Мистерията на Вилюйските казани. Какво е открил ловец в един от тях? 

В интернет има изобилие от информация за мистериозните Вилюйски казани. Различни изследователи са идвали в Якутия, за да се опитат да ги открият и да проведат по‑нататъшни изследвания. Според различни сведения някои са се натъкнали на горните части на метални сфери, потопени на няколко метра под вода и блатна тиня. Доколкото ми е известно обаче нито една специализирана експедиция не е успяла да ги види на повърхността, камо ли да се изкачи вътре. Самите якути смятат казаните за опасни и съветват всеки да не се опитва да ги търси, тъй като срещата с тях може да има сериозни последици за здравето. Според местните легенди големи метални сфери се появили от нищото около XVIII или XIX век. Ловците, които ги открили, съобщили, че водата близо до казаните била черна и горчива, тревата изсъхнала, а животните и птиците избягвали района, доколкото е било възможно, дори ако оттам е минавала животинска пътека преди да се появят казаните. Особено любопитни и смели якутски мъже се приближили до тях, почукали и се опитали да взаимодействат с тях. Такива опити обикновено не дали резултат. Някои обаче смятат, че неназован ловец успял да почука на вратата и се отворил проход към сферата. Вратата изскърца и бавно се отвори. Вътре стоеше железен човек. Голям, метален. Той не помръдна, просто седеше неподвижно. Мъжът, макар и да не беше от плахите, се почувства неспокоен от видяното. От дълбините на сферата го взираше непознато същество, очевидно съставено от метал и може би изпълнено с електроника или някакъв друг технологичен пълнеж. Ловецът се приближи и се опита да огледа по‑добре непознатия. Той остана неподвижен, заемайки почти целия проход, правейки невъзможно качването вътре. По стените вътре имаше някакви светещи камъни. Адаптирайки езика към съвременен ритъм, най‑вероятно те се отнасяха за контролен панел или контролни панели. Ловецът събра смелост и удари железния човек с всичка сила. Той изпищя, звънна и след това издаде гаден, груб, монотонен звук. Единственото му око светеше златно. Самият непознат мъж не помръдна. Но звукът и светлината от това единствено око изплашиха ловеца. Той грабна ските си и хукна да бяга. Обу ги едва след като побягна още малко и след това се върна при хората си. Там им разказа какво се е случило. Няколко месеца по‑късно мъжът се разболя тежко. Но по това време мълвата се разпространи в града и група изследователи се насочиха към Якутия. Ловецът разказа какво е видял. Те успяват да разговарят с него и той дори се съгласява да им покаже мястото, където всичко се е случило. В резултат на това през 1966 г. е организирана експедиция до Долината на Вилюйските казани. По това време по някаква причина сферата вече е потънала на деветдесет процента в земята, която е била силно наситена с вода. Снегът се е топил през пролетта, а лятото е било дъждовно, което се е отразило неблагоприятно на твърдостта на почвата. В крайна сметка под собствената си тежест или по някаква друга причина сферата потъва почти напълно в земята. Опитаха се да го изровят, но влагата и калта направиха усилията им безполезни. Ръчното разчистване на прохода от подгизналата пръст се оказа невъзможно. Интересното е, че вратата, която според ловеца е останала отворена, беше плътно затворена. Толкова плътно, че шевовете се съединяваха идеално. Те се опитали да ударят откритата сфера, за да отчупят малко парче за лабораторен анализ, но ударът по повърхността на котела не дал резултати. Въпреки потвърждението за местоположението на металния обект в блатата на Якутия те не успели да получат заповеди от висшестоящи за отпускане на средства за специализиран транспорт за извличане на сферата. Първо, това е твърде скъп и авантюристичен план. Второ, кой изобщо е казал, че вътре всъщност има някакъв технологичен компонент или робот. Думите на един необразован местен ловец просто не бяха повярвани. Трето, ентусиастите се върнали на това място година по‑късно и не открили никакви следи от сферата. Най‑вероятно е бил напълно скрит под кал, вода и почва, но до каква дълбочина не са могли да определят. Те са се опитали да достигнат до металния капак със специални сонди, но без резултат. В крайна сметка нямало смисъл да продължават разследването и то било изоставено. Достигането до железния котел с импровизирани средства било невъзможно. Никой не знае откъде са се появили тези сфери в Якутия. Една теория е, че те са част от някаква планетарна отбранителна система, наследена от нашата цивилизация от нашите събратя или от предишно човечество. Друга теория е, че котлите Вилюй не са нищо повече от отпадъци от някакъв таен експеримент. Скептиците дори смятат всички истории, свързани с тях, за чиста измислица. А в самата Якутия към тях все още се гледа с предпазливост и се обезкуражава търсенето им.