Полет до Луната и най-висшата каста на влечугите: Разкритията на Уилям Томпкинс

Уилям Томпкинс е име, което предизвиква противоречиви реакции в научните и конспиративните среди. Работил над половин век в американската аерокосмическа индустрия, той твърди, че е бил част от строго секретни програми, включващи извънземни технологии, междузвездни кораби и контакти с непознати цивилизации. В последните години от живота си Томпкинс публикува книга, в която разкрива шокиращи подробности за тайните космически операции на САЩ, германските експерименти с летящи чинии и съществуването на древна, висша раса от влечуги – драконианците.

Германските експерименти и началото на тайните технологии

Според Томпкинс, още по време на Втората световна война германците са успели да конструират летящи чинии, базирани на информация, получена чрез контактьорката Мария Оршич. Тя и нейният кръг твърдят, че са получавали телепатични съобщения от извънземни същества, които им предали принципи за създаване на антигравитационни апарати. След края на войната, част от инженерите на Третия райх се прехвърлят в САЩ, където започват нови разработки, но без пълния достъп до изгубените знания.

До средата на 60-те години, американските тайни програми успяват да създадат магнитно управлявани летателни апарати, които превъзхождат всяка известна технология. Проблемът обаче бил финансов – създаването на един дискостроен апарат струвало колкото една трета от цялата лунна програма. Това прави масовото производство невъзможно, въпреки техническия напредък.

Лунната мисия и срещата с драконианците

Томпкинс твърди, че американците са успели да достигнат Луната, но не без последствия. По време на кацането, астронавтите са наблюдавали светещи НЛО, а според неговите сведения, са се срещнали с представители на най-висшата каста от влечуги – драконианците, наричани още Драго. Тези същества са описани като гигантски, надвишаващи 200 метра височина, с кораби, достигащи километри в диаметър. Те са изключително напреднали технологично и притежават способности, които надхвърлят човешкото разбиране.

След тази среща, на хората е било внушено, че Луната не е безопасна за тях. Според Томпкинс, всички последващи мисии са били инсценирани в студийни условия, за да се прикрие истината. Това твърдение се вписва в популярните конспиративни теории за фалшифициране на лунните кацания, но Томпкинс добавя нов елемент – извънземна намеса и контрол.

Драконианците и тяхната политика на Земята

Най-стряскащото в разкритията на Томпкинс е твърдението, че драконианците изпращат свои пратеници на Земята, които приемат човешка форма и проникват в ключови структури – правителства, корпорации, военни организации. Целта им е да наложат експанзионистична политика, да подготвят човечеството за глобални промени и да го държат в състояние на пасивно робство. Това робство, според Томпкинс, се изразява в невъзможността на човечеството да напусне Слънчевата система и в зависимостта от извънземни технологии, които не можем да използваме без разрешение.

Космически бази и тайни споразумения

След предполагаемо споразумение между САЩ и Драго, на американците е било позволено да използват пет космически бази – на Луната, Марс, Ганимед, Европа и Йо. Въпреки това, всички съоръжения и кораби са били под контрола на влечугите. Човешкият достъп е бил ограничен, а технологиите – недостъпни за адаптация. Това създава зависимост, която според Томпкинс, е част от по-голям план за контрол над човешката цивилизация.

Вътрешна съпротива и намеса на други цивилизации

Томпкинс твърди, че драконианците не са единствените извънземни сили, които действат на Земята. Съществуват и други цивилизации, които се противопоставят на тяхната политика и се опитват да защитят човечеството. Без тяхната намеса, според него, хората вече биха били напълно подчинени. Тези съюзници действат тайно, но оказват влияние върху глобалните процеси, предотвратявайки пълна доминация на влечугите.

Последните години на Томпкинс и наследството му

Уилям Томпкинс дава последното си интервю през 2015 г., а през 2017 г. умира след продължително боледуване. Въпреки скептицизма, с който се приемат неговите твърдения, много от тях намират отзвук в съвременните теории за тайни космически програми, НЛО и извънземни контакти. Някои от неговите идеи се припокриват с разкритията на други „инсайдъри“, които твърдят, че са участвали в мисии до други планети и са били свидетели на технологии, надхвърлящи човешките възможности.

Заключение – реалност или фантазия?

Историята, която Томпкинс разказва, е едновременно интригуваща и плашеща. Тя поставя под въпрос официалната версия за космическите изследвания, за контактите с извънземни и за ролята на човечеството в галактическата общност. Дали неговите твърдения са плод на въображение, или са част от по-голяма истина, която тепърва ще бъде разкрита – това остава отворен въпрос. Но едно е сигурно: разказът на Томпкинс ни кара да се замислим за границите на знанието, за скритите сили, които може би управляват света, и за бъдещето, което ни очаква сред звездите.