Тунел гълта влак през 1911 г.

Hа 14 юли 1911 г. влакова композиция от локомотив и три вагона напуска гарата в Рим. Тя никога не стига там, закъдето е тръгнала. Нито се връща. Не е имало катастрофа, нито убити и ранени. Влакът просто изчезва.

От този момент плъзват ужасяващите градски легенди за влакове призраци. Намират се хора, които припомнят, че когато през 1825 г. е открита първата в света пътническа жп линия между британските градчета Дарлингтън и Стоктън, мнозина от местните жители не само не харесали нововъведението, но дори го проклели. Пожелали вагоните да пропаднат вдън земя, адът да се отвори и да ги погълне. Дали през 1911 г. не се е сбъднало именно това проклятие?

Запазени свидетелства от онова време разказват, че когато влакът от Рим влязъл в дълъг тунел в Ломбардия, около вагоните се извила гъста и задушлива пушилка. Двама пътници, които почувствали, че се случва нещо необичайно, успели да скочат от композицията навреме и именно от тях след това светът научил за загадъчното събитие.

Останалите повече от 100 пътници заедно с машинистите влезли в смрадливата дупка. Влакът не излязъл от другата страна. А когато мъглата се вдигнала, тунелът се оказал празен.

Мистерията обаче не свършва дотук. Няколко години по-късно изчезналият влак се появява... в Мексико. За това свидетелстват дневниците на мексиканския психиатър Хосе Саксино. В тях той пише, че лично се е грижил за 104-ма италианци, настанени в местната психиатрия, които твърдели, че заедно са пристигнали тук с влак.

Не е ясно какво е станало с пациентите. Но влакът и по-късно бил виждан на различни места из Европа - във Великобритания, скандинавските страни или в Русия. Най-невероятна е появата му в Крим, където той прелетял по насип без релси. Това станало през 1992 г., твърдят работници от украинските железници.

В Италия заради страховитата история управата на железниците престана да използва тунела и го запуши с камъни.

Освен за римския влак в аналите са запазени и други истории с влакове - призраци. В САЩ много хора продължават да вярват, че траурният влак на президента Ейбрахам Линкълн продължава да обикаля по линиите век и половина след убийството му през 1865 г. Според слуховете композицията се движи безшумно по релсите, а в един от вагоните също тъй без звук оркестър свири траурния марш.

От историята е известно, че влакът с ковчега на Линкълн тръгва от Вашингтон и изминава хиляди мили, за да могат гражданите на страната да се простят с президента, който премахна робството в САЩ.

Тялото на малкия син на Линкълн - Уили, който умира на 11 г. през 1862 г., е ексхумирано и също пътува с влака, за да бъде погребано заедно с бащата в Спрингфийлд. Тази процесия на смъртта е толкова странна, че години наред подхранва въображението на по-мистично настроените.

Много загадъчно събитие се случва и през 1929 г. на гарата в Цюрих. На перона, откъдето малко преди това е тръгнал експресът, спира влак с няколко дълги сини вагона и разкошен черно-червен локомотив, изпускащ големи кълба пара. Дежурният на гарата и машинистът на локомотива дълго се взират един в друг. Дежурният - защото нямал никаква представа какъв е този влак и откъде се е взел, тъй като го нямало в разписанието, а машинистът - защото недоумявал що за гара е това и как е пристигнал на нея. Скоро след това влакът потегля, бързо набира скорост и се изгубва в далечината. Дежурният се обажда на следващата гара, за да предупреди за влака. Композицията обаче никога не стигнала дотам, тя сякаш се разтворила във въздуха.

Прочут е също и “сивият влак”, забелязван многократно на високопланинската линия близо до Единбург в Шотландия. За последно се появил през 1929 г., а няколко години по-късно линията била закрита.

В Чешир, Англия, пък си имат призрачен дизелов локомотив от клас 55 “Делтик”. През 1961-1962 г. били произведени 22 като него и всеки си имал име. “Нимбус” бил предпоследният. През 1980 г. той излязъл от строя и бил нарязан на части. Местни обаче твърдят, че в продължение на 9 месеца след това го виждали да профучава по релсите.

В канадското градче Сейнт Луис и до днес твърдят, че виждали от мрака да се задава петно с призрачна светлина, което прилича на фар на влак. Някои наистина вярват, че става дума за тайнствена композиция. Има обаче и още по-зловеща легенда, че някога влак бутнал и отрязал главата на стрелочник, който с фенер ходи по релсите да я търси. Впрочем за феномена в Сейнт Луис са направени много филми, но обяснение не е намерено.

Разбира се, още римският случай е карал някои хора да отидат извън пределите на баналната мистика и да потърсят обяснение. Особено ревностен в това отношение се оказал руският писател Николай Черкашин. Според него представите за линейното време са остарели. По-скоро то се навива като нишка около макара и така миналото съществува паралелно с настоящето и бъдещето. Понякога обаче между нишките зейва празнина, която блуждае по все още неясни закони и може да поглъща хора и предмети Така те изчезват от реалния живот.

Три години преди изчезването на влака в Италия има мощно земетресение с епицентър в Месина. Според Черкашин възможно било трусът да е предизвикал не само пукнатини в земната кора, но и във времето. През нея вероятно влакът е преминал в друго измерение. Това обяснявало защо той продължава да се появява на различни места по света и в различни години.

Разбира се, тези обяснения звучат не по-малко фантастично от самите легенди. А сляпата вяра в тях, оказва се, също не води до нищо добро.

Така се случило през 2010 г. в градчето Стейтсвил, Северна Каролина.

Там има поверие, възникнало, след като на 28 август 1891 г. през нощта един съвсем истински влак катастрофирал и паднал от мост в каньона. Загинали 30 души, а много пътници били ранени.

С годините се заговорило за бродещи хора, чиито стенания се чували в нощта, и за влак, който се появява всяка година на 28 август на същото място. Млади търсачи на силни усещания се събират там, за да чакат призрачната композиция.

29-годишният Кристофър Кайзър бил един от тези младежи. Той се качил с приятели на моста и застанал на релсите, за да не изпусне предизвикващата тръпки по кожата гледка. В уреченото време в далечината наистина се показали светлини на фарове.

Кайзър осъзнал твърде късно, че това е напълно реален влак, не успял да отскочи навреме и бил изхвърлен от моста в пропастта, където умрял на място. Хората в градчето обаче са убедени, че младият мъж е станал жертва точно на дяволската железница.