Разкази за скокове във времето

Според великите учени, като Алберт Айнщайн, времето не е толкова стабилно, както повечето от нас си мислят. Като хора, ние сме се приспособили към времето и в хода на еволюцията сме си създали тази илюзия, за да си позволи нашия съзнателен ум да взаимодейства с нея, но в действителност това е доста ненадеждна концепция.
Скоковете във времето се появяват тогава, когато текущото време (сега) се преплита с минало време (тогава) и може да бъде преживяно от човек в сегашно време. Въпреки това, случката обикновено е незабелязана от хората от по-ранните времена. Какво е доказателството за този феномен?
Повечето от вас знаят къде да търсят. В действителност това е толкова разпространено, че дори присъства в английския език. Ще обясним. Когато скокът във времето се случва, хората в двете реалности са в състояние да преживеят алтернативната реалност.
Все пак, според повечето разкази, това обикновено трае само няколко секунди и човешкият мозък дава всичко от себе си, за да филтрира тези аномалии. Това поражда изрази като „бих се заклел, че току-що видях“ или „очите ми трябва да си правят шега с мен“ или дори „няма да повярваш какво видях току-що“. През годините хората са твърдели, че са видели стари самолети, кацнали на ливади, които някога са били летища или римски войници, маршируващи по пътя.
В почти всички случаи, човекът, който преживява скок във времето примигва, поглежда отново и с изненада установява, че това, което е видял, сега е изчезнало. Въпреки това, фотографията е уловила тези аномалии от момента, в който фотоапаратът е бил изобретен. В действителност, по-дългото време на експозиция при ранните фотоапарати разкрива повече, отколкото съвременната моментна фотография, но все още има странности, като например изображението, заснето с Google Earth, което ясно показва бомбардировачи от Втората световна война да летят над Великобритания. Дали това е скок във времето или просто хората в Google си правят шега? Може би това е реконструкция от въздушно шоу?
Не всички скокове във времето са кратки. Има случаи, когато хора са влизали в стая и с изненада са откривали, че са в съвсем различно време. Един случай е записан от г-н Арчи „Състезателя“ Кармайкъл, който шофирайки от Бирмингам до Лондон през 1953 г., спрял за едно питие в селцето Костуулд близо до Bourton-on-the-Water.
Той паркирал своя Остин Хийли 100/4 извън местната кръчма и влязъл за едно питие. Бил шокиран, когато видял, че хората вътре в бара изглеждали така, сякаш са от по-ранен век. Неговите опити за комуникация били неуспешни и след няколко минути картината изчезнала и Арчи намерил себе си до притеснения барман, който го питал дали е добре. Изглежда, че той си е помислил, че е видял духове, но вероятно е преживял скок във времето.
(Бележка на съставителя на статията: Преди около 15 и повече години четях така наречените паранормални списания. Заедно с един приятел имахме доста впечатляваща колекция от списания и вестници за мистерии, НЛО и т. н. Чел съм десетки истории за пътешественици във времето. Спомням си две по-специално, но за съжаление без имена или проследими детайли.
Един мъж е пътувал със съпругата и дъщеря си до близката пощенска станция. Те искали да изпратят картичка на някого. Съпругът паркирал колата и както вървял по улицата към пощата, съпругата и дъщеря му го видели да изчезва и да се появява отново около пет минути по-късно.
Мъжът бил убеден, че е пътувал назад във времето с около 100 години. Вместо пощенска станция, там имало книжарница за канцеларски материали. Той дори се върнал с няколко листа „восъчна хартия“ – хартия за писане, характерна за онези времена.
Втората история е за двама студенти, които обичали да прекарват времето си в различни гробища, изучавайки латински писания от древни гробове и интересни монументи, открити там.
Един ден, докато те превеждали текст от вътрешността на подземие, единият от тях изчезнал пред очите на другия. Вторият студент търсел приятеля си напразно, а по-късно изтичал до полицията и казал, че приятелят му просто изчезнал. Полицаите не му повярвали. Те мислели, че той е убил приятеля си и е скрил тялото му някъде в гробището. Така те се върнали да търсят липсващия студент или следи от убийството му. Не открили нищо. Разбира се, защото не е имало доказателство за връзка с възможното убийство, младежът не бил арестуван.
Малко по-късно студентът решил да отиде и да огледа отново криптата, където приятелят му изчезнал и докато се оглеждал, намерил надпис под едно от писанията, които изучавали. Той бил от неговия приятел, който се прехвърлил назад във времето и не можел да се върне. От това, което той бил написал, младият мъж изглеждал много уплашен, но за съжаление не мога да си спомня какво е било посланието му.
Разбира се, студентът се завтекъл към полицията отново и точно както и първия път, никой не му повярвал. Полицаите смятали, че той е написал съобщението на стената, за да прикрие убийството (по странен начин, мога да кажа). Но надписът бил много стар и полицаите били объркани. Те помолили специалист да дойде и да датира надписа и се оказало, че наистина е много стар. Студентът казвал истината...
Освен това, ще споделя с вас още три случая на „скок във времето“, за които има доказателства (?).)

Пътуването във времето на Виктор Годард
Виктор Годард, който е известен във Великобритания като бащата на Кралските военновъздушни сили, очевидно е имал опитност със скок във времето. Този човек бил известен като истински джентълмен. Още през 1935 г. той преживял явления, които не бил в състояние да обясни.
„През 1935 г. сър Виктор Годард, маршал от авиацията на британските Кралски военновъздушни сили, имал мъчително преживяване в своя двуплощник Hawker Hart. Тогава Годард е подполковник в авиацията и по време на полет от Единбург, Шотландия, към основната си база в Андовър, Англия, той решил да прелети над изоставено летище в Дрем, недалеч от Единбург. Неизползваното летище било обрасло със зеленина, хангарите се разпадали, а крави пасяли там, където самолетите някога били паркирани.
Тогава Годард продължил полета си до Андовер, но попаднал на странна буря. Сред силните ветрове и странните кафяво-жълти буреносни облаци, той загубил контрол над самолета си, който започнал да пада спираловидно към земята.
Едва предотвратил катастрофата, Годард видял, че неговият самолет се е насочил обратно към Дрем. Като приближил старото летище, бурята изведнъж изчезнала и самолетът на Годард сега летял всред искряща слънчева светлина. Този път, докато прелитал над летище Дрем, то изглеждало напълно различно. Хангарите били като нови. Имало четири самолета на земята: три от тях били познатите двуплощници, но боядисани в жълто, а четвъртият бил моноплан, който Кралските военновъздушни сили нямали през 1935 г. Механиците били облечени в сини гащеризони, които Годард мислел за странни, тъй като всички механици от военновъздушни сили по негово време били облечени в кафяви гащеризони.
Странно е, че нито един от механиците не го забелязал да прелита над тях. Напускайки местността, той отново попаднал на бурята, но успял да насочи самолета си обратно към Андовер. През 1939 г. Кралските военновъздушни сили започнали да боядисват своите самолети в жълто, а монопланите били от модела, който Годард видял, цветът на униформите на механиците бил променен в син.“
Годард летял четири години в бъдещето и след това се завърнал в собственото си време, което станало за часове. Това, което прави тази история наистина необикновена, е че 16 години по-рано Годард имал друга паранормална случка в живота си.



Тази фотография е направена през 1919 г. и е публикувана през 1975 г. от сър Виктор Годард. Снимката е групов портрет на ескадрилата на Годард, която е служила в Първата световна война на борда на HMS Daedalus. Едно призрачно лице се появява на нея. Зад летеца, който се намира на най-горния ред, четвъртият отляво надясно, може да се види лицето на друг мъж.
Това е лицето на Фреди Джаксън, авиационен механик, който случайно е бил убит от витлото на самолет два дни по-рано. Погребението му е било в същия ден, в който е направена тази снимка. Членовете на ескадрилата лесно го разпознават. Предполагало се е, че Джексън, който не разбрал, че е мъртъв, решил да се включи в груповата снимка.

Снимката „Пътешественикът във времето“
Интригуваща снимка от 1940 г. показва мъж в модерно облекло. На снимката се вижда тълпа от хора на откриването на моста South Fork в Британска Колумбия. Един от тях обаче носи слънчеви очила, модерна връхна дреха и портативен фотоапарат.


Човекът с модерните слънчеви очила носи щампована тениска с хубав пуловер, през цялото време държейки компактен фотоапарат!

„Пътешественикът във времето, говорещ по мобилен телефон“ на Чарли Чаплин
Режисьорът Джордж Кларк от Белфаст смята, че се е натъкнал на нещо доста интересно – пътешественик във времето, който говори по мобилен телефон през 1928 г. Режисьорът показва доказателства във видео от YouTube, като кадрите са извадени от DVD на премиерата на филма на Чарли Чаплин „Циркът“ в Китайския театър на Грауман през 1928 г. В клипа се вижда как една жена върви по улицата, отивайки на премиерата, като държи ръката до ухото си, сякаш говори по телефон. Но разбира се, през 1928 г. не е имало мобилни телефони.





(Бележка на съставителя на статията: Разбира се, въпросът е: „може ли дамата да използва мобилен телефон през 1928 г., дори и да има?“ Е, без предавател за мобилен телефон тя не би могла да говори по него. Но можем ясно да я видим как говори по устройството. А ако тя не е пътешественик във времето, а вместо това е имала „скок във времето“?
В предишния случай на г-н Арчи „Състезателя“ Кармайкъл, той бил в състояние да види всички хора в кръчмата, но никой от тях не можел да види него. Същото се случило и с Виктор Годард, докато той летял над летището. Механиците не можели да го видят, въпреки че той ясно ги виждал, докато летял над главите им.
По принцип тези, които преживяват „скок във времето“, остават невидими за очите на останалите. Тези от „правилното време“ не могат да декодират честотата на „пътуващия във времето“. Това е нещо като да имаш телевизор, но да не си включил антената. Въпреки че стотици телевизионни станции излъчват своя сигнал, никой не е в състояние да декодира канал без подходящо устройство за декодиране. Нашите тела всъщност декодират тази реалност, ние сме се сляли с нея. Ето защо не сме в състояние да видим/преживеем други измерения.
„Скокът във времето“ е всъщност способността за „пренастройка в друга честота“, а не физическо „пътуване във времето“. Точно както настройваме радиостанция.
Съкрушителното мнозинство от населението на Земята приема теорията (100% истина според мен), че ние имаме души, свързани с нашите физически тела. Но защо не можем да видим своите души? Защото те са от друга плътност, което ние не можем да декодираме. Ние управляваме тези превозни средства, наречени „човешки тела“, от друга плътност. Ние хем сме тук, хем сме там, преживяващи „настоящето“ от различни измерения, от различни перспективи.
Знаейки това, възниква интересен въпрос: „Възможно ли е фотоапарат да улови неща, които ние не можем“? Очевидно да, но само понякога. Спомням си стотици снимки, показващи „духове“ на мъртви хора, точно като „призрака“ на Фреди Джаксън, появил се в груповия портрет от 1919 г.)