ОТ МОСКОВСКОТО МЕТРО ДО НЕПОЗНАТ ГРАД: ИСТОРИЯ ОТ 1969 Г., ПОТУЛЕНА В СССР

Метрото винаги е било обгърнато от множество легенди и слухове. Те можеха да се чуят от пътници, служители на метрото и дори от служителите на организацията. Например, добре си спомням, че дори по съветско време имаше истории за „Площада на революцията“. Твърди се, че пътниците и служителите на московското метро от време на време са виждали голямо черно куче да тича по перона, да разпръсква всички настрани и след това просто да изчезва във въздуха. Интересното е, че не се е виждало в отраженията на огледалата и животното не е било заснето от камери, но въпреки това хората, според техните показания, са виждали всичко. Днес бих искал да разкажа една история, която беше потулена по време на съветската епоха и излезе наяве едва през 1994 г., когато информацията достигна до журналисти. Тези събития се предполага, че са се случили през 1969 г. на метролинията Горковско‑Замоскворецка. Не мога да кажа със сигурност кои станции са били между тях и не помня за кои ставаше въпрос, но мисля, че са били Белоруская и Маяковская. Служители на метрото забелязали, че влак, тръгващ от гара Белоруская, не е пристигнал на гара Маяковская. Закъснението продължило 2, 3 и 5 минути. После 10, 15 и влак все още не се появил. Всички градски служби били уведомени за инцидента и линията на метрото била затворена в очакване на разследване. Представители на различни агенции и служби се събрали. Те огледали тунела и не открили признаци на повреда, инцидент или нещо подобно. Всъщност думите на служителите се потвърдили – целият влак, включително пътниците и машинистът, бил изчезнал. Инцидентът беше тревожен и най‑важното, как бихме могли да го обясним на близките на пътуващите. Докато те се опитваха да намерят някакви улики или да формулират официална версия за случилото се, влакът внезапно се появи в тунела между гарите. Не отиваше никъде, а стоеше неподвижно. Пътуващите, включително машинистът, бяха смаяни от случилото се. Всички присъстващи бяха внимателно ескортирани до най‑близката гара, където им беше оказана медицинска помощ и бяха разпитани на място. Оказа се, че всички са в отлично здравословно състояние – никой не е пострадал. По това време машинисти и ремонтници оглеждаха влака и той също беше в перфектно работно състояние. Най‑интересните истории бяха разказани от участниците в инцидента. Оказа се, че влакът току‑що е напуснал гарата и е влязъл в тунела, когато внезапно се появи. Машинистът рязко спря, изумен от видяното. Смаяните пътници в първите два вагона, които бяха излезли от тунела, притиснаха лица към прозорците, от които се откриваше фантастична гледка към невероятния град. Сградите бяха много високи и сякаш изцяло стъклени, някои от тях се превърнаха в гигантски екрани, на които се прожектираха филми и анимационни филми. Хората се озоваха в някакъв непознат град. На значителна височина между конструкциите висящи релси минаваха, по които се носеше странен, сплескан, подобен на куршум влак. На перона стояха хора, облечени в необичайни костюми, с каски, светещи части, изскачащи холографски изображения, надписи и други фантастични ефекти. Някои от присъстващите също бяха изненадани от външния вид на влака и започнаха да правят снимки или видеоклипове. Мъж, облечен в черна метална броня, долетя до мястото на инцидента с помощта на реактивен ранец. Оказа се, че това е местният началник на гара, който поддържаше реда в района си. Той говореше руски с механичен глас. Повечето от думите му бяха неразбираеми. Очевидно мястото, където се беше озовал влакът на метрото от 1969 г., беше въвело множество непознати думи в руския език. Машинистът не отвори вратата. Чувстваше се тревожен и объркан. Нямаше абсолютно никаква представа какво да прави или как да се измъкне от тази ситуация. Непознатият в металния костюм се свързал с някого чрез устройство, вградено в костюма. Буквално минута по‑късно още няколко от същите хора излетели нагоре. Те били придружени от малки роботизирани летящи устройства. Те излъчвали лъчи и очевидно сканирали влака и хората. Сред пътниците във вагоните избухна лека паника. Притеснени бяха предимно жени, особено тези, които пътуваха с деца. Целият влак беше обгърнат от ярка синя светлина, разпръсната на стотици лъчи. В един момент сцената извън вагоните беше замъглена от синя мъгла, а когато тя се вдигна, всички се озоваха в тъмен тунел. Това беше завръщане към добрия стар СССР. Службите за сигурност разпитаха всички присъстващи и по доста строг начин ги помолиха да не казват нищо на никого. Причината беше проста: в района, където се намираха, нямаше и най‑малко споменаване на СССР или каквито и да било съветски символи. Това беше силно тревожно и недоволно за правителството. Съветските граждани обаче бяха законопослушни и ако разказваха на някого за случилото се по време на съветската епоха, то беше само накратко и шепнешком на членове на семейството в кухнята.