Сянката на Хирошима и Нагасаки: Медицински факти, радиация и исторически доклади

На 6 август 1945 г. японският град Хирошима е опустошен от оръжие, което ще промени коренно историята на военното дело. Три дни по-късно Нагасаки претърпява втора катастрофална атака, в резултат на която огромен брой хора загиват, биват ранени или остават без дом. Осемдесет и една години по-късно все още съществуват важни въпроси относно медицинските данни, регистрираните смъртни случаи вследствие на радиация, използваните радиоактивни материали и забележителното възстановяване на двата града. Фотографиите от Хирошима и Нагасаки разкриват мащабни разрушения, но не могат да установят с точност какво е причинило това опустошение. Сгради се срутват, пожари поглъщат цели квартали, а хиляди хора получават тежки изгаряния и наранявания. За да се установи естеството на оръжията, е необходимо да се проучат физическите доказателства наред с първоначалните медицински изследвания – особено онези, проведени преди събитията трайно да се впишат в историята на ядрената война. Един особено важен документ е докладът от разследването на Инженерния окръг „Манхатън“ (Manhattan Engineer District), завършен през април 1946 г. и впоследствие съхранен сред разсекретените архиви на американската армия. Изследователите се опитват да разграничат смъртните случаи, причинени от изгаряния, падащи отломки, травми от взривната вълна и излагане на йонизиращо лъчение. В доклада се признава, че определянето на точните причини за смъртта е изключително трудно, тъй като много от жертвите са получили едновременно няколко потенциално фатални наранявания. Първоначалните данни от болниците са особено показателни, тъй като разкриват колко сложна е била медицинската ситуация в действителност. В предварително проучване от 27 ноември 1945 г. полковник Стафорд Уорън съобщава, че в болниците на двата града са приети приблизително 4000 пациенти. Около 1300 от тях проявяват симптоми, свързани с радиационно облъчване (което представлява около една трета от всички пациенти), като приблизително половината от тази група впоследствие умира. Тези цифри заслужават сериозно внимание, тъй като са значително по-конкретни от мащабните оценки за броя на жертвите, които обикновено се свързват с бомбардировките. Те обаче обхващат само пациентите, включени в ранното медицинско проучване, а не всички хора, изложени на въздействието на взривовете в двата града. Хиляди хора вероятно са загинали, преди да стигнат до болница, много медицински заведения са били разрушени, а безброй смъртни случаи така и не са били проучени или точно регистрирани.Симптомите, документирани от лекарите, извършили проучването, предоставят още едно важно доказателство за случилото се след експлозиите. Пациентите развили тежък косопад, кървящи венци, язви в устата, упорита диария, треска и обширни подкожни кръвоизливи. Някои хора, които първоначално изглеждали оцелели след непосредственото унищожение, се влошили в продължение на няколко седмици, страдайки от състояния, съответстващи на тежко увреждане на кръвотворните им тъкани. Кръвните изследвания разкрили сериозни аномалии, включително драстично намален брой бели кръвни клетки, който понякога падал под 1000 на кубичен милиметър. Такива открития съответствали на увреждане на костния мозък, оставяйки пациентите уязвими към инфекции и неконтролирано кървене. Тези наблюдения са важни, защото симптомите наподобяват наранявания, вече разпознати сред пациенти, изложени на значителни дози медицински рентгенови лъчи, предоставяйки сравнение, независимо от публично заявения дизайн на бомбите. Друг въпрос се отнася до времето на тези заболявания, особено когато хората развили симптоми след оцеляване след първоначалните експлозии. Острият лъчев синдром не е задължително да убива веднага, тъй като увреждането на бързо делящите се клетки може да се развие в рамките на дни или седмици. Следователно, забавянето между облъчването и смъртта не е несъответствие, въпреки че прави точните исторически изчисления на жертвите значително по-трудни. Запазените японски болнични записи също разкриват мащаба на медицинския колапс след атаките. Болницата на Червения кръст в Хирошима претърпя значителни структурни щети, докато персоналът и пациентите ѝ претърпяха жертви и способността ѝ да предоставя лечение беше сериозно компрометирана. Лекарите се сблъскаха с безпрецедентна извънредна ситуация, докато се опитваха да документират непознати модели на заболяване с ограничени съоръжения, повредено оборудване и недостатъчни медицински консумативи.

