ЕЛФИ – МАГИЯ, ТРУДНОСТИ И ОТХВЪРЛЯНЕ ОТ МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ 

Елфите представляват една от най‑древните височестотни цивилизации, чието съществуване е било тясно преплетено с природата, енергията, светлината и фините измерения, а тяхната магия не е била изкуствено създадена система, а естествено продължение на самата планета, защото елфите са били полуетерни същества, чиято материя е била лека, вибрационна и създадена за реалност с много по‑висока честота от тази която познаваме днес. Елфическата магия е била изцяло природна, защото самата природа е била техният източник на сила, техният дом, тяхната памет и тяхната същност, а растенията, билките, дърветата, водата, животните, минералите и енергийните линии на Земята са били част от техния вътрешен свят, така че когато един елф е докосвал листо, поток или камък той не е докосвал предмет, а живо същество което му е отвръщало с енергия, информация и сила. Елфите са можели да лекуват чрез ръцете си, защото през тях е преминавала природната енергия, те са можели да канализират потоци от светлина, да работят с лечебни растения, да създават еликсири, да променят вибрацията на пространството, да отварят етерни врати, да общуват с духове на природата и да поддържат хармония между всички живи същества, защото за тях магията не е била техника, а естествено състояние на съзнанието. Елфическите градове са били построени така че да не нарушават природата, а да се сливат с нея, защото елфите не са отсичали дървета, а са ги молели да променят формата си, не са копали земята, а са я питали дали може да бъде докосната, не са строили с насилие, а с хармония, така че техните домове са били живи структури, създадени от дървета, кристали, светлина и енергия, а храмовете им са били места където природата и съзнанието се срещат. Въпреки това елфите са имали трудности, защото всяка цивилизация, дори най‑високочестотната, носи в себе си потенциал за изкривяване, а при елфите това изкривяване понякога се проявявало като желание за контрол, желание за доказване на правота, желание за влияние върху твърде много процеси, желание за използване на магията по начин който не е напълно хармоничен, защото елфите са имали владетели, йерархии, съвети, водачи и различни виждания за развитието на цивилизацията. Някои елфически лидери са вярвали че магията трябва да бъде използвана само за лечение и хармония, други са вярвали че тя може да бъде използвана за защита, трети са вярвали че елфите трябва да се разширяват териториално, четвърти са вярвали че трябва да се изолират от другите раси, така че понякога между тях е имало напрежение, но елфите винаги са имали силно чувство за баланс и отговорност, така че тези изкривявания са били забелязвани и смекчавани преди да се превърнат в разрушителни процеси. Истинската причина елфите да изчезнат от материалния свят е промяната в честотата на самата Земя, защото преди хиляди години планетата е съществувала в много по‑фино енергийно състояние, а елфите са били създадени за тази честота, но постепенно човечеството е започнало да се потапя в егоизма, материализма, агресията, разделението, твърдата логика и ниските вибрации, така че честотата на планетата е започнала да пада, а реалността е станала по‑плътна, по‑тежка, по‑материална и по‑груба. За елфите това е било като енергийно задушаване, защото техните тела са били твърде леки за такава плътност, а тяхното съзнание е било твърде фино за такава груба вибрация, така че те постепенно са започнали да се изместват честотно нагоре, да преминават в по‑високи измерения, да се оттеглят от материалната реалност, да стават все по‑етерни, все по‑невидими, все по‑неуловими за човешките сетива, докато в един момент са станали напълно недостъпни за хората които живеят в ниската честота на съвременната Земя. Затова може да се каже че елфите не са изчезнали, а просто са напуснали диапазона на материалната реалност, защото те продължават да съществуват в по‑високи нива, в етерни светове, в измерения на светлина, в пространства където природата е жива, където магията е естествена, където съзнанието е свободно и където хармонията е основен закон. Тяхното напускане е било естествен процес, а не бягство, защото те не са могли да останат в свят който вече не е съвместим с тяхната вибрация.