Феноменът на внезапно настъпващата тъмнина

Феноменът на внезапно настъпващата тъмнина е сред най-загадъчните паранормални явления, все още очакващ своето обяснение

Феноменът на внезапната тъмнина е сред най-големите свръхестествени загадки

Характерното за него е внезапното настъпване на абсолютно непрогледен мрак, при което зрението, слухът, обонянието и осезанието сякаш спират да функционират и човек не е в състояние да възприема заобикалящия го свят. Има различна продължителност и след изчезването му във всички случаи се установява известно изместване във времето.

Случаят с Мирей Жьоне

Сред най-известните случаи, свързани с въпросния феномен, е този с 54-годишната медицинска сестра Мирей Жьоне, жителка на френския град Арл, област Прованс. Добрата квалификация и натрупаният през годините опит са причина тя често да бъде наемана за грижи на възрастни и малки деца и мнозина я познават като изключително уравновесена и благонадеждна личност. Именно поради това случилото се с нея произвежда и такова голямо впечатление в града, без обаче да бъде намерено някакво правдоподобно обяснение за него.

Историята се разиграва в ранния следобед на 16 юли 1957 година, когато мадам Жьоне излиза както обикновено на разходка с 3-месечния Пиер – бебето на семейство Котильон, наело я за детегледачка, отправяйки се с количката към градския парк, който в този час на деня е почти напълно безлюден, тъй като много от жителите на града предпочитат да се спасяват от непоносимите жеги по бреговете на река Рона.

Жьоне сяда на една пейка в сянката на голямо дърво, докато бебето кротко спи в количката си, но едва положила гръб върху облегалката, шокирана забелязва как светлината наоколо внезапно помръква, а на нейно място настъпва абсолютно непрогледна тъмнина. При това не става въпрос за халюцинация, причинена от слънчев удар или някакъв друг здравословен проблем, тъй като тя продължава да бъде с ясно съзнание и да си спомня в детайли всичко, случило се до този момент.

Докато се оглежда с все по-нарастващо притеснение наоколо, без да може да види нищо, бебето неочаквано се събужда и започва силно да плаче. Опипвайки с ръце край себе си, Жьоне успява да намери количката в тъмнината и го притиска в обятията си, опитвайки се да го успокои.

Междувременно тя също така осъзнава, че изобщо не се чува познатият уличен шум, нито пък пеенето на птичките, а освен това не се усеща ароматът на цветята и дърветата, както и нежният повей на вятъра. Всичко това я изпълва с огромен ужас и тя дори не смее да помръдне на пейката, прегърнала бебето и стиснала клепачи, за да не вижда зловещия мрак наоколо.

Малко след това тайнствената тъмнина изчезва също толкова неочаквано, както и се е появила, а наоколо изненадващо се оказва привечер, вее хладен вятър, а фенерите в парка вече са запалени. Жьоне, озадачена и от тази внезапна промяна, тъй като часовникът ѝ показва, че са изминали само петнадесетина минути, слага обратно детето в количката и незабавно се отправя към дома на семейство Котильон.

Пристигайки там, тя е посрещната още на вратата от изплашените и силно разстроени родители, тъй като се оказва, че вместо само няколко часа, тя е отсъствала с детето им цели три дни. През това време за изчезването им е известена полицията и в продължение на часове служители на реда и десетки доброволци ги търсят из целия град, включително и във въпросния парк, без обаче да открият дори и следа от тях.

Впоследствие Жьоне е подложена на строг и продължителен разпит, но единственото, което успява да разкаже, е невероятната история за мистериозната тъмнина, погълнала нея и бебето в горещия следобед. Думите ѝ обаче не са потвърдени от никого, тъй като подобен феномен не е официално регистриран в Арл и никой друг не е преживял подобно нещо.

Други случаи 

Попадането на отделни хора или малки групи в области на аномална тъмнина много често остава неизвестно за широката публика, а и подобни инциденти рядко биват отразявани заради привидната си абсурдност. Когато обаче свидетели на такова явление стават жителите на цял град, това неминуемо се превръща в голяма сензация.

На 2 април 1904 година около 17:00 часа метростанцията „Уимбълдън“ в Лондон е внезапно погълната от непрогледна тъмнина, предизвикала паника сред пътниците и персонала на метрото, която изчезва няколко часа след това. Впоследствие физици правят опит за възстановка на случилото си под формата на научен експеримент, за да бъде намерено някакво рационално обяснение. Такова обаче не е открито, тъй като тайнствената тъмнина не е постигната и участниците в експеримента различават сравнително ясно силуетите на предмети и хора около себе си.

