Една от най - жестоките наказателни акции на нацистите срещу мирното население в окупираната съветска територия не била спонтанна, а предварително планирана. Такива разправи се провеждали като част от задачите на нарочно обучени есесовци. Тяхната дейност се оказала толкова чудовищтна, че обвинителният акт на Нюрнбергския процес й отделил специално място.
На насроченото веднага след новогодишните празници заседание на трибуната - на 3 януари 1946 г., от името на американските обвинители полковник Джон Харлан Аймън призовал да бъде разпитан човек, който признал, че в периода между юли 1941 и юли 1942 заедно с подчинените си е унищожил 90 хиляди души.
Името му - Ото Олендорф, групенфюрер от СС, генерал - лейтенант от полицията и командир на група за наказателни акции D . Високият мъж, чиято външност отговаряла на еталоните на хитлеристите за нордическа красота, направил признанието спокойно, прекрасно се владеел и за разлика от повечето обвиняеми давал ясни и точни отговори. Ала съдържанието на тези отговори рязко контрастирало с елегантната външност на свидетеля. Няколко минути след началото на разпита му в заседателната зала се възцарила мъртва тишина - присъстващите не можели да повярват на това, което чуват. Някои дори се усъмнили. Дали не е станала грешка при превода. Но преводачите не бъркали. Командирът на групата действително взел лично участие в унищожаването на така нареченото непълноценно население от окупираните от нацистите територии. Броят на жертвите от - както той се изразил - ликвидацията, представлявал ужасяваща цифра. Но още по страшни се оказали подробностите в акцията.
Идеята за създаване на наказателни команди се родила сред нацистката върхушка през 1938 г . В тези отряди влизали есесовци, полицаи и членове на Гестапо. Първоначално командите били организирани от началника на управление от имперската служба за безопасност бригаденфюрер от СС Валтер Шеленберг по заповед на непосредствения му ръководител и заместник на Хайнрих Химлер - обергрупенфюрер Райнхард Хайдрих. Задачата на отрядите била да извършва наказателни операции в Чехословакия преди нейното окупиране от нацистите. Целта - да бъде сломена волята за съпротива на населението.
През май 1941 г., малко преди Хитлер да нападне СССР, в Берлин бил разработен планът на операция Котбус за прочистване и Филтриране на населението, в окупираните територии. Осъществяването на операцията било поръчано на СС - ведомството, което оглавявал Химлер, като армията се задължавала да оказва помощ чрез снабдяване с гориво и предоставяне на средства за свръзка. За провеждането на наказателните акции на окупираните източни територии били организирани 4 айнзацгрупи, които си поделили Източния фронт по географски признак. група А за Прибалтика, група В - за Смоленск и Москва, група С - за Киев и района около него и група D - за Южна Украйна.
В състава на всяка команда влизали от 1000 до 1200 човека, ръководел ги опитен офицер с не по - ниско звание от оберщурмбанфюрер от СС и задължително лично познат и ползващ се с доверието на Химлер. В състава на всяка група есесовците били около 350 души, шофьорите и механиците - 150, от Гестапо - 100 човека, останалите полицаи и агенти от службата за сигурност. Предвиждали се и преводачи, радисти, телеграфисти - на тези длъжности обикновено назначавали жени на работа в СС.
С реализацията на поставената им задача наказателните команди се заели в началото на юли 1941 г. В инструкциите, определящи задълженията на наказателните отряди, на първо място стояла програмата за ликвидация на лицата от еврейски произход и членството. Първите камиони пристигнали в айнзацгрупите през пролетта на 1942 г. Външно камионите по нищо не се различавали от обикновените закрити камиони, но били така конструирани, че при стартиране на мотора изгорелите газове да отиват в каросерията и да задушават натоварените там смъртници за 10 - 15 минути. За толкова време камионите стигнали до местата, където мъртвите вече тела били изсипвани и заравяни.
Химлер смятал своето изобретение за израз на милосърдие. Фургоните на смъртта били с различни размери - побирали от 15 до 70 души. Обикновено използвали камионите за екзекуцията на жени и деца, на които, докато ги товарели, им казвали, че ще бъдат преместени някъде. Вратите се затваряли херметически и камионът се превръщал в походна газова камера.
Наказателните команди работели без прекъсване. Както се казвало в един от докладите за дейността им - в Украйна с помоща на машините за смърт били ликвидирани 340 хиляди души. Използването на това оборудване било държано в най - строга тайна. Дори от членовете на наказателните отряди бил скриван истинския размах на екзекуторската дейност само Берлин имал точни сведения за нея.
В Минск един шофьор се разприказвал за камион - газова камера и бил осъден на смърт от военен съд. Камионите на смъртта били унищожени през 1944 - 45 г., за да се скрие всякаква информация за ужасяващите престъпления нс наказателните отряди. Но случайно в склад на фирмата - производител на камионите американците открили странни запасни части за камион и така започналото разследване довело до разкриване на жестоката истина.
По приблизирелни данни броят на жертвите само в СССР бил 750 хиляди души. Масовото унищожаване на непълноценни хора според Хитлер било задължение на войската и трябвало да се прилага с всички възможни средства, дори срещу жени и деца. Протестите срещу тези мерки се смятало за престъпление срещу германския народ и райха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар