ПОДОБНО НА ЗАЛАТА ПОД СФИНКСА, ИМА ЛИ ЗАЛА НА ТАЙНИТЕ ЗНАНИЯ В АЛТАЙ? ИСТОРИЯТА НА ГЕОЛОГА МИХАИЛ АВДЕЕНКО

Много от вас са чували за Залата на тайните под Сфинкса или египетските пирамиди, и въпреки академичното отричане вярата в нейното съществуване остава силна, защото според езотеричните учения това място представлява древна библиотека от знания, способна да отвори нови хоризонти за човечеството. Малцина знаят, че местните жители в Алтай разказват за подобна зала и според легендите хора вече са я посещавали. Алтай е земя, изпълнена с мистериозни места сред величествените си пейзажи, включващи стари изоставени мини, пещери, светилища, храмове, мегалитни центрове и други древни структури, а според преданията някъде в необятността на тази планинска област може да съществува зала на тайните знания. Местните шамани първи са говорили за нея и една легенда разказва, че сред планините се намира огледална врата, която през нощта отразява лунната светлина, а през деня слънчевата, но за да бъде видяна не е достатъчно да се знае местоположението, защото е необходима силна вяра и специална перспектива, способност да се различава скритото от обикновените очи. Истинските шамани притежават способности недостъпни за обикновените хора, виждат енергийни линии и могат да откриват улики, докато търсят места на силата. Според тях Залата на тайните е пещера, в която неподготвеният човек ще види само каменни стени, но онзи който е готов да усвои знанието за вселената може да получи колосално количество информация. През 30‑те години на миналия век съветски академици и професори се опитват да открият залата и молят местни жители да ги заведат до нея, но шаманите им обясняват, че това би било безполезно, защото външните хора ще видят само камък и няма да могат да бъдат убедени в противното. След като стигат под земята, изследователите виждат малка плитка пещера без символи и знаци и решават, че им е показано грешно място, отказват помощта на местните и започват сами да търсят залата, но след повече от пет месеца обикаляне на Алтай и десетки посетени гротове и пещери не откриват нищо и заключават, че залата не съществува и легендите са само местни приказки. Историята е забравена за около тридесет години, докато през 1964 г. геологът Михаил Авдеенко посещава Алтай и случайно попада в малка камера, където стените започват да светят, проблясват ярки символи и се появяват различни знаци, хиляди променящи се надписи, а самата пещера започва да се трансформира. Михаил твърди, че стените придобиват фрактална структура, която непрекъснато се променя, движи, разширява и свива, цветовете се преливат, формите се изместват и цялото пространство се преобразява. В един момент всичко около него се завърта и придобива тороидална форма с него в центъра, а той се опитва да разбере и да приеме част от знанието, усещайки че мястото желае да му предаде информация чрез необичайно видение. След вихрушката от символи започват да се вливат енергии и материя, появяват се елементарни частици ярки като звезди, след това елементите светлина, тъмнина, огън, вода, вятър, земя и две неизвестни съставки, които той не може да идентифицира. Вихърът приема стотици нюанси, тялото му е неподвижно, а пръстенът от енергия се свива и го обгръща като въртящ се пашкул. След това в безкраен цикъл се появяват планети, звездни системи, галактики, сякаш цялата вселена се разгръща пред него, докато изведнъж не се озовава отново в малък грот с площ около десет метра. Шокиран от преживяното, той записва всичко в дневника си и го показва на местните шамани, които потвърждават, че много от тях са преживявали подобни сцени на същото място. Според тях това е Залата на тайните, място с неизвестно местоположение, достъпно само за хора със специфични способности и силна вяра, защото мистериозното видение се проявява само пред онези които са готови да го приемат. Засега има само описания от очевидци и те са изключително трудни за анализ, но легендата продължава да живее и да напомня, че светът крие много повече тайни, отколкото можем да си представим.