На 7 март 1911 година над американския град Луисвил, щата Кентъки, около 16:00 часа се спуска подобен непроницаем мрак, задържал се около четвърт час, а според жителите – повече от час. Тъмнината е толкова непрогледна, че не се вижда даже и пламъкът на запалена кибритена клечка, поднесена към очите. Повечето от жителите на 50-хилядния град са сковани от страх, а малцината, осмелили се да се движат наоколо, напълно губят ориентация в пространството и не намират предметите на обичайните им места. Сред тях е и някоя си Сали Уайсмит, преминала без да подозира през една от стените на къщата си, докато безуспешно се опитва да открие в тъмнината познатите си вещи, а впоследствие открита в спалнята си, заключена отвън.

През лятото на 1961 година испанският инженер Хосе Коломером и още няколко човека, разхождайки се през деня в околностите на Барселона, са погълнати от внезапно появила се тъмнина. Усещането на всички е, че това продължава само няколко минути, но впоследствие се оказва, че са изминали цели три часа и половина.

През 1979 година при ясно време преди залез слънце с мистериозната тъмнина се сблъскват и четирима алпинисти, разпъващи палатката си в Хисарския хребет в Западен Памир, Таджикистан. Те не виждат нищо наоколо и дори не чуват собствените си гласове, макар че крещят с пълен глас, като до края на странния феномен остават на местата си, държейки се здраво за ръце. Часовниците им показват, че са изминали само седем минути, но спускайки се към базовия лагер, разбират, че са отсъствали ден и половина.

Хипотези

Днес науката все още няма обяснение на загадъчния феномен. Според една от предложените хипотези в геомагнитното поле на Земята възникват спонтанни колебания, при което видимата част от електромагнитния спектър поради някаква неизвестна причина променя честотата си на трептене, преминавайки в състояние, в което човешките сетива не могат да го доловят. Хипотезата обаче не е достатъчно убедителна, тъй като така и не обяснява наблюдаваното изместване във времето, отчетено в една или друга степен при всеки един от случаите.

Съществува и хипотеза, поддържана от специалистите по аномални явления, обясняваща явлението с особени нарушения в тъканта на време-пространството, при което става взаимопроникване на различни измерения или паралелни светове, в които времето тече по различен начин и действат различни физични закони. Известно е, че някои от хората, твърдящи, че са влизали в непосредствен контакт с извънземни същества и са пребивавали на техните летателни апарати, разказват за настъпването на кратък или продължителен период на абсолютна тъмнина по време на пътуването до някакво неизвестно място, което може би е част от механизма на придвижване на тези същества във време-пространството. Не е изключено също така това да е изкуствено създадена гранична област между световете, позволяваща придвижването в паралелни вселени.

Такъв е случаят с американеца Джейк Остин, който през една нощ на 1981 година, шофирайки в компанията на няколко свои приятели по шосе в щата Флорида, забелязва странни цветни светлини в близката гора. Заинтригуван какво по-точно се случва, той спира автомобила и тръгва към въпросните светлини, но само след около две минути се връща обратно, без да може да разкаже нищо. Четири години по-късно в тялото му са открити два импланта, които са отстранени по хирургичен път, а чрез хипноза в съзнанието му е възстановен споменът за онези мистериозно липсващи две минути. От разказа му става ясно, че движейки се между дърветата към тайнствените светлини, той неочаквано е обгърнат от непрогледен мрак, а когато излиза от него, се оказва на някакво напълно непознато място с две луни на небето, след което хуманоидни същества в сиви дрехи дълго време изследват тялото му. След това Джейк отново се озовава в странната тъмнина, а когато прави няколко крачки в нея, пак вижда пред себе си познатото шосе и автомобила си, без обаче да има спомен от преживяването си.

Известният руски учен и фантаст Александър Казанцев (1906 – 2002) счита, че познатата ни Вселена е съставена от единадесет измерения – три триизмерни, разделени от две преходни, в които и именно се намира тайнствената тъмнина.

Някои изследователи свързват феномена с появяването на редица загадъчни същества в различни точки на планетата, които може би проникват в нашия свят през подобни аномални зони от тъмнина. Това би обяснило необяснимите появявания и изчезвания на всички загадъчни криптиди, чието съществуване официалната наука все още не признава.

За непрогледна тъмнина разказват и хората, преживели клинична смърт, които, напускайки физическите си тела, се придвижват през тъмен тунел към ярка светлина, достигайки до място, обитавано от различни същности, включително и такива в човешки облик.

Редица футуристи вярват, че в далечно бъдеще човек може би ще може да използва тайнствения феномен, за да достига мигновено до най-отдалечените кътчета на Вселената или да се пренася в светове, населявани от отдавна починали хора. Пълното обяснение на това явление обаче ще дойде само с постигането на едно по-всеобхватно познание за заобикалящия ни свят.