ОГРОМНА ЗАЛА С МНОЖЕСТВО ОСВЕТЕНИ НАДПИСИ

През 1979 г. в Индия е открит подземен град на неизвестна цивилизация? От древни времена в различни страни съществуват митове за подземни светове. Откъде идва тази упорита вяра в градове и държави, скрити под земята? В продължение на хилядолетието хората са вярвали в съществуването на цивилизации, живеещи дълбоко в земята. И в крайна сметка, в наши дни, стигнахме до заключението, че не съществуват подземни държави или градове. А структурите, заровени под културния слой, не са нищо повече от археологически находки от сравнително близкото минало (отпреди стотици или хиляди години). И това, през последните десетилетия дори учените започнаха да приемат съществуването на подземните хора. Особено в Индия, Китай и Иран, вярата в тази гледна точка е изключително висока. Разбира се, винаги ще има скептици и съмняващи се, но като цяло има много вярващи в подземните обитатели. Има интересна информация по тази тема. През 1979 г. група индийски изследователи организира експедиция до северните райони на страната след няколко съобщения за мистериозен бръмчащ звук, идващ от земята. Това явление е типично за района, съдържащо голяма подземна кухня. В тези райони обаче не е имало известни пещерни системи. Имало е храмови пещери, издълбани около първото хилядолетие пр.н.е., но те не биха могли да произведат такъв ефект. След това екип от специалисти пътува до региона и събира доклади от местните жители. След анализ им, започва теренна работа в търсене на потенциални входове към подземни кухни. В последната сметка те са открити. Това не бяха точно пещери. По-скоро бяха пукнатини в скалите, спускащи се под опасен ъгъл, но нямаше какво друго да се направи – трябваше да открие какво се крие дълбоко под земята. Използвайки катерачна екипировка, изследователите се спуснаха в неизследваните дълбини. Оказа се, че спускането се е простирало на почти 40 метра, където е затворена затворена пещерна система. Само няколко входа и изхода се оказаха спонтанни пукнатини в скалата – не беше открит отчетлив отвор към повърхността. Най-интригуващото беше, че някой е живял в тези подземия, тъй като като по стените са били издълбани символи, както и странно вградени минерали с тънък слой светеща, подобна на маслото субстанция, видими по тях. В непрогледния мрак те светеха с мека лилава светлина. И всички пак изследователите бяха сигурни в заключенията си: това подземие не може да е източникът на силното бръмчене. За това са необходими много по-големи помещения и вихрушка от вятъра. Търсенето продължи, докато, съвсем случайно, двама членове на експедицията откриха скрит проход. Беше покрито с тънка каменна плоча или плоча, която с колективни усилия успя да премести. Отлично каменно стълбище водеше надолу. Стъпалата бяха твърде високи, за да може обикновен човек да се движи удобно по тях. Ако хората бяха около високи 2,5 метра, тогава може би щяха да се чувстват удобно. Долу се намираше просторна зала, чиито сводове могат да достигнат височина от 30–35 метра.В стените бяха издълбани огромни резбирани правоъгълници, съдържащи символи, вградени в жлебове. Символите бяха съставени от един и същ светещ минерал, или по-скоро минерал, покрит със светещо вещество. Подът съдържа голяма, сложна система от кръгли шарки, една в друга. Заедно те образуваха гигантски лабиринт с множество символи и схематични изображения, чието значение изследователите не успяха да определят. Изследователите бяха изненадващо от грешката на подземието. Интересното е, че надписите по стените вероятно са били предназначени да се четат отгоре надолу или отдолу нагоре, а не отдясно наляво или обратно. Експертите са открили над 600 различни символа, нито един от които не се е повторил. Писмената система е принадлежала на неизвестен народ. Експедицията е установила също, че подземният комплекс никога не е бил над земята, а след това е бил построен в скалата. Не е възможно да се определи кой е издал дълбоката камера или кога. В края на залата имаше заоблена конструкция, вероятно врата, водеща към други стаи. Вратата беше подвижна. Преместването на фрагментите беше изключително трудно и това се превърна в основна пречка за по-нататъшното проучване. Изглеждаше, че цялата конструкция не принадлежи на хора или същества със сравними размери и сила. Изследователите в края на сметката се появиха и представиха резултатите от експедицията си. Повече от 20 години след тези събития районът остава под защитата на редовната индийска армия. Носеха се слухове, че други изследователски екипи са се спуснали в подземния град, но изследването на подземните камери след това е проведено под наблюдението на индийското правителство и резултатът остава класифициран. Съществува теория, че там е установен контакт с представители на подземната цивилизация, след което хората са били забранени да посещават тези територии, а хората от своята страна са помолили съществата, за да не се осмеляват да излязат на повърхността. Такава е ситуацията. Това е историята.Вратата беше подвижна. Преместването на фрагментите беше изключително трудно и това се превърна в основна пречка за по-нататъшното проучване. Изглеждаше, че цялата конструкция не принадлежи на хора или същества със сравними размери и сила. Изследователите в края на сметката се появиха и представиха резултатите от експедицията си. Повече от 20 години след тези събития районът остава под защитата на редовната индийска армия. Носеха се слухове, че други изследователски екипи са се спуснали в подземния град, но изследването на подземните камери след това е проведено под наблюдението на индийското правителство и резултатът остава класифициран. Съществува теория, че там е установен контакт с представители на подземната цивилизация, след което хората са били забранени да посещават тези територии, а хората от своята страна са помолили съществата, за да не се осмеляват да излязат на повърхността. Такава е ситуацията. Това е историята.Вратата беше подвижна. Преместването на фрагментите беше изключително трудно и това се превърна в основна пречка за по-нататъшното проучване. Изглеждаше, че цялата конструкция не принадлежи на хора или същества със сравними размери и сила. Изследователите в края на сметката се появиха и представиха резултатите от експедицията си. Повече от 20 години след тези събития районът остава под защитата на редовната индийска армия. Носеха се слухове, че други изследователски екипи са се спуснали в подземния град, но изследването на подземните камери след това е проведено под наблюдението на индийското правителство и резултатът остава класифициран. Съществува теория, че там е установен контакт с представители на подземната цивилизация, след което хората са били забранени да посещават тези територии, а хората от своята страна са помолили съществата, за да не се осмеляват да излязат на повърхността. Такава е ситуацията. Това е историята.