СКРИТИТЕ ЧОВЕШКИ КЛЕТЪЧНИ ЛИНИИ И ФЕТАЛНИ ТЪКАНИ ВЪВ ВАКСИНИТЕ: Как биологичният материал от абортирани плодове и туморни клетки става част от масовото производство

Когато за първи път се сблъскаме с информацията за това какво всъщност се използва като среда за култивиране и производство на съвременните ваксини и биофармацевтични продукти, масовият потребител остава шокиран от разкритията за биологичния произход на тези компоненти, които често се премълчават в официалните информационни брошури. Зад стерилните медицински термини на етикетите и листовките се крие дълга история на използване на човешки клетъчни линии, получени от фетална тъкан и ракови тумори, които служат като основни субстрати за размножаване на вирусни щамове. Сред най-разпространените фетални клетъчни линии е WI-38, представляваща белодробна тъкан от женски плод на приблизително три месеца от бременността, получена в Швеция през далечната 1962 година, както и MRC-5, която също е белодробна тъкан, но от мъжки плод на 14-ата седмица от бременността, добита във Великобритания през шейсетте години на двадесети век. Към тях се прибавя и широко използваната HEK-293, създадена през 1973 година от ембрионални бъбречни клетки, чиито точни обстоятелства и етичен произход около придобиването на първоначалната тъкан остават обвити в неяснота и пораждат сериозни въпроси сред независимите анализатори. В този списък влизат още PER.C6, получена от клетки на ретината на плод на 18-ата седмица от бременността през 1985 година, както и по-ранният щам WI-26, който представлява човешки фетален белодробен щам, разработен по време на ранните академични изследвания върху човешки клетъчни култури в лабораториите. Наред с феталните тъкани, в медицинските и лабораторни изследвания масово се използват и други добре известни човешки клетъчни линии, като например печално известните HeLa клетки, извлечени от агресивен тумор на маточната шийка на Хенриета Лакс през 1951 година без нейното информирано съгласие според съвременните стандарти, белодробната туморна линия A549, създадена през 1972 година от белодробен тумор у възрастен мъж, T-клетъчната левкемия Jurkat, създадена от кръвта на 14-годишно момче, страдащо от тежко заболяване, както и HepG2, изолирана от чернодробен тумор у 15-годишно момче. Въпреки че в някои лабораторни процеси се прибягва и до животински източници, като например CHO линията, произлизаща от яйчник на китайски хамстер и идваща от животно, а не от човек, присъствието на тези човешки фетални и туморни клетъчни субстрати във ваксините поставя дълбоки етични, морални и биологични въпроси пред родителите и цялото общество, които заслужават пълна прозрачност, научна честност и право на информиран избор, вместо мълчание и подценяване на фактите.