Томас Кастело и базата Дълси
Дълси е малко американско градче в северната част на Ню Мексико. То е като всички малки градчета в Сащ. Но Дълси крие тъмна тайна, скрита дълбоко под земята. Там има подземна база със съвместна правителствено - извънземна биогенетична лаборатория за ужасни експерименти с животни и хора. Част от информацията за Дълси идва от бившия охранител Томас Едуин Кастело. Към края на 1979 г. той не можел вече да се справя с жестоката действителност. Като охранител от високо ниво в строго секретната база той видял неща, които дълбоко го ужасили и притеснили. След внимателен план и потресаващи събития в базата той решил да напусне завинаги и да вземе доказателствата за фантастичната си история. С малка камера той направил снимки вътре в коплекса. Взел документи, както и видеолента от охранителните камери, на която се виждали коридорите, лабораториите, хора от персонала и както твърди той извънземни. Изключвайки алармата и камерите в един от стоте изхода към повърхността той напуснал базата с шокиращите доказателства. Оригиналите размножил в пет екземпляра и ги раздал на петима души, казано им било, че ако не успеят да получат вест от Кастело за три последователни периода от 6 месеца - да разкрият информацията. Никой освен Кастело не е знаел къде са тези хора. Направени са рисунки на това, което е било видяно и по - късно те циркулирали в общтността на изследователите на НЛО под името Документите Дълси. Томас бил готов да се укрие, но когато отишъл да пребере жена си и сина си, там го очаквали правителствени агенти. Съпругата и детето му били отвлечени. Той е предаден от свой колега - К. Ломас. В замяна на семеиството му агентите искали да им върне взетите материали. Томас бил наясно, че ще използват семейството му за експерименти и няма да бъдат върнати невредими . Затова решил да изчезне завинаги. Томас твърди, че в Дълси има над 18 000 от малките сиви човечета, както и че лично е виждал същества, които нарича влечугоподобни хуманоиди - Рептили. Той разказва и за ужасяващия случай, когато се е сблъскал лице в лице с огромен Рептил, кйто се материализирал в къщата му. Влечугоподобният показал интерес към изследователските му карти на Ню Мексико и Колорадо, които били на стената. Картите били пълни с цветни иглички и маркери за индикация на местата на осакатявания на животни, пещери, местата на висока НЛО активност, постоянните маршрути на летене, местата на отвличания, древни руини, и предполагаемите други подземни бази.
В Дълси нивата на секретност се движат от повърхностните към по - дълбоките нива. Томас имал достъп до седмо подниво. Той, знаел, че има поднива. Повечето извънземни били на нива, 5, 6 и 7 с жилищтни помещения на ниво, 5. Единственият знак на английски език бил над един от коридорите на метрото и гласял - Към Лос Аламос. Връзките водели от Дълси към Пейдж, Аризона, а оттам - към подземна база под известната, Зона 51. Тунели водят към и от Дълси до бази из целите западни щати. Под САЩ има голяма мрежа от тунели, продължаваща в глобална система от тунели и подземни градове. В Дълси повечето знаци и табели били на символния език на извънземните и универсална система от символи, понятна за хора и извънземни. Томас разказва, че след ниво, 2 всички биват претегляни и обличани в униформа. Теглото се въвеждало всеки ден в лична индентификационна карта. Промяна в теглото над килограм налагало лекарски и рентгенов преглед. Всички асансьори се контролират чрез магнити и нямат кабели. Магнитната система се намира в стените на асансьорните шахти. Няма нормална електрическа контролна система. Всичко се контролира чрез магнитна система, включително и осветлението.
На първо ниво се намира депото за поддържащите машини. На второ ниво има депо за влакове, совалки, тунелопробивни машини и дискови магнити. Изследванията на ниво 4 включват изследвания върху хора, както и всички аспекти на аурата, телепатията, хипнозата и сънищата. Ниво, 6 неофициално е наречено залата на кошмарите. Там са лабораториите за експерименти с риби, тюлени, птици и мишки, на които се променя оригиналната форма.
Там има многоръки имногокраки хора и няколко клетки с хуманоиди, високи над два метра. Имало и затворени в цистерни създания / мъртви, високи до 210 см. / подобни на хибрид между човек и прилеп . Ивънземните учили и работили с учените върху нещата от генетиката. Сивите и Рептилите са високо технологично напреднали. Рептилите и учените в областа на биоинженерството извършвали безразсъдни експерименти без оглед на морала и зачитането на другите живи същества. Когато Томас открил хора в клетки на седмо ниво в базата в Дълси, за него това било прекалено и чудовищтно. Редици от стотици хора, смесени човешки останки и хуманоидни ембриони били държани в охладителни складови помещения. Той твърди, че е виждал в клетки упоени хора и деца, които плачели и молели за помощ. На обикновените работници било казано - без въпроси и основно, че тези хора са безнадежно умопобъркани и участвали в рискови лекарствени тестове за лечение на лудостта. От сигурни източници на информация Томас разбрал, че между тези нещастни хора има и работили в лабораториите, много отвлечени и отведени насила за опити на случайни хора, служители асистирали в конструкцията на базата, както и персонал ЦРУ и ФБР / неподчиняващи се и провалили се агенти, изследователи на НЛО и подземията. Томас твърди, че извънземните знаят как да отделят биоплазменото от физическото тяло, за да поставят в човешкото тяло жизнената матрица на рептилска или друга същтност, след като се отстранили душевната жизнена матрица на човека. Рептилските очи, често издавали това - човешките кръгли зеници ставали вертикални, змийски. Слуховете за смъртта на Кастело или изчезването му в Коста Рика принудило някои от получателите да разпространят изнесената от него информация. Други изчакват, докато темата достигне критична маса сред обществото и тогава да излязат наяве, без да се страхуват от малък отзвук, интерес или подигравки по темата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар