На Земята съществуват места, където периодично става загадъчно изчезване на хора. Най-често те се появяват след доста дълго време, практически непроменени външно, и разказват удивителни истории….
Това станало през 1753 година в град Такома (Сицилия). Известният и уважаван от всички занаятчия Алберто Гордони, минавайки през крепостния двор, изведнъж изчезнал изведнъж изчезнал направо пред очите на собственика на замъка , на своята жена и многобройни свидетели. Всички се втурнали в търсене на изчезналия Гордони, претърсени били всевъзможни открития, но всички усилия се оказали напразни. Изминали 22 години и един ден . Алберто Гордони, цял и невредим, се появил на същото място Поразително били, че въобще не бил остарял. Разказал, че изведнъж се оказал в странен тунел, водещ към неясна бяла светлина. В края на този тунел се намирало „платно“ с пробляскващи звезди, а до него - високо същество, което съобщило на Алберто за преместването му във времето. Ставало въпрос за „преместване вуъв времето и пространството“, в което занаятчията пропаднал. Било му казано, че ще го върнат обратно, но това съвсем не е лесна задача. Според думите му, след това настъпила тъмнина. При това му се струвало, че е минало съвсем малко време.
И както може да се очаква, Гордони бил вкаран в лудница , където му се наложило да прекара цели седем години. Но веднъж свещеникът, който се грижел за него, го помолил да му покаже мястото на преминалите събития. Изглежда че поне на него историята му се сторила не толкова нелепа. Занаятчията повторил своя разказ и когато стигнал до загадъчното място, отново изчезнал, но повече никога не се появил. Потресеният свещеник веднага наредил, да се огради със стена „капанът на дявола“.
Такъв „капан“ , според мнението на местните жители, е остров в северна Ления, носещ многозначното име „Без връщане“. Никой не желаел да се заселва на него, защото се смятал за проклето място. Загадъчното изчезване на хора на този остров се породили идеята за неговото название….
През 1935 година на езеро Рудолф пристигнала британска експедиция на Вивиан Фуш. Двама участници от групата отплували за острова. Това били Мартин Шефлес и Бил Дайсон. След два дни съобщили, че всичко е наред, след което връзката с тях прекъснала. На петнадесетия ден към острова тругнала група за издирване, но никого не намерили там. В търсенето, срещу сериозно възнаграждение, били привлечени аборигени, но, след като ощпретърсили целия остров, също не попаднали на никакви следи. Хората по загадъчен начин били изчезнали. Дали това е било преместване във времето, както в предишния случай, или нещо друго, и до днес си остава загадка.
Подобни места съществуват и там, където най-малко може да се очаква. Така например в щат Кънектикът, близо до град Хартворд съществува алея, имаща крайно мрачна репутация. Сама по себе си тя прилича на тунел с дължина от около 50 метра. По тази алея периодично става загадъчно изчезване на хора. Те влизат в нея, но от другия и край никой не излиза….
Понякога стават не единични изчезвания, а „пропадат“ цели семейства. В северозападната част на Аралско море, е разположен остров Барсакелмес. В превод това означава „ Отиваш – не се връщаш“. Местните предания разказват, че изчезналите тук хора се връщат след десетки години. Твърдят, че се случвало да изчезнат цели семейства. Още по времето на съществуването на Съветския съюз, там са работили две експедиции( ч991 и 1993 година). Веднъж с част от групата се прекъснала връзката и било организирано издирване.
След едно денонощие не на шега разтревожените учени намерили своите приятели, които с учудване отбелязали, че са отсъствали само няколко часа. При това те говорели за бяла мъгла, в която попаднали. Часовниците им действително показвали друго време….
Местните власти се отнасят много сериозно към местните предания и на експедиция, пристигнала през 2000 година, от гледна точка за безопасност не разрешили да се направят в нужния обем изследвания на тайнствения остров Барсакелмес.
А въпросът за преместванията във времето и до сега си остава открит…..
Няма коментари:
Публикуване на коментар