„ПЪЛЕН КОНТАКТ.“ АСТРОНАВТ ОПИСА УСТРОЙСТВО, ПОЯВИЛО СЕ БЛИЗО ДО СОВАЛКАТА В ОКОЛОЗЕМНА ОРБИТА 

Както е добре известно, американците строят совалки от края на 70-те години на миналия век и са ги изстреляли в стотици орбити около нашата планета. В повечето случаи тези полети са протичали нормално без инциденти, въпреки че, разбира се, е имало и неуспехи. Не искам да обсъждам успехите или неуспехите на американските космически програми – това е работа на специалисти и експерти. По-скоро бих разказал за един епизод, който придоби популярност в англоезичния интернет през 1999 г. Журналистите твърдят, че са успели да разговарят с бивш астронавт, който вече се е пенсионирал. Той е летял само два пъти със совалка, въпреки че е можел да направи повече, ако не беше инцидентът, който на практика сложи край на кариерата му. Мъжът твърди, че по време на втория си полет е летял близо до Южния полюс, когато се е случило нещо необяснимо. Нещо се е появило в непосредствена близост. Перлен, удължен обект, около който са кръжали и са се въртели няколко метални диска. Веднага щом астронавтите го забелязали, комуникацията с контролния център на мисията била загубена. Останал бил само бял шум - постоянно статично електричество. Междувременно совалката се държала странно. Приборите започнали да показват нереалистични показания, а запасите от гориво бързо се изчерпвали. С тази скорост нямало да има достатъчно гориво за връщане на Земята. Това накарало астронавтите леко да се паникьосват. Те били безсилни да променят каквото и да било и това силно ги разгневило и уплашило. Смъртта по време на полет не била част от плана им. Внезапно цялото пространство вътре в совалката се изпълни със зеленикава светлина. Стотици малки лъчи светлина проникнаха в корпуса на кораба. Те се въртяха и изместваха, сякаш сканираха апарата. Може би по този начин съществата на мистериозния обект получаваха информация за земните технологии. От радиоговорителя се чу звук, много подобен на вик на кит. Протяжен, резонансен, мелодичен. В този момент астронавтът си помислил, че съществата, които общуват с него, може би приличат на нещо водно - делфини или октоподи. Естествено, мъжете не разбрали нищо от тези съобщения, но сега били твърдо убедени, че на борда на близкия обект има разумни същества, свои ближни. Тези мисли заменили паниката им. Астронавтите били уверени, че няма да им бъде позволено да загинат. Ако са разумни, вероятно са хуманни и щяха да спасят екипажа в критична ситуация. Наблизо се появи необяснимо устройство. В този момент в Хюстън настъпи истинска паника. Връзката със совалката внезапно беше загубена и всички опити за възстановяването ѝ бяха неуспешни. Освен това, след половин час не бяха настъпили никакви промени. Оборудването не беше засекло совалката и комуникацията не беше възстановена. Четиридесет минути по-късно, никаква промяна. Час след изчезването, нищо. НАСА смяташе, че е станала катастрофа и са загубили совалката. Пресслужбата на агенцията започна да подготвя изявление, а Пентагонът беше уведомен за предполагаемата трагедия в околоземна орбита. Цялата международна общност скоро трябваше да бъде предупредена, но неочаквано комуникацията с астронавтите беше възстановена! От този момент нататък единственото, за което можеха да говорят, беше мистериозният обект, който влияеше на совалката.Оказа се, че горивото не се изразходва и всички показания бяха неправилни. Агенцията, разбира се, беше развълнувана, че екипажът е в безопасност, но никой не можеше да разбере как совалката е останала на едно и също място почти час и половина, без да бъде чута. Беше просто невъзможно. Астронавтите отговорили на този въпрос просто: виновен бил неидентифициран летящ апарат, наподобяващ удължена седефена черупка, около която кръжали метални дисковидни предмети. Между другото, след завръщането си на Земята, астронавтите преминали през щателни медицински прегледи, включително безкрайни психологически и психиатрични тестове и процедури. По това време инженерите се опитвали да получат записи на съобщенията, получени от совалката. Сред тях бил и същият епизод с бял шум, продължил 1,5 часа. Не били записани съобщения, подобни на тези на китове, но астронавтите отстоявали позицията си – били ги чули. Едва тогава мъжете осъзнали, че съобщенията се предават директно в главите им – телепатично. Радиото нямало нищо общо с това. От техническа гледна точка случилото се беше невъзможно. Инженерите не можеха да обяснят деветдесетминутното закъснение на совалката. Но специалистите от НАСА направиха всичко възможно, за да гарантират, че астронавтът никога повече няма да лети. На борда на совалката имаше още четирима пилоти, които трябваше да потвърдят историята му, но кариерата им беше по-важна от честта. Предложиха им сделка - мълчание в замяна на продължаване на полета. В крайна сметка астронавтът се озова сам със собствената си гледна точка. Той е уволнен от резерва и след това е преместен в отдела за подготовка на астронавти, където докладва за техническите аспекти на космическите полети. След като работи там около 12 години, бившият астронавт е изпратен в заслужена пенсия. Той решава да разкрие подробностите за инцидента и ги съобщава на журналисти. Според него случилото се представлява пълноправен контакт.