Доклад от Желязната планина

Изследването, което води до Доклада от ,,Желязната планина", започва през 1961г. с официални лица от администрацията на Кенеди като Макдьордж Бънди (член на ,,CFR", Билдербергите и ,,Череп и кости"), Робърт Макнамара (член на Трилатералната комисия, CFR и Билдербергите) и Дийн Ръск (член на CFR и Билдербергите). Знаейки целта на Кенеди да сложи край на Студената война, тези хора са загрижени, че няма сериозно планиране за дългосрочен мир.

   В началото на 1963г. е избрана специална изследователска група, която да изучава хипотетични проблеми на мира точно така, както правителствени тинк-танкове като институтите ,,Ранд" и ,,Хъдзън" изучават войната. Петнадесетте члена на тази група никога не са били идентифицирани публично, но се твърди, че тя е включвала високоуважавани историци, икономисти, социолози, психолози, представители на точните науки и дори един астроном и един индустриалец.

   Групата се е срещала един път месечно на различни места из цялата страна.

   Основните й срещи обаче са в Желязната планина - огромно подземно корпоративно ,,ядрено скривалище" близо до Хъдзън, Ню Йорк - местоположението на института ,,Хъдзън", по принцип разглеждан като тинк-танк на CFR. Тук - в случай на ядрена атака - са разположени многобройните корпоративни офиси на контролираната от Рокфелер ,,Стандарт Ойл" от Ню Джързи, банката на Морган, Манюфекчъръс Хановер Тръст и ,,Дъч Шел Ойл", тогава оглавявана от основателя на Билдербергите принц Бернхард.

   Копие от Доклада от Желязната планина изтича от човек, идентифициран само като ,,Джон Доу" - университетски преподавател от Средния Запад, който твърди, че е участвал в сбирките. Публикуван е от ,,Даял Прес" през 1967г. Джон Доу казва на издателя, че макар да е съгласен с резултатите от изследването, не приема решението на групата да скрие работата си от обществеността, която ,,не е изложена на нуждите на по-висшата политическа или военна отговорност". Заявява  своята убеденост, че американската общественост, чиито пари от данъци са платили доклада, има правото да знае смущаващите му заключения, докато съавторите му се страхували от ,,ясната и предвидима опасност от криза в обществената увереност, която ще провокира ненавременното оповестяване на доклада".

   През годините Докладът от Желязната планина почти не е получил публичност и определени членове на правителството и медиите са се опитвали да го пренебрегнат като шега или сатира. ,,Даял Прес" обаче издава този труд без такива уговорки и сериозният и ерудиран тон на това богато снабдено с бележки под линия изследване заедно с глобалния му и макро-аналитичен подход оборват обвиненията в измислици. Това е изумителен документ, написан в началото на националния опит във Виетнам и със сигурност отразява елитическите становища на онези, за които се твърди, че са поръчали изследването.

   Джон Доу казва, че ,,Момчетата от Желязната планина" - както се наричали помежду си - са провели неформално, неофициално тайно изследване, необезпокоявани от обичайните правителствени ограничения. Предават доклада си през март 1996г.

   Според доклада ,,Самата война е основната социална система, в която други вторични модалности на социална организация конфликтуват или заговорничат. Това е система, която управлява повечето документирани човешки общества и до днес". Авторите на доклада разглеждат войната едновременно като необходима и желателна като ,,основната организираща сила", но и като ,,същностния икономически стабилизатор на съвременните общества".

   Те изразяват загриженост, че чрез ,,амбициозно лидерство" ,,управляващата административна класа" може да загуби способността си да ,,рационализира някоя желана война", водейки до ,,действително разтрогване на военните институции" - една евентуалност, която се разглежда като ,,катастрофална".

   Затова авторите на доклада заключават: ,,Трябва първо да отговорим - колкото е възможно по настоятелно, - че на военната система не може отговорно да се разреши да изчезне, докато не знаем точно какви (форми на социален контрол) планираме да поставим на нейно място и не сме сигурни - отвъд всяко съмнение, - че тези институции - заместители ще служат на техните цели..."

   И най-важното, докладът заявява: ,,Елиминирането на войната означава неизбежно елиминиране на националния суверенитет и традиционната нация-държава". По-нататък: ,,Възможността за война осигурява чувство на външна необходимост, без което никое правителство не може задълго да остане на власт... Основната власт на съвременната държава над нейния народ се крие в нейната военна сила."

