Възмездието на Милани Дрейк: Историята на една къща, която никой не задържа дълго

В предградие на Мадисън, Уисконсин, през 1902 година, Робин Дрейк построява дом за семейството си. Къщата била просторна, с високи тавани, дървени орнаменти и градина, която през пролетта се превръщала в море от цветове. Семейство Дрейк живеело спокойно и щастливо в продължение на десетилетия. Нищо не предвещавало трагедията, която щяла да промени всичко. На 6 юни 1968 г. най-малката дъщеря на Стив и Лилия Дрейк – Милани – изчезва безследно. Тя била едва на седем години. Изчезването ѝ предизвикало мащабно издирване, в което се включили местната полиция, доброволци и дори националната гвардия. Въпреки усилията, момичето така и не било открито.

След този ден започнала поредица от събития, които надхвърляли границите на случайността. В рамките на две години всички осем членове на семейство Дрейк загинали при различни обстоятелства – автомобилни катастрофи, пожари, внезапни заболявания, дори самоубийства. Къщата останала пуста, а местните започнали да я наричат „прокълнатата къща“. Скоро тя била обявена за продажба. Нови собственици се нанесли, но не останали дълго. Всеки, който живеел там, бил застигнат от нещастия – загуба на работа, тежки болести, необясними инциденти. Местният шериф започнал да води отделен регистър на случаите, свързани с този адрес. Броят им растял с тревожна скорост.

Къщата била щателно претърсвана многократно. Екипи от следователи, паранормални изследователи и дори строителни инженери се опитвали да открият причината за странните събития. Нищо не било намерено – нито тайни помещения, нито скрити предмети. Единственото, което се усещало, било напрежение, което обгръщало всеки, който прекрачвал прага. През 1977 г. семейство Хътчинсън се преместило в къщата. Първите месеци били спокойни, но скоро започнали да се случват същите трагедии. Бащата, отчаян, продал имота за символична сума, само за да се отърве от него.

След поредица от подобни случаи, властите взели решение – къщата трябвало да бъде съборена. През 1981 г. сградата била разрушена. Но това, което било открито под основите ѝ, потресло всички. Огромно подземие, изградено от бетон, с множество коридори и стаи, се простирало под земята. Никой не знаел кой го е построил и с каква цел. Вътре нямало мебели, нямало електричество, нямало следи от обитатели. Само тишина и студ. Шерифът и екипът му прекарали дни в изследване на подземието, но не открили нищо конкретно.

Земята била обявена на търг. Млада двойка – Смит и Дафни – спечелили правото да построят нов дом там. Дафни била необикновена жена. Още от дете притежавала способността да усеща енергийни следи – нещо като отпечатъци от присъствието на души. Тя не виждала призраци, но можела да проследи къде са били. Докато строежът напредвал, Дафни започнала да усеща нещо странно. Виждала множество отпечатъци от малки боси крачета, които водели към подземието. Разказала на Смит, и двамата слезли долу. Следвайки следите, стигнали до стена, която според Дафни скривала нещо.

С помощта на строителите пробили стената. Оказала се тройна – тухла, бетон, тухла. Зад нея имало тесен проход. Дафни се промушила с фенерче. След минути извикала, че е открила нещо. Изнесла няколко кости. Полицията била уведомена. Разследването установило, че останките принадлежат на Милани Дрейк – момичето, което изчезнало през 1968 г. Според експертите, тя била зазидана жива. Стаята била толкова добре изолирана, че никой не чул виковете ѝ. Никой не знае кой е извършил това. Нямало доказателства, нямало свидетели. Само тишина и ужас.

Дафни не можела да комуникира с духове, но усещала болката, останала в пространството. След откритието, двойката решила да залее цялото подземие с бетон. Не искали никой повече да влиза там. Върху новите основи построили къща. Оттогава животът им бил спокоен. Никакви инциденти, никакви трагедии. Мястото сякаш било пречистено. Според някои, духът на Милани най-накрая намерил покой. Според други – тя просто спряла да търси възмездие.

Историята на къщата на Дрейк се превърнала в легенда. В Уисконсин мнозина я разказват с шепот. От 1968 до 1980 г. къщата отнела живота на 49 души. Статистиката е стряскаща. Дори най-големите скептици признават, че нещо необяснимо се е случвало там. Възмездието на Милани Дрейк не било просто мит – то било реалност, която оставила следи в съзнанието на цял един град. И макар къщата вече да не съществува, споменът за нея продължава да живее. В сенките, в тишината, в стъпките, които никой не би трябвало да вижда.