ТАЙНСТВО В ОБЩНОСТТА НА АРХАНГЕЛСКА ОБЛАСТ: ПРИЗОВАВАНЕ НА ДУХА НА ОГЪНЯ

 Традиционно славяните се считат за слънчев народ. Техният пантеон включвал стотици богове, отговорни за различни сфери на живота, природни явления, стихии и много други. Това била сложна йерархия, от прости духове до най-великите божества на вселената. Но над всичко стояли огънят и слънцето. Славяните обикновено се делили на два типа: събирачи и земеделци. За да отглежда нещо, човек трябвало да знае основите на календара. Трябвало да знае кога да обработва почвата, кога да сее, кога да чака да поникнат кълновете и кога да събира реколтата. Без тези основи нямало да има земеделие. Небесните тела, особено слънцето, помагали за ориентиране във времето. Равноденствията и слънцестоенията били основните ориентири. От древни времена славяните са били абсолютно зависими от слънцето, а огънят е бил смятан за мъничка частица от слънцето – дар от бог Дажбог, син на Сварог. Следователно огънят под една или друга форма – факла, огън, горящи свещи или тамян – винаги е присъствал на всички възпоменателни дати, по време на празненства и тайнства. Малко хора знаят това, но според етнографи и фолклористи от 19-ти век хората все още са живели в общности в отдалечените гори според древните славянски закони. Те са извършвали ритуали и са притежавали невероятни сили, наследени от могъщите им предци. Марк Савелиев, етнограф, пътувал до Архангелска област и присъствал на едно от тези събития. Неговите есета довели до изпращането на наказателни отряди в околните гори, за да се справят с общности, които не признавали християнството. Въз основа на информацията, записана от изследователя, той пристигнал в Архангелска област и в горите на изток от река Северна Двина, следвайки подсказка от местни жители и с помощта на водачи открил общност – местно селище от 250 души. Марк бил посрещнат топло. Той откровено признал, че е етнограф и събира информация за малки народи, общности, техния начин на живот, култура, ритуали и т.н. Оказа се, че селището дори няма географско обозначение. Това е направено умишлено, за да не се привлича ненужно внимание. Изследователят обеща, че тази информация няма да попадне в ръцете на онези, които биха могли да навредят на общността, особено на представители на църквата и академичните среди. По същество, разбира се, той излъга, защото в крайна сметка всичко се разви обратното, но по време на откритието никой не знаеше как ще се залюлее махалото на историята в този случай. Селяните наричали себе си огненосци. Те също така се наричали внуци на Слънцето. Марк Савелиев се озовал на точното място в точното време, в навечерието на един от главните празници на общността – деня на общуването с духа. Естествено той предположил, че това е фигуративно изказване и дори не можел да си представи фантастичното зрелище, което го очаквало. Веднага му било казано, че като външен човек няма да може да общува с духа на огъня, но ще го види от разстояние. Подготовката за фестивала отнемала цели два дни. В селището се носели дърва за огрев, специално приготвени, покрити със смола и оставени да съхнат на слънце. Момичета и жени плели венци и изработвали специални метли от различни билки. Някои трябвало да се палят за тамян, други да се носят или в косата, или върху дрехите. Всички участваха в приготовленията: мъжете цепеха дърва и съхраняваха месото на уловените животни за празничния пир. Жените, освен билки и цветя, приготвяха напитката суря, както и ферментирали ябълки и домашно отгледани зеленчуци. Гъбите, набрани непосредствено преди пристигането на Марк, бяха активно използвани. Цялата тази подготовка демонстрира колко сплотена е била общността, събрана в горите на Архангелск, в постигането на целта си. Колко важно е било за тях да почитат древните завети. „Удивителна сплотеност, на която дори армейската дисциплина би завидяла“ – така Марк Савелиев характеризира ежедневието на общността. Между другото, той не е стоял безучастно; помагал е, правейки каквото му е било казано.Да кажем, че за известно време се е присъединил към дейностите на местните. Късно вечерта започна тайнството. Още от самото начало изглеждаше изключително необичайно. В почти непрогледен мрак членовете на общността се хванаха за ръце, клекнаха и започнаха да скандират. Изведнъж, след няколко песни, нещо започна да ги осветява. Едва тогава Марк осъзна, че са се събрали стотици светулки. Насекомите сякаш бяха омагьосани и също започнаха да танцуват в кръгове около поляната, където се провеждаше празненството. След това главата на общността запали огън и го хвърли в големия огън, който вече беше запален. Той моментално се разпали. Песнопенията продължиха, придружени от танци и последвало хвърляне на билкови клонки в огъня. Марк видя невероятно единство. Сега пееха само мъжете. Когато те замълчаха, жените подеха песента. И в този момент над огъня се появи образът на мъж с венец. Той танцуваше, изплетен от пламъци, а мъжете пееха заедно с него. Междувременно всички момичета и жени започнаха да шепнат тайни въпроси на духа. И той отговори на всяка красива жена в общността. Тогава момичетата започнаха да пеят. Някои мъже задаваха въпроси, други молеха за благословия за здраве или безгранична сила. Духът отговаряше и изпълняваше молбите им. След като всички разговаряли с него, духът почернял и се издигнал като дим към върховете на дърветата, а общността започнала да готви месо и зеленчуци на благословения огън. Празникът продължил до сутринта. Едва когато слънцето изгряло, огънят угаснал. Марк Савелиев станал свидетел на удивителния дар на хората от Архангелска губерния със собствените си очи. Когато всичко свършило, той останал в общността още три дни. Наблюдавал как живеят хората, как работят, ловуват и с какви дейности се занимават. Връщайки се в града, мъжът докладва за събраната информация. Информацията възмущава мнозина във висшето общество и в Архангелска област са изпратени наказателни отряди. В известните села никой не признава, че има връзки с жителите на общността, нито дори твърди, че никога не е чувал за тях. Дали са били открити или не, не е известно. Но след това пътуване Марк Савелиев започва да има сериозни проблеми с колегите си. Изследователят е принуден да напусне града и да се установи в малко село, след като е лишен от всичките си регалии заради връзката си с група хора, които не признават православието.