   Докладът продължава с още интересни неща: войната ,,е служела като последната голяма гаранция срещу елиминирането на нужните социални класи... дърварите и каймака на обществото" и функционира, за да контролира ,,същностите класови взаимоотношения".

   Авторите смятат, че военните институции осигуряват на ,,антисоциалните елементи приемлива роля в социалната структура... Не е трудно да си представим например степента на социален хаос, който можеше да се настани в САЩ през последните две десетилетия, ако проблемът със социално отчуждените от следвоенния период не беше предвиден и ефективно посрещнат" - се отбелязва в доклада.
   ,,По-младите и по-опасни от тези враждебни социални групи са държани под контрол от Системата за изборна служба." В миналото малолетните престъпници често са получавали избора: да отидат в затвора или в армията.

   Докладът предлага идея какво трябва да се направи с ,,икономически или културно лишените" сред нас. ,,Възможен сурогат за контрола върху потенциалните врагове на обществото е повторното въвеждане - в някаква форма, която съответства на съвременната технология и политически процес - на робството... Развитието на усъвършенствана форма на робство може да е абсолютно необходима предпоставка за социален контрол в един мирен свят." Може би това се отнася до днешната растяща практика частния бизнес да използва затворническа работна ръка или ,,роби на надница" - онези, които са толкова затънали в дългове, че са загубили всяка друга възможност, освен да продължават да работят срещу надница на работно място, което не им носи никакво удовлетворение.

   Изключително интригуващо е да се сравнят препоръките на този доклад с живота в САЩ днес. ,,Момчетата" от Желязната планина отбелязват следните възможни заместители на ,,функцията на войната":

всеобхватна програма за социални грижи;
гигантска, отворена космическа изследователска програма, насочена към недостижими цели (мисии до Юпитер и т.н.);
постоянна, ритуализирана, ултрасложна система на инспекции на разоръжаването (каквато беше в Ирак и Босна);
вездесъща, практически всесилна международна полицейска сила (мироопазващите сили на ООН, например в Перийския залив и на Балканите);
установена и призната извънземна заплаха (НЛО и отвличания от извънземни);
масивно глобално замърсяване на околната среда;
измислени сменящи се врагове (Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Слободан Милошевич и който и да е следващ);
програми, по принцип създадени по модела на Корпуса на мира (Корпуса за работни места, Доброволци в служба на Америка);
съвременна, усъвършенствана форма на робство;
нови религиозни или други митологии (Ню Ейдж теологии, килтове, секти и др.);
социално ориентирани кървави игри (Националната футболна лига, Световната федерация по борба);
всеобхватна програма по приложна евгеника (аборти и контрол на раждаемостта).
   Авторите признават, че ,,сменящите се врагове" могат да се окажат малко вероятни, но подчертават, че ,,трябва да се намери един" или - по-вероятно - ,,такава заплаха ще трябва да се измисли".

   И накрая, Специалната изследователска група от Желязната планина предлага основаването с президентски указ на постоянна и топсекретна ,,Изследователска агенция за войната/мира, организирана ,,по модела на Съвета на национална сигурност (извън сферата на Конгреса, медиите и обществеността)", сигурен с ,,безотчетни средства" и ,,отговарящ единствено пред президента". Целта на тази агенция ще е ,,изследване на мира", включително създаването на споменатите по-горе заместители на функциите на войната и ,,неограниченото право да задържа информация за дейността и решенията си пред всеки друг освен Президента, винаги когато сметне, че такава потайност е в обществен интерес".

   Сякаш никой не знае - или не желае да каже - дали такава тайна агенция някога е била обмисляна или създавана. Независимо от това обаче тонът на това предложение със сигурност е конспиративен и то е замислено тайно от хора, свързани с тайните общества, чиито класово-осъзнати цели са отразени в този доклад. Същите тези хора са отговорни за включването на Америка във Виетнамската война през 60-те и 70-те години, а светогледът им се крие зад опитите да се подпали война в Никарагуа през 80-те години, както и зад конфликтите през 90-те в Близкия Изток и на Балканите.

   ,,От човешка гледна точка това е възмутителен документ" - коментира Ленард К. Люин, който урежда публикуването на доклада, - ,,Той обяснява - или със сигурност, изглежда, обяснява - аспекти на американската политика, които иначе са неразбираеми за обикновените стандарти на здравия разум."

   Независимо от това изследване на ,,мира", когато Студената война намери края си в началото на 90-те години, имаше още една широкомащабна, привидно ,,неразбираема" съвременна война, за да подпомогне целите на онези лица от тайните общества, които търсят печалба от военните действия: войната в Персийския залив.