Идентични митове и артефакти от различни цивилизации: следи от допотопния свят

В дълбините на човешката история се крият загадки, които не могат да бъдат обяснени с традиционните научни методи. Една от тях е поразителната прилика между митове, артефакти и архитектурни стилове, открити в напълно различни части на света. От Месопотамия до Еквадор, от Пакистан до Централна Америка, от Сибир до Нова Зеландия – древните култури са оставили следи, които сякаш говорят на един и същ език. Тези съвпадения не са просто любопитни – те подсказват, че някога е съществувала глобална цивилизация, която е обединявала човечеството преди настъпването на катастрофални събития, които са изтрили спомените за нея.

Археологическите находки в Месопотамия и Еквадор показват удивителни сходства. Барелефи, изобразяващи едни и същи същества – с удължени черепи, големи очи и странни одежди – се срещат на хиляди километри разстояние. Въпреки че няма доказателства за контакт между тези региони в древността, визуалната идентичност на артефактите е очевидна. Това не може да бъде обяснено с културна дифузия или случайно съвпадение. Подредбата на символите, стилът на гравиране и дори материалите, използвани за изработка, говорят за общ произход или споделено знание.

Седемглавото божество е друг пример за глобална символика. То се среща в културите на тюрките, шумерите, индийците, ацтеките и западноевропейците. В някои случаи главите са заменени със змии, но символиката остава – сила, мъдрост, трансцендентност. Изображенията са почти идентични, независимо от географското положение и историческия контекст. Това предполага, че идеята за това божество е била част от обща митологична система, която е съществувала преди разделянето на народите.

Барелефите в Пакистан, които напомнят на олмекските изображения, са още едно доказателство за тази връзка. Олмеките са живели в Мексико, а пакистанските култури – в Южна Азия. Между тях няма исторически контакт, но символите, използвани в релефите, са поразително сходни. Това се наблюдава и в мегалитните структури – каменни зидарии, строителни техники и геометрични форми, които се срещат в Карелия, Урал, Сибир, Япония, Китай, Южна Америка, Франция и Нова Зеландия. Всички те използват едни и същи принципи на строителство, въпреки че са разделени от хиляди километри и различни епохи.

Митологията също разкрива дълбоки връзки между културите. Персийската и индийската митология споделят общи божества и легенди. Японската и австралийската – сходни космогонични разкази. Централноамериканската и западноевропейската – идентични символи на слънцето, змията и водата. Северноафриканската и южноамериканската – общи теми за потоп, сътворение и разрушение. Това не са просто културни паралели – това е една и съща история, разказана на различни езици.

Според някои изследователи, тези прилики са остатъци от допотопния свят – цивилизация, която е съществувала преди десетки хиляди години и е обединявала човечеството. Тази цивилизация е притежавала технологии, които са позволявали прекосяването на океани, изграждането на мегалитни структури и създаването на сложни митологични системи. След катастрофално събитие – може би глобален потоп, вулканична активност или сблъсък с небесно тяло – тази цивилизация е изчезнала, а оцелелите са предали знанията си на новите народи.

Индийските епоси говорят за вимани – летателни апарати, използвани от богове и герои. Те са описани с технически детайли, които напомнят на съвременни машини. В един древен текст се споменава битка, в която са загинали над 360 милиона души – число, което официалната наука отхвърля като невъзможно. Но ако приемем, че е имало глобална цивилизация с висока численост, това число може да не е толкова невероятно.

Китайските и персийските митове разказват за велик обединител – същество, което е събрало всички народи, включително тези, живеещи на острови и отвъд морета. Това се е случило по време, когато Земята е била „различна“ – може би преди географските промени, които са разделили континентите. Тези разкази не са просто алегории – те може да са спомени за реални събития, предадени през поколенията.

Науката често отхвърля тези идеи като спекулации. Но археологията, митологията и сравнителната културология показват, че има нещо повече. Идентичните артефакти, сходните митове и общите символи са следи от свят, който е бил разрушен, но не забравен. Те са ехо от допотопната цивилизация – загадъчна, могъща и обединена.