Странните приумици на времето

Сред загадъчните страници в историята на нашата планета особено място заемат случаите на внезапно изчезване или появяване на хора. Броят на подобни феномени е голям и не е изключено някои случаи да са обвити в мистика. Но какво да се каже за свидетелствата, които са преминали нееднократни проверки, а някои дори са били засекретени, за да не смущават умовете на съвременниците…
Представителите на древни цивилизации също обръщали внимание на внезапното изчезване на свои съвременници. Така например при описание на сражение в Древна Гърция се споменава за изчезването на воин, срещу когото е изстреляна стрела. При това цялото произшествие отнело част от секундата, така че стрелата паднала на земята, без да достигне целта, а на мястото на изчезналия войник останали неговото оръжие и щитът му. Трябва да се има предвид, че за гръцкият воин нямало по-голям позор от това да изгуби щита си, затова е изключена версията за мълниеносно бягство.
Известни са обаче случаи не само на внезапни изчезвания, но и на появата на странни хора. Фанатични свещенослужители от Средновековието класифицирали „изпаряването” на хора като дяволско дело, но ако при това човекът също така внезапно се и появявал, го очаквал „топъл” прием – кладата на инквизицията. Подобен случай станал в Мексико, където „от небето” паднал човек в странна военна униформа, който твърдял, че е от Филипините. Той съобщил, че там току-що е бил убит губернаторът. В онези времена нравите били жестоки и инквизицията не се поколебала в решението си как да постъпи с пришълеца. Но пристигналите няколко месеца по-късно моряци потвърдили напълно думите на нещастния филипинец.
През 1867 г. във Франция някой си Люсиен Бусие усетил пристъпи на слабост и се обърнал към съседа си – д-р Бонвилен. След като само за секунда се обърнал на другата страна, докторът с удивление открил, че Бусие… изчезнал, останали само дрехите му. Издирването на мъжа не дало резултат…
„Изчезванията в небитието” често се наблюдават при хора, които чрез своята професия са свързани със стихиите – летци и моряци. Разказите за срещи на „летящи холандци” – кораби без екипаж, са множество. Но също така често изчезват екипажите на самолети и дори самите самолети.
През 1924 г. двама английски пилоти кацнали инцидентно сред пясъците на Ирак. Съдейки по следите, летците се отдалечили от самолета на известно разстояние, след което стъпките им по пясъка внезапно прекъсвали. Наблизо не били открити плаващи пясъци и кладенци, нямало бури, но въпреки това двамата англичани така и не били открити.
Но случаите на изчезване не засягат само отделни хора, а понякога стотици и дори хиляди. През 1937 г. по време на войната между Япония и Китай китайски отряд от 3000 воини бил изпратен на река Янцзъ, за да задържи вражеските войски, но на следващия ден постъпило донесение, че бойците са изчезнали. Всичките, до един! При това не били открити нито тела, нито оръжия. Нееднократните опити да се изясни съдбата на отряда останали без резултат.
През 1930 г. изчезнали всички жители на ескимоското селце Ангикуни (Северна Канада). Според очевидци къщите опустели, вързаните кучета загинали, а местното гробище било осквернено и дори костите на погребаните изчезнали! Вариантът жителите внезапно да са решили да заминат звучи неправдоподобно. Ескимосите никога не биха оставили верните си приятели – кучетата, да умрат от гладна смърт, най-малкото биха ги отвързали. А да нарушат покоя на своите предци и да осквернят гробището, дори и през ум не би им минало. При това замръзналата земя не би им позволила да го направят без помощта на техника.
Понякога хора, „изпаднали” от времето, не си спомнят нищо за своето временно пребиваване в друг исторически момент и не усещат продължителността на своето отсъствие. А опитите да се изясни истината под хипноза предизвикат у „пътешествениците във времето” само смътни образи на странни хора и непознати места. Има свидетелства и на пълна загуба на паметта, затова не само не може да се установи датата на раждане или мястото, където живее човекът, но дори и неговото име.
Известни са и случаи, когато хората се завръщат след години. Занаятчия от Италия „се изпарил” пред очите на много свидетели и едва 22 години по-късно се оказал отново на мястото, на своето изчезване.
Някои учени обясняват подобни изчезвания и завръщания със състоянието на транс, в което изпада човек чрез спонтанна самохипноза, в която изпада под влияние на външни въздействия (шума на дъжда, монотонността на пътя). При това съзнанието рисува ярки реални образи, като, естествено, при това чувството за време се губи. Може би такива моменти в редица случаи присъстват, но това не обяснява спонтанните изчезвания. Някои завърнали се след „изпаряване” твърдели, че са посетили други светове и че са били отвлечени от представители на извънземни цивилизации. Голямата част от тези хора обаче нищо не си спомнят.
Вселената е безкрайна и загадъчна. Напълно възможно е при определено стечение на обстоятелствата да се появяват „времеви дупки“, в които изчезват хората. Не е изключена възможността при преминаването през „времева дупка“ човекът просто да се разпада на атоми. Но с еднаква доза вероятност той би могъл да бъде изпратен в миналото или в бъдещето…