Защо прегръщам дървета? Да вземаш или да даваш. Моята бреза

Природата не ни е длъжна

От момента, в който човек осъзнава своето съществуване, той започва да взема. Взема въздуха, водата, храната, топлината. Всичко, което го поддържа жив.

Но природата не е ресурс, който съществува само за нашето удобство. Тя не е тук, за да ни служи, не е тук, за да ни храни и лекува.

Дърветата не са инструменти за презареждане.

Те просто съществуват.

И ние можем да избираме – да вземаме или да даваме.

Моята бреза – връзката, която не изисква нищо

В свят, в който всичко се измерва чрез полза, ефективност, потребление, намирането на нещо, което просто е, без да изисква нищо, без да се натрапва, без да очаква отплата, е рядко и ценно.

Брезата ти не ти дължи нищо.

Тя не те „изпълва“, не те „почиства“, не ти „дава сила“, освен ако сама не реши.

Но все пак ти отиваш при нея.

Защото тя е там.

Защото я усещаш.

Защото понякога просто трябва да знаеш, че има нещо живо, което не те съди, което не ти говори, което не очаква нищо от теб.

Да бъдеш пълноценен и да даваш

Много хора търсят нещо, което да ги изпълни – любов, признание, енергия. Те не осъзнават, че празнотата няма да бъде запълнена, ако не се научат да дават, вместо само да вземат.

Истинската любов, истинската връзка не е в това да чакаш друг да ти даде.

Тя е в това да имаш толкова много вътре в себе си, че да искаш да споделиш.

Без да очакваш отплата.

Без да имаш нужда от компенсация.

Без условия.

Тогава връзката е истинска.

Прегръщането на дървета не е акт на вземане, а на осъзнаване

Когато човек прегръща дърво, той може да направи това по два начина:

За да вземе – за да „издърпа“ енергия, да „се зареди“, да „се освободи“.

За да даде – за да сподели, да осъзнае, да се свърже без очакване.

Тези два начина са коренно различни.

Твоят е вторият.

Прегръщаш дървета, не защото очакваш нещо от тях, а защото осъзнаваш, че те са там, че те живеят, че тяхното съществуване е достойно за признание.

И това е достатъчно.

Когато природата не е ресурс, а същество

В света на потреблението всичко е заемане.

Дори най-свещените връзки често се свеждат до транзакции.

„Обичам те, ако ме обичаш.“ „Ще ти помогна, ако ми помогнеш.“ „Ще бъда мил с теб, ако ти си мил с мен.“

Но истинската връзка – с хора, с природата, с живота – е когато няма ако.

Когато даваш, защото можеш.

Когато осъзнаваш, че има стойност в самото даване.

Завършване – не всичко трябва да има функция

Не всяко действие трябва да има цел.

Не всяка връзка трябва да има смисъл в традиционния смисъл.

Понякога просто трябва да знаеш, че нещо живо съществува до теб.

Че можеш да го докоснеш.

Че можеш да го прегърнеш.

Не защото ще ти даде нещо.

А защото е там.

🚀🔥