ОПЕРАЦИЯ “АРТИШОК”

“Ние не бяхме грешни пред своята нация... Най-сложните и опасни изследвания, включително и с летален изход, не извършвахме върху американци и не в Щатите, а в Западна Германия, върху чужденци...”

С. Томпсън, ръководител на операцията “Артишок”

Рано сутринта през август 1952 г. от летище Ендрюс на ВВС в САЩ, близо до Вашингтон, излита самолет с трима служители на ЦРУ на борда; самолетът поема курс към Западна Германия. Операцията е строго секретна. ЦРУ смята, че всяко изтичане на информация за опасните експерименти във ФРГ може да нанесе удар по американските национални интереси.

В групата са офицерът от ВМС Самюел Томпсън и професор Ричард Уендт, шеф на факултета по психология в един от университетите в Рочестър. Двамата са наблюдатели на свръхсекретната програма “Артишок”.

Няколко години преди това за експериментите по тази програма Р. Уендт получава 300 хиляди долара от ВМС на САЩ. Задачата е да се създаде “елексир на истината”, който да може да развърже езика на всеки човек.

Специални куриери на ЦРУ доставят в Рочестър различни препарати. Опитите се извършват върху нищо не подозиращи студенти, на които плащат по един долар на час за “медицинските изследвания”. Подбират се само мъже, не по-възрастни от 21 години. Професорът и колегите му следят реакцията на жертвите през специални огледала, монтирани на определени места в “залата за експерименти”.

Като сериозен изследовател Р. Уендт, преди да пробва препаратите върху асистентите и студентите, ги проверява върху себе си. Започва с обикновени наркотици; най-голямо внимание обръща на хероина; Уендт си инжектира хероин всяка седмица; след това описва реакциите си по време на шофиране, пазаруване, развлечения, работа, в семейството, секс. Уенд забелязва лека еуфория, засилване на естетическите интереси, разсеяност, липса на желание за работа, нежелание да употребява алкохол, спад в сексуалните желания.

През лятото на 1952 г. Уендт създава необходимата комбинация, която да бъде приложена в практиката. За опитен полигон е избрана Западна Германия.

Ричард Уендт експериментира със смес от успокоителния препарат секонал, възбуждащия декседрин и др.

За опитите фарнкфуртският отдел на ЦРУ определя две вили недалеч от града, охранявани от американски войници. Във всички стаи са монтирани специални огледала, за да могат всички членове на групата да слушат и виждат процеса на т. нар. разпит.

След известно време в стаите писва сирена, което означава “Приготви се!”. Жертва номер едно в белезници влиза, заповядват й да легне на пода и да чака; човекът е руски разузнавач на около 40 години със синдром на Дон Жуан; той е изкаран от затвора и закаран в посочената вила... След няколко часа с него водят „приятелски“ разговор, дори му предлагат бира...

След известно време свалят белезниците на жертвата, заповядват й да седне в кресло, да се отпусне, черпят я с кафе, цигари, бира, а в напитките обилно добавят компоненти от препаратите на Уендт.

На следващия ден започват по-сериозните опити. Уендт вкарва 20 мг секонал в закуската на жертвата. След това с всяко от двете кафета тя получава по 50 мг декседрин. Уендт дава на жертвата с бирата още една доза секонал...

На третия ден процедурата се повтаря – секонал на закуска, след това - декседрин и марихуана в чаша вода. Жертвата получава разрешение да играе покер; след това в две червени капсули получава наркотик от Уендт, като му внушават, че е лекарство “срещу нерви”. Към два часа през деня Уендт заявява, че субектът не е подходящ за неговите препарати. Казва на колегите си, че ако човек има намерение да лъже, тези средства го превръщат в по-съвършен лъжец.

Процедурата продължава три дни, но резултат няма. Системата на Уендт не сработва. Тогава се включва вашингтонската група на М. Алън.

От жертвата не се отказват. Те решават да я обработят според тип А (съкратено от “Артишок”). С този метод през войната разпитват военнопленници.

Експериментът се провежда по следния начин: С. Томпсън вкарва в тялото на жертвата натриев пентатал; тя изпада в безсъзнание, след това вкарват бензедрин. Но М. Алън остава недоволен от “пробите”. Моли Томпсън да вкара още бензедрин – жертвата изпада в състояние, близко до кома. В това състояние започва “разпитът”: питат жертвата откъде е, какво знае за задачите на съветското разузнаване и пр. Отново му вкарват бензедрин – жертвата се потапя в сън. М. Алън вкарва в тялото й двойна доза. Той посочва, че когато жертвата се съвземе, няма да помни, че с нея са провеждани манипулации.

С хипнотични интонации консултантът чрез метода “регресия” се опитва да убеди субекта, че говори с жена си Ева в по-ранен период от живота. Ролята на "Ева" изпълнява преводач мъж. Консултантът твърди, че с наркотерапия или хипноза може да създаде “всякаква фантазия” при 60-70% от пациентите.

Около един час жертвата не осъзнава, че не говори с жена си. Когато започва да дреме, консултантът му вкарва двойна доза бензедрин. След един час субектът започва да плаче. Консултантът взема решение да прекрати сеанса; с успокояващ тон го приспива. И започва да му внушава, че след събуждането няма да помни нищо.

Една от задачите, която поставя ЦРУ в програмата “Артишок” - ARTICHOKE, е предизвикване на амнезия; но кой знае какви успехи не са постигнати.

След няколко дни Уендт отново започва експерименти. Следващата жертва е двоен агент, с прякора в ЦРУ EXPLOSIVE. В документите е описан като “професионален руски агент” и “закален човек, способен последователно да лъже”. Преди няколко месеца на поредната жертва вкарват под хипноза смес от наркотици с мотива “медико-психологическо” изследване.

Групата съпровожда хипнотизатор.

По-късно групата съобщава на директора на ЦРУ, че EXPLOSIVE е предал “много ценна информация”, а след това забравил за разпита в резултат от внушената под хипноза амнезия. След това жертвата е предадена в ръцете на професор Уендт, който й дава трите наркотика едновременно, разтворени в чаша бира. С втората бира жертвата приема секонал, а със следобедната бира – отново трите компонента. Положителни резултати не са отбелязани. Ако жертвите оставали живи, били освобождавани, а на тяхно място изтезавали по този начин други жертви.

В рамките на програмата "Артишок" в периода 1952-1960 г агентите на ЦРУ извършили около 150 полета до Европа.

В разпитите в сухопътните войски на САЩ се използват химически препарати; за тях се споменава в документите на сенатската комисия: ЛСД, лишаване от храна, вода, сън , продължителна изолация, въздействие с горещина и студ, физически въздействия, словесни оскърбления, драматизиране на заплахата за психическото здраве и живота на субекта.