СССР и САЩ планираха да нанесат ядрен удар по Луната. Защо това не се случи?

Ядрените оръжия са страховити, разрушителни и безкомпромисни. Те могат да бъдат използвани като демонстрация на превъзходство пред целия свят. Поне такава е била логиката, която е ръководила Съединените щати и СССР в средата на XX век. От 1952 г. двете световни сили, възстановили се от ужасите на Втората световна война, вече се готвят за сериозна конфронтация за глобално лидерство.

В този контекст оръжията се превръщат в основен аргумент. Ядрени оръжия. В продължение на повече от 35 години – от 1952 до 1988 г. – бушува така наречената Студена война. Ядрен конфликт между суперсилите е бил буквално само на едно натискане на бутон разстояние. Но е имало и друг начин да се демонстрира превъзходство – чрез мощен ядрен удар не върху врага, а в космоса. И Луната е била избрана за цел.

Проблемът е, че американците не са разполагали с ракети-носители, способни да доставят ядрена бомба до Луната. СССР обаче е имал такива възможности. Всяка година американските власти подтиквали съветското ръководство, публикувайки статии в големи медии по случай годишнината от Октомврийската революция, в които се споменава планиран съветски ядрен удар по Луната. Това обаче никога не се случва. Според една теория причината не е свързана с хуманизъм или здрав разум.

Американската лунна програма включва множество мисии до спътника на Земята. По време на тези мисии на Луната са изпращани военни, а не учени. Когато човешката лудост достига своя връх и астронавтите са изпратени с взривни устройства за тайни експерименти, според неофициална версия, те буквално са прогонени от Луната от НЛО. Неидентифицирани обекти светят ярко и пречат на кацането, което води до решение за връщане на Земята без кацане.

Малко преди смъртта си, Джон Кенеди информира Хрушчов за необходимостта от съвместна лунна програма, позовавайки се на заплахата, която представлява Луната. Съветският лидер отказва да повярва и иска доказателства. Кенеди се съгласява да разкрие информацията, получена по време на мисиите, включително инциденти с НЛО. Но не успява – само очертава намеренията си.

Въпреки липсата на конкретни данни, Хрушчов осъзнава, че опитите за ядрен удар по Луната могат да доведат до катастрофа, и проектът е изоставен. В средата на 90-те години учените изчисляват, че удар с мащаба, планиран от СССР, би могъл да разруши повърхността на Луната и потенциално да промени нейната траектория. Човечеството е можело да се самоунищожи, но някаква неизвестна сила го е спряла на крачка от тази лудост, запазвайки не само Луната, но и живота на Земята.