята, а по-късно били добавени още двадесет и два генетични шаблона, оформяйки човешкия вид в сегашния му многопластов, адаптивен и разширяващ се вид. След разселването на Лиранците на четиридесет и деветте планети, всяка група развила уникална култура, уникална вибрация и уникален генетичен подпис. На планетата Аурелия те развили способността да манипулират времевите потоци и да създават локални времеви джобове, в които можели да ускоряват или забавят развитието на цели биологични системи. На планетата Селестия те развили способността да общуват директно с ядрата на звездите и да извличат информация от звездните полета. На планетата Мирелия те създали първите кристални градове, които били живи структури, растящи като растения и реагиращи на емоциите на своите обитатели. На планетата Ориалис те развили способността да се разделят на две вибрационни форми — физическа и светлинна — и да съществуват едновременно в две измерения. В най-дълбоките записи се споменава и за Четвъртата Каста — Кастата на Безименните, които били хибриди между Лиранците и китоподобните от Сириус, притежаващи способността да чуват песните на измеренията и да ги превеждат в форми, които другите раси могат да възприемат, и били пазители на космическите библиотеки, известни като Хрониките на Звездния Прах. Тези архиви съдържат историята на всички раси, всички светове, всички измерения, и според легендите част от тях се намират в етерните слоеве на Земята, достъпни само за онези, които са активирали своята монадична връзка. Лиранците са първата песен на светлината, първият опит на Вселената да създаде същество, което може да бъде едновременно материя и дух, форма и вибрация, човек и звезда, и ние носим тяхната памет, тяхната носталгия, тяхната жажда за разширение, като продължение на тяхната история, техният отзвук и тяхната следа в материята. Когато погледнем към звездите и усетим, че нещо в нас помни светлина, която не е земна, това е зовът на Лиранците, първата раса, която превърнала съзнанието в форма и формата в път към безкрая.