СВЕЩЕНОСТТА НА ДЕТЕТО И ЛИЦЕМЕРИЕТО НА ИНСТИТУЦИИТЕ: Защо истинският ад е този, който възрастните създават, а не митичните заплахи от миналото

Няма нищо по-свещено, чисто и безусловно ценно от живота, човешкото достойнство и невинността на детето, както и от неговата абсолютна защитеност от всякакви форми на посегателства, манипулации и насилие. В продължение на хилядолетия човечеството е изграждало сложни религии, догми, храмове и йерархии около възвишената идея за свещеното, докато в същото време безброй невинни деца са ставали трагични жертви на жестоко физическо и психическо насилие точно зад дебелите, недостъпни стени на институции, които претендират за изключителен божествен авторитет и морално превъзходство над обикновените хора. Когато свещеното се изврати и започне съзнателно да се използва като инструмент, за да бъдат насилствено накарани жертвите да мълчат; когато слепата вяра и корпоративната лоялност към организацията служат като непробиваем щит за защита на насилниците в расо или строги костюми; и когато самото божествено име се превръща в евтино и цинично оправдание за избягване на земното правосъдие и отговорност – тогава самата религия, институционалната вяра и всякаква форма на лицемерна власт трябва да бъдат подложени на най-сурови, безкомпромисни и дълбоки въпроси, които обществото може да зададе. В момента, в който една мащабна система от вярвания започне да изисква мълчание вместо справедливост, сляпо подчинение вместо свободно критично мислене или евтина формална прошка без никакво реално поемане на отговорност, тя престава да бъде духовен водач и се превръща в най-опасния съучастник и щит за онези, които брутално експлоатират най-беззащитните. Най-голямото и непростимо безобразие в човешката история никога не е било поставянето под съмнение на така нареченото свещено, а именно използването на самата идея за святост, за да се защити и оправдае онова, което е дълбоко низко, порочно, престъпно и разрушително за човешката душа. Децата на този свят нямат абсолютно никаква нужда да бъдат учени да се страхуват от някакъв абстрактен задгробен ад, защото тяхната най-голяма, трагична и ежедневна реалност е, че те имат крещяща нужда да бъдат защитени от онзи реален, материален и психологически ад, който възрастните с тяхното мълчание, бездействие или активна злоба създават за тях зад затворените врати на дома и институциите. Истинската духовност и висшата човешка етика започват именно там, където обществото изважда истината на светло, отхвърля фалшивите авторитети и поставя живота, невинността и сигурността на всяко дете над всякакви институционални интереси, догми и доклади за мнимо благополучие, защото защитата на бъдещето на човечеството е единственият истински свещен дълг, който не подлежи на преговори или компромиси.