Може би най-често пренебрегваният въпрос засяга самите радиоактивни материали, и по-специално техните изключително дълги периоди на полуразпад. Бомбата, хвърлена над Хирошима, известна като „Малчугана“ (Little Boy), съдържаше уран-235 – радиоактивен изотоп с период на полуразпад от приблизително 704 милиона години. Бомбата „Дебелака“ (Fat Man), използвана над Нагасаки, съдържаше плутоний-239 с период на полуразпад от около 24 110 години, което прави разликата между двата радиоактивни материала особено съществена. На пръв поглед тези цифри изглеждат трудни за съгласуване с възстановяването на Хирошима и Нагасаки – градове, които по-късно се превръщат в процъфтяващи селища с население от стотици хиляди души. Периодът на полуразпад на дадено радиоактивно вещество обаче измерва времето, необходимо за разпадането на половината от неговите радиоактивни атоми, а не продължителността, през която засегнатото място остава опасно. Реалната опасност зависи от количеството на отложеното вещество, излъчваната радиация, начина, по който хората влизат в контакт с него, и това дали материалът остава концентриран в околната среда. При ядрен взрив се образуват и радиоактивни продукти на делене с периоди на полуразпад, коренно различни от тези на първоначалното гориво. Например йод-131 има период на полуразпад от около осем дни, докато стронций-90 се запазва в продължение на близо 29 години. Цезий-137 остава радиоактивен за около 30 години; това показва защо съставът и разпределението на радиоактивното замърсяване са от много по-голямо значение, отколкото самият период на полуразпад на урана или плутония. Височината, на която стават взривовете, също е от значение при проучването на съдбата на радиоактивните отломки. Бомбата над Хирошима се взривява на височина около 600 метра над земята, а тази над Нагасаки – на около 503 метра. Тези въздушни взривове предизвикват мощно първоначално лъчение, което позволява на голяма част от радиоактивния материал да се издигне в атмосферата, вместо да се натрупа в почвата и отломките в епицентъра на взривовете.Тази разлика помага да се обясни защо градовете не остават трайно необитаеми, макар това да не означава, че радиоактивно замърсяване изобщо не е имало. Радиоактивни утайки (падащи частици) се наблюдават в определени райони, включително в зони, засегнати от замърсени валежи, а някои материали стават радиоактивни вследствие на неутронно облъчване. Въпреки това, количествата, отложили се на място, са били далеч по-малки от тези, свързани с големи аварии в ядрени реактори, при които се отделят значителни количества радиоактивно гориво и продукти на делене. Американските изследователи са се интересували дали радиацията остава опасна след атаките, отчасти поради предстоящото навлизане на окупационни войски в Япония. 

Първоначалните военни проучвания установяват наличие на остатъчна радиоактивност, но като цяло стигат до заключението, че нивата ѝ са недостатъчни, за да причинят масови и продължителни увреждания у хората, влизащи в разрушените градове. Въпросите относно локалните радиоактивни утаявания, въздействието на валежите и ограниченията на ранните измервания по-късно стават обект на допълнителни проучвания.Дългосрочните медицински досиета разкриват друг аспект, рядко обясняван в дискусиите за непосредственото унищожение. Комисията по жертвите на атомната бомба започва да разследва оцелелите след войната, като в крайна сметка създава значителна колекция от смъртност, рак и медицински досиета. Тези разследвания установяват повишени нива на левкемия сред определени изложени групи от населението, особено сред лица, които са били млади и сравнително близо до експлозиите. По-късно проучване изследва повече от 113 000 членове на изследваната популация на оцелелите, използвайки медицински регистри и исторически записи, за да изследва левкемията и свързаните с нея заболявания между 1950 и 2001 г. Изследователите наблюдават връзки между очакваното излагане на радиация и рака на кръвта, въпреки че не всяко изследвано заболяване показва една и съща връзка. Тези открития показват защо дългосрочните последици не могат да бъдат оценени само чрез наблюдение, че голям брой хора са оцелели и в крайна сметка са се върнали към обикновения живот. Има и едно важно ограничение в рамките на тези исторически изследвания, което често се пренебрегва. Много от най-ранните жертви са починали, преди да могат да започнат организирани медицински изследвания, докато по-късните изследвания на оцелелите задължително се концентрират върху лица, които са останали живи достатъчно дълго, за да бъдат включени в проучването. Следователно, наличните дългосрочни проучвания не могат да предоставят пълна разбивка на всяка смърт, причинена пряко или косвено от радиация през първите месеци след атаките. Разграничението между непосредствено облъчване и продължително замърсяване е от основно значение за разбирането на целия въпрос. Човек може да получи смъртоносна доза от интензивен, но кратък изблик на проникваща радиация, без околната земя да остане опасно радиоактивна в продължение на десетилетия. Също така, материали с дълъг радиоактивен период на полуразпад могат да създадат продължаващи опасности, когато достатъчно големи количества останат концентрирани на места, където живеят хората. Съществуват и основателни исторически въпроси за това защо определени оценки за жертвите се различават между отделните разследвания, как ранните лекари са класифицирали пациентите си и колко точно са били реконструирани индивидуалните дози радиация години по-късно. Разрушаването на болници, непълните медицински истории, променящите се диагностични методи и трудностите при проследяването на оцелелите усложняват опитите за създаване на окончателна информация. Тези проблеми заслужават внимание, защото надеждните исторически изследвания зависят от разбирането какво могат да установят оригиналните доказателства и къде остават техните ограничения. Доказателствата заслужават да бъдат изучавани в оригиналния си вид, а не да бъдат сведени до шепа драматични снимки или познати статистики. Медицинските наблюдения, кръвните изследвания, данните за смъртността в болниците и последващите проучвания на онкологичните заболявания предоставят убедителни доказателства за радиационни увреждания вследствие на бомбардировките.Същевременно разграничението между мигновения ядрен взрив и дългосрочното замърсяване на околната среда обяснява защо оцеляването и възстановяването на Хирошима и Нагасаки не противоречат на физиката на ядрените оръжия.Най-показателното изследване е онова, което проследява първоначалните документи от август 1945 г. през следващите десетилетия, като съпоставя медицинските наблюдения от онова време с по-късните епидемиологични данни. Тези документи разкриват страданията на жертвите, несигурността, пред която са били изправени изследователите, както и трудностите при установяването на точния брой на пострадалите след събитие с толкова мащабни разрушения. За да се разбере какво точно се е случило, е необходимо внимателно проучване на доказателствата – и по-специално на записите, които разграничават непосредствените наранявания, острата лъчева болест и заболяванията, проявили се много години по-късно... 

Ако желаете да научите повече за работата ми, да прочетете публикациите в блога ми или да закупите екземпляри от книгите ми с автограф, моля, посетете уебсайта ми. Четирите ми заглавия са налични и в Amazon, включително във форматите Kindle и Audible! 

С най-добри пожелания, Гай Гай Андерсън – автор